Решение № 13888 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2768/2012 г.

Решение № 13888 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2768/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Ванеса" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул. "Княз Борис I" № 28 /съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. "Янко Сакъзов" № 1, ет. 1, ап. 1/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Хаджиева, срещу решение № 71/12.01.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 625/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 211004015/03.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с решение № 169/21.02.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за липсата на реални доставки по процесните фактурите, издадени от двамата доставчици, по които на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон е отказано право на данъчен кредит. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи осъществяването на доставките - договори, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, фактури. Заключението на вещото лице доказва надлежно счетоводно отразяване на фактурите, извършено плащане, както и наличието на стоките по стоковите сметки на доставчиците. Съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че стоки от посочения във фактурите вид и количество са придобити от оспорващия и съответно е доказана последващата им реализация. Чрез писмени доказателства и свидетелски показания се установява и начинът на транспортиране на стоките. Неправилно съдът е преценил и РА, издаден на единия от доставчиците. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Новакова по съображения, изложени в писмено възражение и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 211004015/03.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с решение № 169/21.02.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон е отказано право на данъчен кредит за данъчните периоди м. февруари, м. март, м. май 2010 г. по фактури, издадени от "Юрофонд" ООД, в общ размер 30 014. 94 лв.; за данъчните периоди м. ноември и декември 2009 г. и м. януари 2010 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер 27 652.66 лв. по фактури, издадени от "Реформ Мениджмънт" ЕООД и определено задължение за лихви в общ размер 4 905.63 лв. Определен е за дължим ДДС в размер на 82.14 лв. по кредитно известие /КИ/ № 257/04.02.10 г. към фактура № 255/01.02.10 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА. Подробно е обсъдил доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя и констатациите и изводите на ревизиращите органи, както и заключението на вещото лице по назначената ССЕ и е преценил като правилен и законосъобразен РА, както по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС вр. чл. чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради недоказаност реалността на фактурираните доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е приел за установено с оглед констатациите в РД и РА и заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че стоки от рода на процесните принципно са били придобити от оспорващия и в последствие вложени в изработената от него продукция. Същественият въпрос по делото обаче е друг и той е свързан с това дали сочените като изпълнители търговци са разполагали с трудов, технически и материален ресурс за осъществяването на тези доставки. Вещото лице не дава отговор именно на този въпрос. Събраните по делото доказателства са твърде неубедителни. Липсват на първо място доказателства за произхода на стоките; липсват доказателства за наличие на материално-техническа база, където е осъществявана търговска дейност и за кадрова обезпеченост; извършването на транспорт на стоките от Пловдив до Първомай не се установява от събраните писмени доказателства, както и от свидетелските показания, не са представени пътни листове; в складовите разписки липсват съществени реквизити като транспортен документ, номер на превозното средство, превозвач. Не са доказани законовите основания за издаване на КИ. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, неправилен е изводът на първоинстанционния съд за недоказан произход на стоките, респ. това, че доставчикът е разполагал с тях, за да може да прехвърли собствеността им, по отношение на част от фактурите, издадени от "Реформ Мениджмънт" ЕООД. По делото е приложен РА № 131005186/30.05.2011 г., издаден след проведена ревизия на "Реформ Мениджмънт" ЕООД по ЗДДС за периода 01.09.2009 г. - 30.06.2010 г. На стр. 8 от същия е направена констатация, че доставките от "Юрофонд" ООД представляват 90.47 % от всички доставки. Описани са всички издадени фактури с предмета на доставките. Самите фактури са приложени към РА. Съпоставката на количествата и видовете стоки, получени от "Реформ Мениджмънт" ЕООД от неговия доставчик "Юрофонд" ООД по приложените фактури потвърждава констатациите на вещото лице по назначената ССЕ, че по отношение доставките на шивашки плат, хастар, ръстови марки, дантела и сатенена лента, осъществени от "Реформ Мениджмънт" ЕООД на "Ванеса" ЕООД, е доказано, че те са придобити от доставчика по фактури, издадени от "Юрофонд" ООД. Според три от процесните фактури - № 115/23.11.09 г. с ДДС 408.88 лв.; № 116/24.11.09 г. с ДДС 961 лв.; № 138/03.12.09 г. с ДДС 900.78 лв. от "Реформ Мениджмънт" ЕООД са доставени на "Ванеса" ЕООД хартия за принтер, химикали, плотерна хартия, подложна хартия, ножици, тиксо, кашони, полиетиленови торби, папки, класьори. По отношение на тези стоки нито от констатациите в РА на това дружество, нито от приложените към него фактури, се установява то да е придобивало такива. В том № 3 /л. 620/ се съдържа договор за финансов лизинг на автомобил № 5533/07.12.06 г., сключен между лизингодателя "Интерлийз" ЕАД и "Реформ Мениджмънт" ЕООД като лизингополучател за автомобил "Хюндай Санта Фе" със 7 места, предаден и приет на 13.12.06 г. Договорът е сключен за срок от 60 месеца, считано от датата на предаване и приемане на автомобила. Придобиването на автомобила след изтичането на срока на договора в същия е договорено като възможност /чл. 1.2./. Срокът на договора изтича през м. декември 2012 г. С оглед на това, установеното чрез писмото на СДВР, Отдел "Пътна полиция" /изх. № 5603/16.11.10 г. л. 180 от делото/, че към 08.11.10 г. автомобилът е собственост на "Интерлийз" ЕАД е напълно нормално и обяснимо. Отново от заключението на вещото лице се установява заприходяване на стоките по сметка 302 "Материали" и изписването им с цел влагане в производството на готови облекла. Установена е и последващата реализация на готовите облекла чрез представените фактури, доказващи установени ВОД. С оглед така събраните доказателства, според настоящия съдебен състав следва да се приеме, че е доказано реалното осъществяване на доставките на платове и шивашки материали от посочения доставчик. Договорните отношения между шофьора и дружеството и хипотетично обсъдената от съда и органа по приходите невъзможност шофьорът да ги изпълнява след като е работил и по трудов договор през същото време, както и липсата на търговско помещения при доставчика не могат по категоричен начин да обосноват липсата на доставки. След запознаване със счетоводните документи на "Юрофонд" ООД, предоставени от счетоводителя Жулиета Любенова и приложени по делото - хронологичен регистър, регистър по стойности и аналитичности на сметка 304, обща справка за формиране на средно претеглена цена и изписване, обобщена оборотна ведомост на всички сметки с натрупване и оборотни ведомости за м. февруари и м. март 2010 г. вещото лице е дало заключение, че по отношение на фактурите, издадени от този доставчик на ревизираното дружество през за м. февруари и м. март 2010 г. /без тези, издадени през м. май 2010 г./ се установява при доставчика наличност на количества и видове стоки като тези, доставени по процесните фактури, които се водят аналитично по сметка 304 "Стоки" и са получени по фактури, издадени от "Стефани груп" ЕООД. Изписани са чрез дебитиране на сметка 702 "Приходи от продажби" и кредитиране на сметка 304 "Стоки" със складови разписки за изписване от склада. Заприходени са при жалбоподателя по сметка 302 "Материали" и изписани като вложени в производство на продукция чрез кредитиране на сметка 302 "Материали" и дебитиране на сметка 601 "Разходи за материали" в последствие и по дебита на сметка 611 "Разходи за основна дейност" като по този начин са включени в себестойността на готовата продукция. Последващата реализация на готовата продукция също е установена. Във връзка с транспорта на стоките е представен договор за наем на товарен автомобил. Няма основание да не бъдат кредитирани с оглед установените по-горе факти показанията на св. Иван Ангелов, който заявява, че през процесните периоди от време е бил собственик и управител на "Реформ Мениджмънт" ЕООД и упълномощен търговски представител на "Юрофонд" ЕООД. Същият обяснява, че стоките са доставяни от чужбина и след освобождаването им на Митницата в Пловдив се товарят на камионите на паркинга до Митницата. Разтоварват се в склада на дружеството-получател от негови работници. Фактурата се получава по-късно, тъй като стоката преминава през няколко посредника, между които свидетелят посочва "Стефани груп" ЕООД. С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, следва да се приеме, че е доказано по делото реалното осъществяване на доставките на стоки от доставчика "Юрофонд" ЕООД по издадените от него фактури през м. февруари и м. март 2010 г., както и доставките на платове и шивашки материали по издадените фактури от "Реформ Мениджмънт" ЕООД. В тази част решението на АС - Пловдив като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. В останалата му част, вкл. по отношение на КИ, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се присъдят разноски на двете страни за първоинстанционното производство, определени с оглед уважената и отхвърлена част от жалбата, а за касационното производство - на касатора, тъй като ответникът не е представляван от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение