Решение № 9625 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2356/2018 г.

Решение № 9625 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2356/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Ковачев в качеството му на юрисконсулт и пълномощник на полицейски орган при 09 РУ-СДВР, против решение № 7866 от 19.12.2017 г. по адм. д. № 8120/2017 г. на Административен съд – София град/АССГ/. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – К. Анев чрез процесуалния си представител-адв. Маринов, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подаден в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед за задържане рег. № 1136-/24.06.2017 г., издадена от полицейски орган при 09 РУ СДВР-София, А. Иванов, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ е разпоредено задържането на лицето К. Анев срок от 24 часа като незаконосъобразна. Съдът е приел за установени следните фактически обстоятелства: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, в 00, 00 часа на 24.06.2017 година е заповядано задържането, за срок от 24 часа, на К. Анев, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и 4 ЗМВР. В същата е отразено, че лицето е освободено същият ден, в 17, 20 часа. Като фактическо основание за задържането е посочено – наличие на данни за извършено престъпление и установяване на самоличност. Съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата форма. След като е обсъдил установените по делото фактически обстоятелства, е приел, че обжалваният акт е издаден в противоречие с целта на закона - основание за отмяната му по чл. 146, т. 5 АПК и в нарушение на материалния закон. В тази насока съдът е изложил съображения, че целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица или други действия, пречещи на работата на разследващите. Според съда, с издаването на оспорваната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържането на Анев е извършено при пълна липса на фактическата обстановка и индивидуализация на деянието на задържаното лице. Въпреки дадените изрични указания за разпределение на доказателствената тежест - административния орган не е установил кои са конкретните причини, за установяване на съпричастност към какво престъпление, е следвало Анев да бъде задържан. Едва в касационната инстанция се твърди, че такива данни се съдържат в образувано в 09 РУ-СДВР- досъдебно производство и образуваната по него преписка е приложена към касационната жалба. Доводите на касационния жалбоподател, че не са събрани всички доказателства за установяване на всички релевантни факти не обуславят касационно основание за отмяна на съдебното решение. Непълнотата на доказателствата не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209 от АПК. Неизясняването на спора от фактическа страна би представлявало основание за отмяна на съдебното решение само ако е в резултат от допуснати от решаващият съд съществени процесуални нарушения, но не и когато се дължи на бездействие на страните по спора. В случая административният орган е следвало да комплектува административната преписка по издаване на оспорената заповед с всички документи, включително и с копия на тези от тях, които са станали част от друго производство по същия случай. На следващо място, съдът е посочил, че не е налице и другото сочено основание- по т. 4- установяване на самоличност. Липсват каквито и да било данни, с какво задържането на лицето е спомогнало да бъде установена самоличността му. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд намира, че съдът точно е установил фактите по делото и е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно съдът е приел, че задържането на жалбоподателя, сега ответник по касация, не е в съответствие с целта на закона С оглед вярно определената цел на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - да се попречи на лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателното преследване, съдът е достигнал до обоснован извод, че тези обстоятелства не са били налице в обсъждания случай. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да бъдат заплатени сторените деловодни разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение