Решение № 13721 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2011 г.

Решение № 13721 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Виолетка Цветанова Данчева и Георги Захариев Иванов и двамата от гр. София, подадена чрез адвокат-пълномощника им, против решение № 3718 от 25.07.2011 г., постановено по адм. д. № 2794 по описа за 2011 г. на Административен съд - София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата им и тази на наследниците на Владимир Митов Бобозиков против заповед № РД-09-24 от 16.02.2011 г. на кмета на район "Витоша" на Столична община. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, да се отмени и заповедта на кмета, като се присъдят и сторените по делото разноски. От процесуалния представител на ответната страна - кметът на район "Витоша" на Столична община е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на жалбата. В него са изложени твърдения, опровергаващи тези, направени от касаторите. Моли, решението на съда да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответни страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е обосновано и законосъобразно. По делото съдът е установил всички факти, релевантни за спора. Правилно е приел, че мероприятието, за което е отреден имота е реализирано. Имотът попада в резиденция "Бояна", който е стратегически обект от значение за националната сигурност, а на основание чл. 24, ал. 2, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ не може да се възстанови собствеността върху земи, предназначени за важни държавни нужди, сигурността и отбраната на страната. Прокурорът счита освен това, че независимо от обстоятелството, че имотът не е застроен, той е част от комплексното мероприятие по изграждането на резиденцията, поради което жалбата е неоснователна. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Виолета Цветанова Данчева е поискала от кмета на район "Витоша" да й се издаде скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ за бивш имот пл. № 30111, кадастрален лист 591 с площ от 1 100 кв. м, попадащ в местността "Гърдова глава", който е нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ на кв. "Бояна". Назначената от кмета комисия на 13.12.2010 г. е взела решение по протокол № 16 по образуваната преписка, според което целият имот е определен за застроен, с оглед реализираното мероприятие - правителствен обект "Резиденция Бояна". Към така предложеното за одобрение от кмета решение, комисията е изложила подробни мотиви, в които е изяснен и регулационния статут на имота. Решението на комисията е било одобрено от кмета на район "Витоша", с делегирани права от кмета на Столична община, който е издал заповед № РД-09-24 от 16.02.2011 г. с правно основание в чл. 11, ал. 4 ПЗСПЗЗ. В нея изрично са възпроизведени констатациите на комисията относно имота. Заповедта на кмета на района е била обжалвана пред административния съд, който като е приел жалбата за процесуално допустима, я е разгледал по същество. Между страните не е имало спор относно активната легитимация на жалбоподателите, принадлежността на имота към наследството на Владимир Бобозинов, заявяването му за реституция пред общинската служба по земеделие, компетентността на кмета на района и спазването на административнопроизводствените правила по издаването на заповедта. За изясняване на обстоятелството по застрояването на имота съдът е допуснал заключение на вещо лице, което е било прието от страните без оспорване. Съдът е обсъдил заключението, ведно със събраните по делото писмени доказателства и е извел правни изводи за законосъобразност на заповедта на кмета на района и неоснователност на жалбата против нея. Съдът е приел за безспорно установено, че целият имот е включен в Резиденция "Бояна", а мероприятието по отреждането е реализирано изцяло. Имотът попада в югоизточната част на резиденцията и представлява обслужваща площ към двуетажна сграда със специално предназначение, асфалтови алеи, паркинги и озеленяване. За имотът е съставен акт за публична държавна собственост № 3531 от 12.12.2003 г. с предходно съставен акт № 6296 от 5.08.1992 г. - лист 40 и 41 от делото. Актът за публична държавна собственост е издаден на основание чл. 68 във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС и с Решение № 1050 от 29.12.2003 г. на МС е обявен за публична държавна собственост. От ПМС № 181 от 20.07.2009 г. е прието за установено, че Резиденция "Бояна" е стратегически обект от значение за националната сигурност. Според съда не се възстановява собствеността върху земи, предназначени за задоволяване на важни държавни нужди, сигурността и отбраната на страната и пр. съгласно чл. 24, ал. 2, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ. Тъй като имотът е включен изцяло в резиденцията съдът е извел и решаващият си правен извод, че правилно е определен от кмета на района за изцяло застроен, защото е включен в мероприятието по изграждането на резиденцията. По така изложените мотиви съдът е отхвърлил подадената жалба. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Всичките твърдения в подкрепа на наведените доводи са относно това, че имотът на наследодателя на жалбоподателите не е бил отчужден по съответния ред по никой от съществувалите ЗПИНМ, ЗТСУ или ЗУТ. Въпросите за отчуждаването на имота и евентуалната му законосъобразност не са предмет на производството по оспорване заповедта на кмета на района, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В това производство кметът удостоверява само дали имотът е застроен или не, без да изследва и законността на извършеното строителство. При оспорване на решението на общинската служба по земеделие, относно възстановяването или не на правото на собственост се доказват и обстоятелствата, съдържащи се в касационната жалба. Приложеното решение към касационната жалба, което е за съседен имот на този на жалбоподателите не е задължително за настоящия състав, а и в него няма отбелязване от длъжностно лице, че е влязло в законна сила. По изложените съображения решението на съда като обосновано и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Искането на адвокат-пълномощника на касаторите за присъждане на сторените по делото разноски е неоснователно с оглед на изхода на спора. Искането на процесуалния представител на кмета на район "Витоша" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на район "Витоша" на Столична община разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение