Решение № 11164 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2031/2020 г.

Решение № 11164 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2031/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 270 от 23.12.2019 г. по адм. дело № 385/2019 г. на Административен съд – С..

С обжалваното решение Административен съд – С. е отменил уведомително писмо изх. № 02-200-6500/1786 от 06.08.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на И. Г. е оторизирана субсидия в размер на 0 лева.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че в оспореното уведомително писмо не се съдържат мотиви и не е посочено защо органът е приел, че не са спазени базови изисквания, поради което оторизираната субсидия е 0 лева. Счита, че в обжалвания акт и съпътстващите документи в преписката се намират достатъчно ясни фактически основания, въз основа на които административният орган е отказал да одобри заявлението за плащане, подадено от земеделския стопанин.

Ответникът по касационната жалба – И. Г., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят И. Г. е подал заявление за подпомагане с УИН 20.26.0516/03035 по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство", като е декларирал два парцела в землището на с. П. - № 55333-476-2-5 с площ 1, 02 ха и № 55333-505-1-2 с площ 1,43 ха.

С оспореното уведомително писмо изх. № 02-200-6500/1786 от 06.08.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г., направление "Биологично растениевъдство", за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на И. Г. е оторизирана субсидия в размер на 0 лв. В акта е посочено, че декларираните в заявлението за 2016 г. за подпомагане площи по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство" 2016 г. е четвърта година от последно поетия от кандидата ангажимент по направлението. В табличен вид в акта е посочено:

1. АЕП код: АП08, 2. Идентификатор на деклариран парцел: 55333-476-2-5; 3. Площ на деклариран парцел – 1. 02 ха; 4. Площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи – 3.35 ха; 6. Площ на парцела след извършени адм. проверки - 1.02 ха; 7. Площ на парцела с неспазени базови и др. изисквания – 1.02 ха и 8. Установена (определена) площ на парцела – 0 ха.

В пояснение към колона 7 е вписано: "Площта, за която не са били спазени базови или други изисквания за съответното направление. Неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършена административна проверка или проверка на място от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция. В контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени изисквания. За резултатите от проверката на място и за изискванията, които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително писмо. В случаите на констатирано разминаване на предоставената на фонда информация от съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел и заявеното от земеделския стопанин за същия парцел, кандидатът е бил уведомен за нарушението на базовото изискване от контролиращото лице, получило разрешение съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС, с което той има сключен договор за контрол на биологично производство. На основание т. V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2016 г. Площта на парцелите не се счита за наддекларирана, а за площ, за която кандидатът не е спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансовата помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. Неспазване на изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 е установено чрез извършване на административна проверка. В съответствие с т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.), не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на преход), като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане. ".

Неразделна част от оспорения акт са и Таблица – Оторизирани суми (в лева) и Таблица – Извършени плащания (в лева), видно от които по направление "Биологично растениевъдство" исканата сума е 3 493,16 лева, оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева.

В хода на съдебното производство съдът е събрал гласни доказателства, според които сертифициращата фирма "Лакон", след като е извършила инспекция на парцелите е издала сертификационно писмо, с което е констатирала, че производството в същите вече е биологично, но към момента на подаване на заявлението земеделският стопанин не е разполагал със сертификат за биологично производство. Не е представено сертификационно писмо за 2016 г. по делото. Приложено е сертификационно писмо от контролиращото лице "Лакон" за земеделските парцели, с период на валидност от 14.06.2017 г. до 30.06.3028 г., с дата на контрол 22.05.2017 година.

По делото е приложена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., утвърдена със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., като е разпоредено Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 година.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, но същият е немотивиран.

Съдът е изложил съображения, че административният орган не е посочил никакви фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо не се съдържат конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане, не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови изисквания. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от кандидата.

Съдът е обсъдил визираните в акта правни разпоредби на плоскостта на Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., приложима за кампания 2016 г., и е посочил, че позоваването на административния орган на раздел IV, втори абзац от Методиката, не може да преодолее липсата на фактически основания. Съгласно раздел IV, втори абзац от Методиката, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.), не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на преход), като установеният размер се изключва от избираемия за подпомагане.

Съдът е обсъдил и цитираната в пояснителната част на акта част от р. V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007-2013" от Методиката, съгласно която за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2016 г. Площта на парцелите не се счита за наддекларирана, а за площ, за която кандидатът не е спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансовата помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. Приел е, че в тази насока в оспорения акт липсва каквато и да било конкретика и яснота.

Относно отразеното в обжалваното уведомително писмо, че не е спазено изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013, установено чрез извършване на административна проверка, съдът е посочил, че според разпоредбата, агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета. В чл. 13, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. са посочени годишните размери на агроекологичните плащания за различни видове култури и пчелни семейства в преход, като в т. 5 са визирани трайни насаждения, лозя и маслодайна роза в период на преход. От посочените в чл. 13, ал. 3 от наредбата текстове на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 чл. 37 и чл. 38 са неотносими към обсъждания случай - чл. 37 визира конкретни правила за преход на земеделска земя във връзка с биологично животновъдство, а чл. 38 - изисквания към отглеждане/производство на животни и животински продукти. С оглед заявените за подпомагане площи с бадемови и сливови насаждения, съдът е приел, че релевантна към обсъждания казус е хипотезата от разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от Регламента, според която, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия регламент и, по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от настоящия регламент, трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период (...) при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти. Подчертал е, че съобразно съдържанието на разпоредбата, периодът на преход за този вид насаждения не е фиксиран, а същият е посочен в минимален такъв от три години с изискване това да са годините преди първата реколта. На плоскостта на правилото на чл. 36, параграф 1, съдът е приел на първо място, че този период може да бъде повече от три години и те да предшестват първата реколта от съответната култура и на следващо място - такъв период, фиксиран на три години, изобщо не е предвиден в относимите норми на Наредба № 11 от 06.04.2009 година. При това положение съдът е извел извод, че след като административният орган е обвързал периода на преход с препратката към чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 г., то би следвало и при издаване на обжалвания акт да е установено по безспорен и категоричен начин, че визираният в Регламента период на преход е изтекъл. В тази връзка е установил, че в доказателствения материал по административната преписка, в т. ч. за извършени административни проверки и проверки на място, не се съдържат констатации относно това кога се е осъществила първата реколта от съответното бадемово или сливово насаждение, въз основа на които да се приеме, че посоченият период от най-малко три години преди същата е изтекъл. Установил е също, че липсват и изложени от органа мотиви в насока защо приема, че периодът на преход следва да е три години, а не повече, при съобразяване с предвиденото в чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 г. на Комисията.

Съдът е анализирал различните хипотези на чл. 17, ал. 1, т. 1 – 8 и ал. 2, т. 1 – 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., при осъществяването на които финансова помощ по мярка "Агроекологични плащания" не се предоставя или се намалява и е приел, че в обсъждания казус не е налице фактически състав, който да се подведе към някое от визираните в разпоредбата основания за отказ на финансово подпомагане.

Въз основа на подробния и точен анализ на доказателствения материал и релевантните правни разпоредби, съдът аргументирано е приел, че при постановяване на оспорения отказ за подпомагане, административният орган не е конкретизирал кои условия за допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата, с посочване и на съответните точни правни основания. В заключение е приел, че в случая не може да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка, поради липсата на съпътстващи документи, които да съдържат конкретни мотиви, относими към постановения отказ. Поради това съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно, т. к. не съдържа фактически и правни основания, което е самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК и изпращане на административния орган за ново разглеждане. Така мотивиран съдът е постановил обжалвани резултат.

Решението е правилно и обосновано, постановено е при точни фактически установявания и правилно приложение на материалния закон.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за погрешно интерпретиране на фактическите обстоятелства по спора и неправилни правни изводи на съда за немотивираност на административния акт. Действително, от данните по делото е видно, че заявените за подпомагане земеделски парцели са с код АП08 – биологично растениевъдство в преход, като кампания 2016 г. е четвърта от поетия ангажимент по направление "Биологично растениевъдство". От тези обстоятелства обаче не следва автоматично извод, че са изтекли минималните периоди на преход за заявените за подпомагане парцели, както правилно и аргументирано е приел решаващият съд. Съдът правилно е приел, че разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г. не съдържа определени периоди на преход към биологично производство за всяка култура, а препраща към цитираните норми от Регламента, в който са визирани единствено минималните периоди на преход. В този контекст, съдът правилно е намерил, че в оспорения акт липсват мотиви по какви причини органът приема, че тригодишния срок е фиксиран и не е допустим по-дълъг период на преход, както и налице ли е първа реколта на биологично производство, което да обоснове извод, че преходния период е изтекъл и площите, респ. продукцията е биологична. Според писмените доказателства по делото сертификат за биологично производство е издаден от контролиращото лице с период на валидност от 14.06.2017 г. до 30.06.2018 година. На следващо място, съдът правилно е приел, че от съдържанието на уведомителното писмо не е ясно кои базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването на Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания не санира липсата на конкретно посочени, установени в нормативната уредба базови изисквания, които не са съобразени от лицето. Тук трябва да се подчертае, че с утвърдената със заповед на министъра на земеделието и храните методика не е допустимо да се въвеждат условия за спазване на базисни изисквания, които не са нормативно регламентирани в Наредба № 11/06.04.2009 г. Методиката е утвърдена от министъра на земеделието и храните със заповед № РД09-243/17.03.2017 г. и в нея е посочено, че се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 година. Върховният административен съд последователно приема в практиката си, че Методиката има характер на подзаконов нормативен акт, с оглед легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК, като няма данни нормативния акт да е обнародван в Д. вестник, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година - 2016 г., с което адресатите й са поставени в невъзможност да се запознаят със изискванията и условията за плащания по мярка 214 и съобразят фактическите си и правни действия с нея.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира за неоснователни възраженията в касационната жалба, че противно на приетото от съда, от материалите по административната преписка са ясни фактическите и правни съображения на административният орган за оторизиране на субсидия в размер на 0 лева по заявлението на касационния ответник за кампания 2016 г. Съдът правилно е приел, че обжалваният акт не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като допуснатото нарушение е съществено и води до отмяната му като незаконосъобразен. Изложените по-късно мотиви от органа в рамките на съдебното производство не санират констатирания порок по чл. 146, т. 2 АПК, както правилно е приел решаващият съд.

При разглеждане на спора съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, напротив събрал е всички относими доказателства и е гарантирал процесуалните права на страните, като в тази насока няма конкретни оплаквания в касационната жалба. Правните изводи на съда са съответни на доказателствения материал по делото и решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Поради това обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, ДФ "Земеделие" следва да заплати на И. Г. сумата 500 лв., разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,