Решение № 10385 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5297/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Кюстендил, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 872 от 10.03.2026 г. по адм. дело №2487/2025 г. на Административен съд – Благоевград. С обжалваното решение АС – Благоевград е отменил по жалба на А. Х. П. мотивиран отказ изх. № КН-4703/31.10.2025 г. на директора на ОДБХ – Кюстендил, с който на основание чл. 137, ал. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл. 18а, ал. 2 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. отказва регистрация на животновъден обект - пасище по чл. 18а от Наредба № 44 от 20.04.2006 г., с адрес с. Соволяно, община Кюстендил. Касационният жалбоподател излага доводи, че при констатирано несъответствие с императивните изисквания на наредбата, административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да постанови отказ за регистрация на животновъдния обект. Сочи, че при извършената проверка в хода на административното производство назначената комисия е установила непълнота в документацията на заявителката, за която я е уведомила и определила срок за попълването й. В определения едномесечен срок жалбоподателката (касационен ответник) не е изпълнила дадените указания. Поддържа, че при проверката е установено, че заявените имоти са разположени в различни масиви и са разделени от чужди имоти, липсва необходимото ограждане и обектът не осигурява защита от неблагоприятни климатични условия, така че обективно не е възможно да се изпълнят изискванията за ограждане, контрол и биосигурност. Намира, че съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото и е достигнал до погрешни правни изводи за издаване на оспорения акт в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. При тези съображения, развити в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – А. Х. П., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Счита, че съдът правилно е установил липсата на конкретни и ясно посочени фактически основания за постановения отказ и застъпва позиция, че не е спазено изискването за даване на предписание от комисията при констатирани нередности, неизпълнението на това задължение ограничава правата на заявителя и представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Претендира евентуално присъждане на разноски за касационната инстанция, но в хода на съдебното производство не са представени доказателства за направени такива. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: По делото е установено от фактическа страна, че А. Х. П. е подала заявление вх. № КН АО-1041/22.07.2025 г. до ОДБХ – Кюстендил за регистрация на животновъден обект за екстензивно отглеждане на 15 бр. животни – говеда, с адрес с. Соволяно, община Кюстендил, представляващ пасище по чл. 18а от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. В заявлението обектът не е индивидуализиран с посочване на поземлен имот. Към заявлението са приложени договор за наем на земеделска земя от 08.06.2025 г. за стопанската 2025 – 2026 г., в който са посочени три поземлени имота, договор за наем от 02.10.2024 г. за селскостопанска сграда с идентификатор 67790.90.29.1 с площ 566 кв. м., находяща се в стопанския двор на с. Соволяно и скица на същия, както и договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги. Със заповед № КН-630/24.07.2025 г. директорът на ОДБХ е назначил комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. С писмо изх. № КН-3560/08.08.2025 г. директорът на ОДБХ – Кюстендил е уведомил заявителката, че представените договори за наем на земеделска земя не доказват правото на собственост на наемодателя; в същите не е отразено съгласие на наемодателя имотите да се ползват за регистрация на животновъдния обект; посочените имоти в договорите за наем на земеделска земя не са съседни, което е в противоречие с изискванията на чл. 18а от Наредба № 44 от 20.04.2006 година. Поради това органът е отказал да започне процедура по регистрация на животновъдния обект и е дал указания на заявителката в едномесечен срок да представи допълнителни документи и да отстрани констатираните несъответствия. А. П. е приложила договори за наем на земеделски имоти за стопанската 2025/2026г., заявени за регистриране като животновъден обект и нотариални актове за собственост на наемодателя й, които легитимират правото на ползване на заявителката върху процесните имоти. Комисията е извършила проверка и е изготвила констативен протокол № 1/29.10.2025 г. във връзка с подадените документи от земеделския стопанин за регистрация на животновъден обект. В констативния протокол е отразено, че при проверката на животновъден обект – пасище по чл. 18а от Наредба № 44от 20.04.2006 г. е констатирано, че не са спазени изискванията за: осигурен постоянен достъп до вода и храна; не разполага с обособено място или съоръжение, което дава възможност за бързо залавяне и фиксиране на животните при извършване на ветеринарномедицински или зоотехнически манипулации; не разполага с ограждение, което осигурява безопасност на обекта; няма поставена информационна табела; няма навес с минимум две съседни страни, който осигурява защита от неблагоприятни атмосферни влияния и други вредни въздействия върху здравословното състояние на животните. Посочено е също, че заявените имоти, които ще се използват като пасища на животните са разположени в различни масиви и не са прилежащи към обора. Описано е състоянието на обора като частично разрушен. Заявителката е запозната с констативния протокол и е направила възражение по констатациите в същия. Комисията в обобщение е приела, че обектът не отговаря на изискванията за животновъден обект и със становище № 1/29.10.2025 г. е предложила на директора на ОДБХ – Кюстендил да издаде мотивиран отказ за регистрация по чл. 137 ЗВД. С обжалваната пред административния съд заповед директорът на ОДБХ – Кюстендил, на основание чл. 137, ал. 6 ЗВД във връзка с чл. 18а, ал. 2 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г., е отказал регистрация на животновъдния обект въз основа на констатациите на назначената за целта комисия. Отказът е мотивиран в три пункта: 1. Договорът за наем на селскостопанска сграда – обор с идентификатор 67790.90.29.1 с площ 566 кв. м. е изтекъл на 02.10.2025 година. 2. Предоставените имоти са разположени в различни масиви, отдалечени са един от друг и не са прилежащ към обора, който е предназначен да осигурява защита от неблагоприятни атмосферни влияния на животните. 3. В представената сграда са натрупани материали и отпадъци, покривът е частично разрушен. При тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че обжалваният отказ не отговаря на изискванията за излагане на фактически и правни основания, т. к. не са посочени конкретните състави от цитираната разпоредба на чл. 18а от Наредба № 44 от 20.04.2006 г., приети от органа за нарушени, което е равнозначно на липса на посочено правно основание за формирания отказ. Намерил е, че описаното в акта фактическо основание, макар и доста подробно, по същество е неясно и от същото не може да се установи какво точно е имал предвид административният орган, като е счел, че въпреки наличието на представен договор за наем на процесните недвижими имоти, същият не удовлетворява изискванията на чл. 18а от Наредбата. Не са определени GPS-координатите на обекта, както и не е ясно защо е посочено, че в представената сграда са натрупани материали и отпадъци, а покривът е частично разрушен, както и какви са тези отпадъци и колко е разрушен този покрив. Поради това е приел, че заповедта е издадена при порок по чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, представляващ основание за отмяната й. Съдът е приел също, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правата на адресата и обуславящи извод за нейната незаконосъобразност. В тази насока е посочил, след като при проверката е установено, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, в нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ЗВД комисията не е дала писмено предписание на заявителя да отстрани пропуските в определен срок. Правилото на чл. 137, ал. 4 ЗВД не дава възможност на административния орган за преценка дали да го приложи, поради което нарушението е съществено и води до отмяна на обжалвания акт. Съдът е обсъдил и материалната законосъобразност на оспорената заповед и е достигнал до извод, че основанията за отказ не съответстват на действителното фактическо положение и са останали недоказани. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно, при следните съображения: Правилно съдът приема, че в оспорения акт фактическите основания не са отнесени към конкретните правни хипотези, уредени в чл. 18а, ал. 2, т. 1-6 от Наредбата. От съдържанието на акта и съпътстващите документи по административната преписка е видно, че според административния орган животновъдният обект не отговаря на изискванията за регистрация, предвидени в чл. 18а, ал. 2 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. В чл. 18а, ал. 2, т. 1 – 6 от Наредба № 44/20.04.2006 г. са предвидени изискванията, на които трябва да отговорят обектите, за да се регистрират като животновъдни обекти – пасища, в които се отглеждат едри и/или дребни преживни животни: т. 1 - да разполагат с ограждение, осигуряващо безопасност на обекта, което не позволява свободен достъп на хора и неконтролируемо движение на диви и селскостопански животни, т. 2 – да разполагат с площ от поне два декара за една животинска единица; т. 3 – да има осигурен постоянен достъп до вода и храна; т. 4 - да имат навес с минимум две съседни страни, който осигурява защита от неблагоприятни атмосферни влияния и други вредни въздействия върху здравословното състояние на всички животни; т. 5 - разполага с обособено място или съоръжение, което дава възможност за бързо залавяне и фиксиране на животните при извършване на ветеринарномедицински или зоотехнически манипулации. При проверката от комисията са установени несъответствия, посочени по-горе, които биха могли да бъдат подведени към хипотезите на чл. 18, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5 от Наредбата. Съдът правилно е посочил, че при това положение комисията е следвало да даде предписания на заявителката да ги отстрани в определен срок, съгласно чл. 137, ал. 4 ЗВД. Трябва да се отбележи също, че констатираните обстоятелства, свързани с изискванията за ограждение, осигурен достъп до вода и храна, обособено място за ветеринарномедицински и/или зоотехнически манипулации, поставяне на информационна табела, не са отразени като самостоятелни фактически основания за постановения отказ. По отношение на основанието за отказ поради изтичане на срока на наемния договор за стопанската сграда, съдът коректно е установил от представените писмени документи по делото, че към момента на подаване на заявлението и към момента на издаване на оспорения отказ лицето се е легитимирало като ползвател на поземлените имоти по силата на договор за наем със собственика им, включително и за ПИ с идентификатор 67790.90.29.1 с площ 556 кв.м. – селскостопанска сграда – обор. Правилен е крайният извод на съда, че в акта не е дадена точна правна квалификация на изложените фактически основания в т. 2 – заявените имоти ПИ 67790.23.63. с площ 12589 кв.м., ПИ 67790.17.58 с площ 7094 кв.м., ПИ 67790.5.63 с площ 9699 кв.м., са разположени в различни масиви, отдалечени са един от друг и не са прилежащи към обора, който е предназначен да осигурява защита от неблагоприятни атмосферни влияния на животните. В заявлението за регистрация на животновъден обект – пасище по чл. 18а от Наредба № 44 от 20.04.2006 г., т.е. за целогодишно отглеждане на животните, изобщо не е индивидуализиран поземленият имот, за който се отнася. При това положение административният орган на първо място е следвало да даде точни и ясни указания на заявителката да уточни искането си - за кои земеделски имоти се отнася и поддържа ли всички общо като един животновъден обект - целогодишно пасище по чл. 18а от Наредба № 44 от 20.04.2006 г., да се регистрират и приведе същото в съответствие с нормативните изисквания. На следващо, според данните по делото, описаното фактическо положение за местоположението и състоянието на имотите би могло да се изведе от приложените писмени документи за собственост и ползване на имотите, но по преписката не са приложени скици, не е изслушано евентуално експертно заключение, доколкото съдът правилно не допуснал гласни доказателства, и в този смисъл е останало неизяснено. В касационната жалба се излагат доводи, че противно на приетото от съда, фактическите обстоятелства представляват достатъчно основание за отказ да се регистрира животновъдния обект. Тук трябва да се посочи, че административният орган не е мотивирал отказа си във връзка с местоположението на имотите, заявени за регистрация като животновъден обект, нито с разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 44 от 20.04.2006 г., нито с дадените в нормативната уредба легални дефиниции на понятието и този пропуск не може да бъде заместен от съда при решаване на правния спор. Приложените към касационната жалба писмени доказателства са част от административната преписка и са представени пред първата инстанция, с изключение на снимковия материал и нечетливи ксерокопия на скици, за които също не е имало пречка да бъдат приложени своевременно. Доколкото същите са относими към спора за материална законосъобразност на административния акт, при правилно констатираните от съда пороци по чл. 146, т. 2 и 3 АПК на оспорения отказ, касационната инстанция не дължи обсъждането им. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховния административен съд, състав на пето отделение,