Решение № 1048 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14047/2008 г.

Решение № 1048 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14047/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), срещу решение № 8918/22.07.2008 г., постановено по адм. д. № 2752/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на "МАРГО ЕВРО ПЕСТ" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, срещу решение № 1096/11.12.2007 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК - 423/2007 г. Производството е образувано и по частна жалба на КЗК срещу определение № 10385/13.10.2008 г., постановено по адм. д. № 2752/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, с което комисията е осъдена да заплати на "Марго Евро Пест" ООД направени по делото разноски в размер на 3 340 лв. Ответникът "Марго Евро Пест" ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище в писмено възражение, че касационната жалба и частната жалба са неоснователни и моли да се оставят в сила обжалваните решение и определение на тричленния състав. Ответникът ЕТ "Агроинженеринг-В-Валерий Илиев" със седалище в гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изрази становище за основателност, както на касационната жалба, така и на частната жалба и предлага да се уважат. По касационната жалба: Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 43, ал. 1 ЗЗК, отменил по жалба на "Марго Евро Пест" ООД, Решение № 1096/11.12.2007 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК - 423/2007 г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 150 000 лв за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), при повторност и е постановено прекратяване на нарушението. За да постанови решението тричленният състав приел, че е установено извършване на повторно нарушение от ЕТ "Агроинженеринг-В-Валерий Илиев", но тъй като едноличният търговец е продал предприятието си на "Марго Евро Пест" ООД на 8.05.2006 г., преди постановяването на административен акт за извършено нарушение, жалбоподателят пред тричленния състав не дължи имуществена санкция за нарушението на едноличния търговец. Решението е правилно. Тричленният състав правилно, въз основа на събрания доказателствен материал, е установил фактическата обстановка и е приел, че правоприемникът "Марго Евро Пест" ООД, не е отговорно за извършеното нарушение от ЕТ "Агроинженеринг-В-Валерий Илиев" по чл. 33, ал. 1 ЗЗК. Правните изводи са обосновани и приети при правилно прилагане на материалния закон. Правилно е прието, че извършени нарушения, включително и по ЗЗК, не са от кръга на фактическите отношения по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ, тъй като отговорността е лична и предполага съответна вина. Освен това нито в ЗЗК нито в АПК в разпоредбите, уреждащи издаване на административен акт, не са предвидили замяна на страни в образуваното административно производство. Настоящата касационна инстанция споделя и останалите мотиви на тричленния състав, поради което не се налага приповтарянето им. С оглед изложеното не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да се остави в сила. По частната жалба: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 144 АПК във връзка с чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Видно от всички становища и искания на жалбоподателя, включително и в жалбата срещу решението на КЗК и в хода по съществото на спора, не е направено искане за присъждане на разноски. Такова е направено за първи път с молбата за присъждането им, поради което същото не е направено своевременно, до приключване на устните състезания по спора. За да се присъдят разноски, следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки - искането да е направено своевременно и размера на разноските да е документиран. В конкретния случай не е налице първата предпоставка, поради което незаконосъобразно тричленният съд е присъдил разноски на жалбоподателя. С оглед на това обжалваното определение следва да се отмени и искането за присъждането на разноски се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 234 АПК