Решение № 3956 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8005/2015 г.

Решение № 3956 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8005/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството e по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Йорданка Александрова Игнатова от гр. Нови Искър, Николай Александров Игнатов, Спаска Трайчева Грозданова и Румен Велков Александров и тримата от гр. София, чрез адвокат Веселка Людмилова Петрова- Сачева от АК- гр. Враца срещу Решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София, в ЧАСТТА му относно поземлен имот с идентификатор 68134.1324.19, описан под № 31 на стр. 78 от Приложение по т. 1 от РМС, като селскостопанска територия с начин на трайно ползване- нива, намиращ се в район Надежда, землище на Требич, целият с площ от 13.999 дка, от който се отчуждават 4. 321 дка, за които е определено парично обезщетение в размер на 51 204.00 лв. В жалбата се правят оплаквания, че определеното обезщетение не е равностойно по смисъла на закона. Искането на жалбоподателите е съдът да измени оспореното решение в частта, относно гореописания имот, като се увеличи паричното обезщетение за отчуждаване на част от имота до действителното парично обезщетение. Прави се доказателствено искане за допускане и назначаване на съдебно-оценителна (СОЕ) експертиза. В съдебното заседание жалбоподателите се представляват от адв. Веселка Петрова- Сачева, която поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване, като намира, че вещото лице не е изготвило заключение, което да отразява справедливата пазарна цена. Претендира разноски по приложен списък и доказателства за извършването им. Подробни доводи са развити в представената писмена защита. Ответникът- Министерски съвет на Република България, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Изразява становище за нейната неоснователност в придружителното писмо, с което е изпратена в съда, както и в съдебното заседание. Моли да бъде кредитирано основното заключение на вещото лице, което определя оценка по- ниска от тази определена от административния орган. Възразява срещу оценката, дадена по допълнителното заключението на СОЕ по причина ползването на неотносим, според ответника, пазарен аналог- споразумение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощени процесуални представители оспорват жалбата и пледират за нейното отхвърляне като неоснователна и потвърждаване на оспорения акт, като законосъобразен. Съдът, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: След проверка на допустимостта на жалбата, съдът приема, че е подадена от надлежни страни - адресат на Решение № 438/2015 г. на МС, в оспорената му част, и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. С Решение № 438, прието на заседание по Протокол № 23 от 10.06.2015 г. за държавна нужда са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложението към т. 1 и т. 2 от решението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложението за обект: Път II-18 "Софийски околовръстен път (СОП) от км 0+780 до км 6+300", се отчуждава поземлен имот на жалбоподателите с идентификатор 68134.1324.19 в земеделска територия, намиращ се в район Надежда, землище на Требич, описан в приложение по т. 1 от РМС под № 31 на стр. 78 от РМС, като селскостопанска територия с начин на трайно ползване - нива, целият с площ от 13.999 дка, от който се отчуждават 4.321 дка, за които е определено парично обезщетение в размер на 51 204.00 лв. За установяване правото на собственост върху имота, част от който се отчуждава от жалбоподателите по делото са представени: Решение № 100- 2/10.03. 1999 г. на ОСЗГ "Нови Искър" за възстановяване правото на собствеността върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на Требич, Община Столична, Област София град. Скица на поземлен имот № 15-264031/24. 06. 2015 г. на СГКК гр. София и Удостоверение за наследници с изх. № 49/09/01/14 Г. /П/ от 24. 06. 2015 г. за наследниците на Александър Игнатов Йотев. С Решение № 250 от 25.04.2013 г. на Министерския съвет пътят "Софийски околовръстен път" - Западна дъга - участък от бул. "България" до "Северната скоростна тангента" е обявен за обект с национално значение и за национален обект. Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил Искане с изх. № 04-16-909 от 3.06.2015 г. до Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите, относно отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" в землищата на кв. Обеля, район Връбница и район Люлин, кв. Требич, район Надежда и с. Мрамор, район "Връбница" и на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" в землищата на гр. София - район Връбница и район Надежда, както и с. Мрамор, район Връбница, община Столична и внасяне на предложение до Министерския съвет за решение в този смисъл. На 9.06.2015 г. в Министерски съвет е бил внесен съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. За имотите - предмет на отчуждаване по Решение № 438 за обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" е изготвен Оценителски доклад от 02.06. 2015 г. на независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия, засегнати от ПУП- парцеларен план, в частност и процесните. Изготвянето на оценката е възложена от Агенция "Пътна инфраструктура" на "Бачовска и синове" ЕООД с Договор, изведен от АПИ по изх. № Д-44 от 2.04.2015 г. В настоящия случай релевантният период по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е 2.06.2014 г. - 2.06.2015 г. Оценителският доклад е предаден на АПИ с приемо - предавателен протокол от 2.06.2015 г. Видно от доклада осреднената пазарна цена за имотите (земеделска земя) в район Надежда е определена на база цените по съществуващи пазарни аналози съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, тъй като са налице достатъчен брой сделки. За тези имоти в район "район Надежда" средната цена възлиза на 11, 85 лв. за кв. м. Въз основа на тази осреднена цена е определено равностойното парично обезщетение и за процесната част от имота от 51 204 лева. В хода на съдебното производство е допусната, назначена и СОЕ, изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Представено е заключение от 8.02.2016 г., неоспорено от страните, което е прието от съда, като компетентно съставено. Съгласно него предназначението на имота, част от който се отчуждава, преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" с Решение № 438, е земеделска територия с начин на трайно ползване: Нива. Изчисленото равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС, във вр. с § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС за отчуждаваната част от 4, 321 дка от поземлен имот с идентификатор 68134.1324.19 (целия с площ 13, 997 дка) е в размер 27 135, 64 лева, тоест по- малко от определеното със спорното решение такова в размер на 51 204 лева. С допълнителна експертиза е представен и Втори вариант на заключение от 15.02. 2016 г., като е взето предвид представеното от проц. представител на жалбоподателите споразумение от 11. 02. 2015 г., при което е даден вариант на "пазарна цена" на отчуждаване на част от процесния имот от 33 746 лева. Съдът не кредитира това заключение, тъй като споразумението от 11.02. 2015 г. не отговаря на изискванията за съпоставима аналогична сделка. Депозирано е и заключение от допълнителна експертиза от 7.03.2016 г., в което са разгледани представени допълнително от адв. Савчева сделки- общо 34 броя, като е прието, че нито една не отговаря на посочените в закона характеристики. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Решение № 438 е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС, в кръга на неговите правомощия и има съдържанието, регламентирано в чл. 34б, ал. 1 ЗДС. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила в съответствие с процедурата по чл. 34а, във връзка с чл. 33 и чл. 34б ЗДС и чл. 34 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предложение до Министерския съвет за отчуждаване на имотите, между които и процесните, са направили министърът на регионалното развитие и министърът на финансите, с приложен към него съвместен доклад. Релевираните в представените по делото писмени бележки доводи за нищожност на решението в оспорената му част, поради неговото противоречие с цената, приета в Споразумение от 11.02.2015 г., по админ. дело № 1606/2014 г. на ВАС са неоснователни. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, на която се позовава процесуалният представител на жалбоподателите е неприложима. Административното решение не е издадено в хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК. Освен това развитите съображения не държат сметка за обективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното решение. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека- обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС то се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е законосъобразно. В тежест на жалбоподателя е да установи твърденията си за незаконосъобразност на определения размер на обезщетението за отчуждената част от недвижимия имот, което в случая по делото не е осъществено. От съществена важност е да се посочи, че определеното от вещото лице в съдебно-оценителна експертиза парично обезщетение за отчуждената част от процесния имот в първи и втори вариант е по- ниско в сравнение с обезщетението, определено с оспорваното решение на МС, откъдето следва, че решението в обжалваната му част е законосъобразно. Що се касае до представените от процесуалния представител на жалбоподателите с молба от 2.03.2016 г. актове на служба по вписванията с вписани сделки по разпореждане с поземлени имоти, находящи се на територията на район "Люлин", "Надежда" и "Връбница" за периода 2.04.2014 до 2.04.2015 г., съдът намира, че същата е неотносима към предмета на доказване по делото. Нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС изисква условието "подобни характеристики" между отчуждаваните имоти и имотите, чийто пазарни цени служат за намиране на дължимото парично обезщетение. Предмет на сравнителен анализ в това производство са пазарните цени на нивите в район "Надежда", като такава конкретна характеристика спрямо сделките, посочени в справката липсва. Искането на проц. представител на жалбоподателя равностойното парично обезщетение да се определи съобразно приложеното по делото Споразумение от 11.02. 2015 г., което е възпроизведено в админ. дело № 1606/2014 г. по описа на ВАС трето отделение, където е предвидена цена от 20. 05 лева за кв. м. е неоснователно. Съгласно посочената разпоредба на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС следва да се вземат предвид сделките сключени в рамките на 12 месеца, преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота в този срок. Сключеното споразумение по чл. 178 от АПК, което е одобрено от настоящия съд, въпреки че се отнася за част от същия имот е в резултат на отделно, отчуждително производство, с различен период по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Одобрените от съда споразумения по Решение № 811/21.12.2013 г. на МС отразяват доброволно уреждане на спор за законосъобразността на оспорвания акт, което уреждане е санкционирано (одобрено) от съда като непротиворечащо на ЗДС - чл. 178, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 от АПК. Същото не съставлява сделка, относима към определяне на обезщетението. Споразуменията според настоящия съдебен състав не могат да се приравняват нито като сделки "с имоти за покупко- продажба", нито като "други възмездни сделки" по см. на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Те не са сделка сключена при пазарни условия. Поради посоченото сключеното споразумение по чл. 178 от АПК не може да се използва, като пазарен аналог, отговарящ на изискванията на закона. Възраженията, изложени в писмените бележки на адв. Петрова - Сачева, които по съществото си представляват оспорване на заключението на СОЕ не се споделят от настоящия състав. Съгласно чл. 200, ал. 3, изр. второ от ГПК, приложим във вр. с чл. 144 АПК, оспорването на заключението може да бъде направено, докато трае изслушването. Видно е от съдебния протокол за проведеното съдебно заседание на 7.03.2016 г., че адв. Сачева не е оспорила заключението и е изразила становище за приемането му. Не е поискала събирането на други доказателства, напротив направила е изрично изявление, че няма да сочи други доказателства. По време на устните състезания е пледирала за изменение на спорното решение при съобразяване представеното от нея споразумение по чл. 178 АПК. Конкретни възражения по отношение на сделките, послужили на вещото лице, назначено от съда да изготви приетото заключение, не са направени от жалбоподателите. Предвид това и като обсъди заключението на СОЕ по реда на чл. 202 ГПК, тоест ведно с представените по делото доказателства, в това число пазарните аналози, въз основа на които е изготвено и които са в съответствие със специалните изисквания по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, следва да се приеме, че по делото не се установи определеното обезщетение за отчуждаваната част от имота да е в размер по-висок от определения с Решение № 438. При дадената от съда възможност от страна на жалбоподателите не бяха ангажирани доказателства, установяващи твърдяната незаконосъобразност на оспорения административен акт. С оглед изложеното и след като размерът на паричното обезщетение, установен по делото е по- нисък от определения от административния орган, то съдът намира, че следва да отхвърли жалбата като неоснователна, за да бъде спазено правилото за неувреждане интереса на оспорващите административния акт лица. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв., на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в новата редакция на разпоредбите й. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,