Решение № 9038 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2010 г.
ВАСПетчленен състав30.06.2010 г.докладчик Пенка Гетова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на Кольо Димов Колев от гр. Стара Загора за отмяна на влязлото в сила Определение № 12805 от 26.11.2008 г. по адм. д. № 12272/2008 г. на Върховния административен съд - трето отделение, с което е оставено в сила определение № 297 от 25.07.2008 г. по адм. д. № 424/2008 г. на Административен съд - Стара Загора. ОСЪЖДА Кольо Димов Колев да заплати на община гр. Стара Загора разноски по делото в размер на 600 лв. (шестстотин лева). Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9038 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Кольо Димов Колев от гр. Стара Загора за отмяна на влязло в сила Определение № 12805 от 26.11.2008 г. по адм. д. № 12272/2008 г. на Върховния административен съд - III отделение, с което е оставено в сила Определение № 297 от 25.07.2008 г. по адм. д. № 424/2008 г. на Административен съд - Стара Загора, за прекратяване на производството по делото. В молбата са визирани наличието на отменителни основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Изложени са доводи, че посочените определения на ВАС и Административен съд - Стара Загора са постановени в закрито съдебно заседание, с което е лишен молителят да участва в процеса и да защити правата си - отменително основание по чл. 239, т. 5 АПК. Относно поддържането отменително основание по чл. 239, т. 5 АПК молителят е изложил доводи, че е открил нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни и се позовава на протоколи от заседанията на Общински съвет - Стара Загора от 29.05.2008 г., от 16.06.2008 г., от 26.06.2008 г. и от 23.06.1998 г. Ответникът - община Стара Загора изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна и претендира разноски. Върховният административен съд - петчленен състав след като обсъди допустимостта на искането и доводите за поддържаните отменителни основания, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в преклузивния едногодишен срок по чл. 240, ал. 1, предл. 2 АПК, от надлежна страна, срещу определение, с което се прегражда развитието на съдебното производство, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: В молбата за отмяна се поддържа, че при постановяване на съдебния акт съдът е ограничил правото му на защита, поради което счита, че е налице основание за отмяна на определението на основание чл. 239, т. 5 АПК. С определението, предмет на искането за отмяна, тричленен състав на ВАС в производство по чл. 229, ал. 1 АПК, образувано по подадена частна жалба от молителя срещу определение за прекратяване на съдебното производство пред Административен съд - Стара Загора, е оставил в сила обжалваното определение като правилно. Двете определения са постановени в закрито съдебно заседание при съобразяване с правилата на АПК. Административният съд е прекратил производството по делото като образувано по процесуално недопустима жалба срещу акт, за който е приел, че не подлежи на съдебен контрол. В тази хипотеза в производството, образувано по частна жалба на основание чл. 234, ал. 1 АПК, съдът се произнася в закрито заседание, защото не са налице предпоставките на чл. 160, ал. 2 АПК във вр. с чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание. Правото на защита на страните не е нарушено с оглед обстоятелството, че съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила за разглеждане на делото. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно. Молителят поддържа искането си за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК като е представил писмени доказателства, които при решаване на делото не са могли да му бъдат известни и са от съществено значение. Представените писмени доказателства са съществували и са били известни за молителя, който е могъл да ги представи, което не е направено поради проявена небрежност и процесуално бездействие. Освен това по своето съдържание те не се отразяват върху правната същност на обжалваното административно решение на общинския съвет, което няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В разглеждания случай не се касае нито до нови писмени доказателства, нито до нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, поради което не може да се допусне исканата отмяна на влязлото в сила определение. Останалите доводи, изложени в молбата за отмяна, по съществото си представляват касационни основания и не могат да се разглеждат в това съдебно производство. Ответникът - община Стара Загора претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора искането следва да се уважи в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав,