Решение № 10571 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1550/2013 г.

Решение № 10571 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1550/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - едната на Ангел Димитров Соколов от град Сандански срещу решение № 6662/05.12.2012 г. по адм. д. № 2593/2010 г. на Административен съд София-град, с молба за отмяната му като неправилно в частта, с която съдът отхвърля предявения против Агенция "Митници" иск за сумата над 5 985,80 до 8 978,40 лв. уважавайки възражението на агенцията за прихващане на основание чл. 103 и сл. от Закона за задълженията и договорите. От своя страна - решението, но в друга негова част, се оспорва и от Агенция "Митници". Твърди се, че незаконосъобразно първоинстанционния съд е присъдил на Соколов сумата от 139 лева - мораторна лихва, както и сумата от 592 лева разноски. Страните взаимно си оспорват жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на Ангел Соколов и частична основателност на жалбата на Агенция "Митници". Върховният административен съд, състав на пето отделение намира жалбите за допустими, подадени от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество: С обжалваното решение административният съд осъжда Агенция "Митници" да заплати на Ангел Димитров Соколов от гр. Сандански сумата от 5 985,80 лева, представляваща неизплатения размер на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за периода 26.11.2009 г. до 26.09.2010 г., като отхвърля иска за разликата в претендиралия размер на обезщетението до пълния й размер - 8978,40 лева; както и сумата от 139 лева мораторна лихва върху главницата, за периода 24.11.2009 до 11.02.2010 г., отхвърляйки претенцията до пълния й размер от 333,18 лева. Този правен резултат е мотивиран с доводи за основателност на искането за заплащане на обезщетение на посоченото правно основание при изпълнена отрицателна предпоставка по чл. 104, ал. 1 ЗДСл като съда приема за основателно и възражението на процесуалния представител на ответника - Агенция "Митници" за прихващане на дължимото обезщетение със сумата от 1 496,20 лева, представляваща изплатено на служителя обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Прието е в мотивите, че обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, предпоставя правомерно прекратяване на служебното правоотношение, и плащане по цитирания текст не се дължи, след като уволнението е признато за незаконно по съдебен ред. Решението е частично неправилно. По делото са налице безспорни данни относно месечния размер на брутното трудово възнаграждение за длъжността, въз основа на които първоинстанционният съд изчислява и присъжда обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, налице са и данни, че е начислено и заплатено от органа по назначаване обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл - в размер на 1496,20 лв. Неоснователно е възражението на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение в частта, с която е уважено от съда искането на ответника за прихващане между дължимата на Соколов сума на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл и полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, дължимо от органа ex lege предвид конкретната хипотеза за прекратяване на правоотношението - чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия закон (при съкращаване на длъжността). Обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 ЗДСл са такива, произтичащи от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа. В зависимост от законосъобразността на административния акт, с който е извършено това, е определен и размерът на обезщетението. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, дължимото обезщетение е в размер на две месечни заплати (чл. 106, ал. 2 от ЗДСл). Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е извършено това е отменен, дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и това, получено по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, би довело до неоснователно обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда два пъти, в какъвто смисъл е константната съдебна практика по аналогични казуси, както на ВАС, така и на ВКС. По отношение жалбата на другия касатор. Върху размера на присъденото обезщетение - от 5 985,80 лева, съда е присъдил сумата 139 лева лихва за забава, за изтекъл преди предявяване на иска период - 24.11.2009 до датата на предявяване на иска - 11.02.2010 г. При неясни мотиви, съда е приел, че длъжника изпада в забава за присъждане на това обезщетение на 24.11.2009 г.- датата на прекратяване на служебното правоотношение. Това решение обаче не е съобразено с т. 4 от ТР № 4/2004 на ОСГК на ВКС - съгласно което вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане на решението в сила, с което се отменя незаконния административен акт и от него момент са дължими законни лихви. Няма спор, че акта е отменен с влязло в сила решение от 29.12.2011 г. Обосновано, съда е приел, че заплатеното от Соколов възнаграждение на адвокат - 700 лева не е прекомерно, поради което съдът не го е присъдил в намален размер. Ето защо решението на съда, в частта с която Агенция "Митници" е осъдена да заплати сумата от 139 лева изтекли лихви за минал период - 24.11.2009 до 11.02.2010 г. - следва да бъде отменено и претенцията отхвърлена като неоснователна. Също така следва да бъде изменено и решението в частта, с която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Соколов сумата от 5 985,80 лева относно началната дата на дължимата лихва за забава, вместо от датата на предявяване на иска - 11.02.2010 г., считано от датата на влизане в сила на решение № 17280/29.12.2011 г. на ВАС по адм. дело № 1660/2011 г. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд