Решение № 652 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7694/2018 г.

Решение № 652 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7694/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ и Н. Скоканска против Решение № 1509 от 8.03.2018 г. постановено по адм. дело № 3711/2017 г. по описа на Административен съд София-град Касационният жалбоподател Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като иска отмяната му. Касационният жалбоподател Н. Скоканска счита решението за неправилно тъй като след отмяната на оспореното от нея решение на Комисията, преписката не е върната на органа да издаде друго такова, с което да отрече принадлежността и към органите на Държавна сигурност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба на Комисията и неправилност на обжалваното решение.. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалбата на Н. Скоканска против решение № 2-889 от 14.03.2017 г. на Комисията, с което е установена принадлежността и към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/. В обжалваното решение като документи, въз основа на които е установена принадлежността, са посочени: документи от ръководил я щатен служител, регистрационна бланка, съдържащи се в посочено дело, регистрационен дневник и картони обр. 4 два броя. С обжалваното решение административният съд е отменил обжалваното решение, като е приел, че е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила но при неправилно приложение на закона, тъй като в хода на съдебното производство е оборена доказателствената сила на документите, установяващи принадлежност на Скоканска към органите на Държавна сигурност. Този извод на съда се основава на показанията на разпитаните по делото свидетели. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, тъй като не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Административното производство по установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, в случая по чл. 31 от него, по искане на Скоканска, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си оспореният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служби. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, за секретен сътрудник, като редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Необходимо е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Закона. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените законови изисквания. В него е налице кратко посочване на представените по делото писмени доказателства, без извеждане на тяхното съдържание. Тяхната доказателствена сила е отречена общо, на база на декларативните свидетелски показания. Липсва изложение какво приема съдът спрямо всеки един от представените по делото документи - дали е неавтентичен или неверен, съответно спрямо неговата характеристика дали е допустимо оборване на съдържанието му със свидетелски показания, като едва въз основа на приетото да направи изискуемата се преценка за законосъобразността на оспорения пред съда административен акт. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Съобразно изхода на спора следва да се извърши преценка на искането на Скоканска, основаващо касационната и жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение