Решение № 2410 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7853/2015 г.

Решение № 2410 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7853/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Асен Векилов Кръстев от гр. Смолян срещу решение № 67 от 14 май 2015 г., постановено по адм. д. № 48/2015 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 247/09 февруари 2015 г. на кмета на община Смолян. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - кмета на община Смолян, е постъпила писмена защита, в която са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Другият ответник - Бисер Веселинов Кръбчев, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на Асен Векилов Кръстев срещу заповед № 247/09 февруари 2015 г. на кмета на община Смолян, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка към жилищна сграда", разположен в УПИ IV-2122 в кв. 216 по плана на гр. Смолян. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че в периода от 1996 г. до 2008 г. жалбоподателят е изградил в УПИ IV-2122 в кв. 216 по плана на гр. Смолян пристройка към жилищната си сграда, която пристройка е с предназначение баня и тоалетна. Установено е също така, че за извършването на това строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Строежът е пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. Предвид времето на извършване на строителството в случая не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИДЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че съдът не е изследвал търпимостта на строежа. Напротив, в решението са изложени подробни и безпротиворечиви мотиви относно времето на извършване на строежа. В тази връзка законосъобразен е изводът на административния съд, че времето на извършването на строителството е 2008 г., когато - по данни от самия касатор, строежът с изграждането на стените е оформен като пристройка с конкретно предназначение. Следва да се отбележи и това, че - дори да се приеме, че строителството е извършено през 1996 г., когато е започнато осъществяването му по данни от Асен Кръстев, то отново не са налице предпоставките за търпимост на констатирания незаконен строеж, визирани в приложимата норма - § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, поради липсата на деклариране на строежа в съответния срок. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,