Решение № 120 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 882/2012 г.

Решение № 120 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 882/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от подадена от К. Р. М. от [населено място] касационна жалба срещу решение № 102 от 09.05.2012 г. по гр. д. № 171/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен иска за сграда на площ от 90 кв. м. и вместо това е постановено друго, с което е допуснато извършване на делба на сградата при права по * за касатора и ищцата Ф. М. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение от 31.01.2013 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос за предпоставките за прилагане на института на приращението за разрешаване на въпроса за принадлежността на правото на собственост върху построеното в собствен имот. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Срещу касаторът е предявен иск за делба на УПИ II, с площ от 660 кв. м., в кв. 89 по плана ат 1980 г. на [населено място]. В съдебно заседание, проведено на 13.10.2011 г., е поискано и допуснато на основание чл. 143, ал. 2 ГПК допълване на исковата молба с искане за делба и на построената в имота сграда, изпълнена на площ от 90 кв. м. От представените писмени доказателства се установява, че правото на собственост върху УПИ... в кв. 89 е придобито от К. М. на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 134, т. II, по н. д. № 285/2000 г., съставен на 26.10.2000 г. Имотът е индивидуализиран с граници: от две страни улици и УПИ... и УПИ..., по плана на [населено място] от 1980. От представените във въззивното производство писмени доказателства се установява, че сградата, предмет на делба, е построена в УПИ..., в кв. 89 без строителни книжа. Пред въззивния съд са представени и приети като доказателства и: 1.акт за узаконяване № 1 от 06.04.1999 г. на "Бензиностанция с кафе аперитив", построена в парцел III, в кв. 89 по плана на [населено място], състояща се от кафе-аперитив с площ от 39.77 кв. м., студена кухня на площ от 5.20 кв. м., два офиса на площ от по 7.5 кв. м. и железарски магазин на площ от 53 кв. м. (или общо застроена площ от 112.97 кв. м.); 2. разрешение за ползване № 504 от 12.12.2000 г. на строеж "Бензиностанция, кафе-аперитив и магазин" собственост на К. М. съгласно нот. акт № 4, т. IХ, н. д. № 3593 от 1996 г. и нот. акт. № 134, т. II, д. 3297, д. 285/2000 г.; 3. акт № 3 от 14.11.2001 г. за узаконяване на газоснабдителна станция, изпълнена в УПИ..., в кв. 89 по плана на [населено място]. За същата е издадено разрешение за ползване, в което е отразено, че инвеститор е К. М., който се е легитимирал като собственик на терена с нот. акт № 4, т. IХ, по н. д. № 3593/1996 г. Приета е като доказателство и заповед № 8 от 08.02.2001 г., издадена от кмета на [община] бани Х. на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и ал. 2 З., за одобряване на ЧИЗРП за парцели II и III в кв. 89 по плана на с. Д. Б., изразяващо се в образуване на нов парцел II като се запазват очертанията на външните регулационни линии и новообразуваният парцел се отрежда за бензиностанция и газ станция. Върху представеният заверен препис от заповедта не е отбелязано дали тя е влязла в сила. При така установените факти е направен необоснован извод, че сградата, предмет на делба, е построена в съсобствения на страните УПИ II-241 в кв. 89 по плана от 1980 г. Събраните доказателства за узаконяването й сочат, че сградата или сградите са построени в УПИ..., в кв. 89 по плана от 1980 г. Правото на собственост върху него е придобито от М. през 1996 г. По делото не е установено правното основание за придобиване на този имот, но тъй като е застроен след придобиването му и по време на брака, построеното в него е станало съсобствено между съпрузите в режим на СИО, ако е придобито и в резултат на съвместен принцип - презумпция установена с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК отм., но действала към момента на осъществяване на придобивното основание. В случай, че имотът е индивидуална собственост на съпруга М., ще намери приложение разрешението, дадено с т. 4 от ПП 5/1972 г., в което се приема, че се включва в съпружеската имуществена общност сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг. Изводът на съда, че страните са съсобственици на сграда, построена на площ от 90 кв. м., в парцел II-241, в кв. 89 по плана на [населено място] от 1980 г. е необоснован и поради това, че няма съответствие между начина, по който тя е индивидуализирана с направеното допълване на иска и описанието й в документите за узаконяване. От писмените доказателства се установява, че общата застроена площ е различна от посочената от ищцата. Установено е и това, че са изградени обекти с различно предназначение като кафе-аперитив, магазин и офиси. При тези данни индивидуализирането на сградата, направено от ищцата, е било непрецизно, не е посочено предназначението й, както и дали представлява една сграда или повече, което е налагало да се даде указание за конкретизиране на иска за делба в тази част. Делото е останало непопълнено с релевантните за спора факти, поради което решението на въззивния съд, в частта, с която е уважил иска за делба на сграда с площ от 90 кв. м. в УПИ..., в кв. 89, по плана от 1980 г. на с. Д. Б. е необоснован. Това е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението в тази част. Тъй като се налага извършване на нови процесуални за конкретизиране и индивидуализиране на сградата, предмет на иска за делба, след отмяна на решението и на основание чл. 292, ал. 2 ГПК делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Следва да се съберат доказателства и за актуалното регулационно състояние на допуснатия до делба имот, описан като парцел II-241, по регулационния план от 1980 г., предвид данните, че за него и парцел III-241 в кв. 89, по плана на селото от 1980 г. е бил отреден общ парцел II с одобреното ЧИЗРП от 2001 г., който факт следва да бъде съобразен във втората фаза на делбата. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.