Решение № 6535 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 645/2018 г.

Решение № 6535 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 645/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Несебър, чрез юрк. Н., срещу решение № 1912/15.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1438/2017 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът - "Олимп хотелс" ЕООД, чрез адв. Н. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Олимп хотелс" ЕООД против заповед № 522/21.04.2017 г. на кмета на община Несебър, с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Търговски обект- Базар", находящ се в поземлен имот с идентификатор 51500.505.154 по КККР на гр. Н.. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Спорният въпрос по делото е дали описаният в заповедта строеж представлява временен такъв по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗУТ или строеж V-та категория с оглед чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ, вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. Според последната разпоредба пета категория са жилищни и смесени сгради, с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м. или с капацитет до 100 места за посетители. С оглед начина на изпълнение на процесния строеж (едноетажна постройка, безспорно използвана за търговска дейност, с приблизителни размери: дължина 22. 00 м, ширина 5.80 м и височина 2.5 м, състояща се от вертикални дървени греди, замонолитени в бетонова основа), правилно строежът е определен от административния орган като V-та категория. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд е кредитирал приетата по делото СТЕ в частта, в която е посочено, че процесният обект е временен строеж по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗУТ, тъй като този извод е правен. Дори и да се допусне, че обектът представлява временен строеж, то за неговото изграждане също следва да бъде издадено разрешение за строеж- изрично изискване на чл. 54, ал. 1, изр. 1 ЗУТ. В подкрепа на това твърдение е и разпоредбата на чл. 151 ЗУТ, регламентираща случаите, в които не се изисква нарочно разрешение, като временните строежи не попадат сред изключенията. Противно на приетото от административния съд, за да бъде законно изграден временен строеж, не е достатъчно същият да е предвиден в ПБЗ, а следва да има разрешение от главния архитект на община Несебър, каквото за процесния обект не е издавано. Не е относимо към настоящия случай и цитираното решение № 9858 от 18.10.2007 г. по адм. дело № 3516/2007 г. на ВАС поради недоказана идентичност на строежите и настъпила промяна във фактическата обстановка. Към тогавашния момент, описаните в решението от 2007 г. постройки, са се използвали за временни складови помещения за съхраняване на строителни материали, съблекалня и канцелария на техническият състав на фирмата- строител, т. е за нуждите на строителството, а не за търговска дейност. Събраните доказателства потвърждават констатацията на административния орган, че базарът е реализиран без наличието на одобрен проект и без издадено разрешение за строеж. С оглед годината на строителство на обекта, не са налице предпоставките за приложение на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИДЗУТ. Предвид посоченото, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежащ на премахване по реда на чл. 225а вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Това означава, че заповедта е издадена при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав