Решение № 904 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 596/2015 г.

Решение № 904 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 596/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на И. К. Я. против заповед № РД-15-1025/13.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното правоотношение на служителката е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката е била държавен служител, с ранг III-ти младши и е заемала длъжността "главен експерт" в отдел "Здравеопазване на животните", дирекция "Здравеопазване на животните и безопасност на храните". С оспорената заповед органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение на И. К. Я. Като правно основание е посочен чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. във връзка с изменение на Устройствения правилник на министерството на земеделието и храните и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 13.12.2014 г. Съобразно приложените по делото длъжностно и поименно разписание, в сила от 5.12.2104 г. дирекцията се е състояла от три отдела, като за длъжността "главен експерт" в отдел "Здравеопазване на животните" са били предвидени 5 щатни бройки, а общо за дирекцията 10 бр. В дирекцията е имало вакантни 1 щатна бройка за длъжността "главен експерт" в отдел "Безопасност на храните", 1 бр. "главен експерт" и 1 бр. "държавен експерт в отдел "Одит и верификация на официалния контрол". Съгласно Устройственият правилник на министерството на земеделието и храните в редакцията му от 18.10.2014 г. специализираната администрация е била организирана в 12 дирекции с обща численост 372 бр. С промяната на устройствения правилник в сила от 13.12.2014 г. дирекциите в специализираната администрация са увеличени на 15, а общата численост в тях на 380 бр. Дирекция "Здравеопазване на животните и безопасност на храните" е премахната като е създадена дирекция "Политики по агрохранителната верига", която поема основните функции на закритата дирекция като са добавени и нови. Видно от приложените по делото длъжностно и поименно разписание, в сила от 13.12.2014 г. е, че дирекция "Политики по агрохранителната верига" се състои от три отдела с общо 6 бр. за длъжността "главен експерт", от които 2 бр. в отдел "Здравеопазване на животните и здраве на растенията" като в новата дирекция има 2 вакантни бройки за длъжността "старши експерт" в посочения отдел, 1 бр. за длъжността "държавен експерт" в отдел "Безопасност на храните" и 1 бр. "младши експерт" в отдел "Одит и верификация на официалния контрол". С оглед на така установеното Върховният административен съд, състав на пето отделение направи следните изводи: Заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., но при постановяването й са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с целта на закона и с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. От събраните по делото доказателства е установено, че присъщите за длъжността функции са запазени, но е намален броят на служителите, на които е възложено изпълнението на тези функции. В случая правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени обаче е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 1 от кодекса административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В разглежданата хипотеза тези изисквания са нарушени. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията изисква при преструктуриране на администрацията, без да е намалена числеността й да се премахнат първо бройките, които не са заети, тъй като очевидно дейността може да се изпълнява от по-малко служители на съответната длъжност. В случая това не е направено - налице са вакантни позиции за длъжностите "главен експерт" и "държавен експерт", като след съкращението отново са налице вакантни длъжности, а е премахната бройка за длъжност, чиито функции се изпълняват от реално назначен служител. По този начин е нарушен и принципът, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК и правата на жалбоподателката са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, тъй като оптимизирането на работата, без да се намалява общата численост на администрацията е следвало да се предприеме с премахване на щатни бройки, които са вакантни. Действително за органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителката, чиято длъжност се съкращава друга подходяща, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона по добросъвестен и разумен начин. В случая от работа е съкратен квалифициран служител, като са запазени бройки, които не са заети и чиито функции реално не се осъществяват, още повече, че е налице увеличаване на броя длъжности в специализираната администрация. Нарушението на принципа на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК обоснова извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и е основание за нейната отмяна. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон обосновават постановяване на оспорената заповед в противоречие и с целта на закона, тъй като действията на органа не са насочени към оптимизиране на работата чрез осъществяване на дейността от по-малко, но по-квалифицирани служители, а към произволно упражняване на административните правомощия по освобождаване на служители. Това е още едно основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на оспорената заповед. С оглед изхода на делото следва да се осъди министерство на земеделието и храните да заплати на И. К. Я. направените по делото разноски в размер на 350 лв., от които 150 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение и 200 лв., изплатено възнаграждение на вещо лице. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,