Решение № 4817 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 589/2017 г.

Решение № 4817 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 589/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество "П. Т." ООД гр. С. против решение № 6780 от 04.11.2016 г., постановено по адм. д. № 528 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция Западнобеломорски район не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касацонната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна. Производството пред Административен съд - С. град е образувано по иск, предявен на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от дружество "П. Т." ООД гр. С. против Басейнова дирекция Западнобеломорски район за заплащане на на обезщетение за имуществени вреди в размер на 47 304 лева, причинени в периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2010 г. в резултат на прилагането на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване за воден обект (приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Ищецът сочи, че му е разрешено право на водовземане от подземен воден обект като количеството разрешен обем е 15 768 куб. м. минерална вода. За 2008 г., 2009 г. и 2010 г. ищецът е заплатил определените от директора на Басейновата дирекция такси в общ размер на 47 304 лв, изчислени по Тарифата за таксите за правото на водоползване и /или разрешено ползване на воден обект, приета с Постановление на Министерски съвет № 154 от 28.07.2000 г. Съгласно тази тарифа таксите се определят съобразно разрешения воден обем и категорията на водата. Твърди, че тарифата била неправилно приложена, тъй като тя противоречала на по-горен по степен нормативен акт - разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите, обн. ДВ бр. 65/2006 г., в сила от 11.08.2006 г., която въвежда нови критерии за определяне размер на таксата - разрешен обем и температура на минералната вода. Позовава се на чл. 13 от Закона за нормативните актове. Счита, че тарифата е била мълчаливо отменена с изменението на чл. 194, ал. 3 от ЗВ и към момента на заплащане на таксите за процесния период не е съществувал нормативен акт, на основание на който те да бъдат определени. Ищецът твърди, че в периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. е бил в обективна невъзможност да ползва минерална вода и да осъществява водовземане, тъй като нито Държавата, нито общината са извършили необходимите действия, за да осигурят тази възможност. Твърди, че не е изградена водомерна шахта, както и липсва монтирано разходомерно устройство - следователно не е осъществено реално водовземане, поради което таксите не са били дължими. Ищецът твърди, че е поискал възстановяване на недължимо платените такси, но това е отказано с писмо изх. № 10-02-48/18.06.2014 г. на директора на Басейновата дирекция. Така предявеният иск е бил оспорен с възражение като недопустим от ответника, но възражението не е било счетено за основателно, съдът е разгледал иска по същество, но го е отхвърлил като неоснователен. Допустимостта на иска е преценена единствено от гледа точка на процесуалната легитимация на страните, без да са изследвани останалите предпоставки за допустимост и по-точно тези тези по чл. 204 АПК. Съдът е приел, че искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от активно легитимирано лице срещу юридическо лице на административния орган, от чиито незаконосъобразни действия и бездействия се претендират вредите. Като предмет на делото съдът е очертал иск за вреди: 1. от незаконосъобразно действие на ответника, изразяващо се в прилагане на мълчаливо отменен подзаконов нормативен акт, и 2. и бездействие, изразяващо се отказ да се възстановят платените суми. Съгласно нормата на чл. 218 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Така постановеното решение се явява недопустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество изцяло по недопустим иск. В общия случай на прилагане на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, допустимостта на исковата претенция се обуславя от обстоятелствата, посочени в чл. 204 АПК, според който иск може да се предяви само след отмяната на административния акт по съответния ред. Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ урежда като материален закон отговорност на държавата за вреди, причинени само от незаконосъобразна административна дейност. Единствено в хипотеза на незаконна адмнистративна дейност, която причинява на гражданите вреди е уредена отговорността на държавата и в чл. 7 на Конституцията. Следователно обща предпоставка за допустимост на исковата претенция по чл. 1 ЗОДОВ е отмяната като незаконосъобразни на административния акт, незаконосъборазно действие или незаконосъборазно бездействие. Отмяна на подзаконов нормативен акт по реда чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове, т. е. такава, която не е резултат от контрол за законосъобразност и актът не е обявен за незаконосъобразен, не може да послужи като основание за възникване на отговорност за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ В първата част на предмета, по който съдът се е произнесъл, недопустимостта на исковата претенция за обезщетение за вреди от отменен нормативен акт се основава на ТР № 2 от 27.06.2016 г. по ТД № 2/2015 г., съгласно което "Вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението / действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.". С посоченото тълкувателно решение е отречено правото на иск на засегнатите лица за вреди от действието на подзаконов нормативен акт, дори и когато е отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен. Що се отнася до твърдяното в исковата молба бездействие, изразяващо се в отказ да се върне търсена като недължимо платена такса по отменената тарифа, следва да се посочи, ищецът не се е позовал в исковата си молба на дължимо по закон действие от страна на административния орган, не е посочен приложим нормативен ред, срокове и процедура, задължаващи административния орган да върне недължимо платена такса. Разпоредбата на чл. 203 и чл. 204 АПК предоставя компетентност на административния съд да се произнесе в исковото производство относно незаконосъобразността на бездействието, когато действието следва пряко от нормативен акт. В конкретния случай ищецът не е посочил кой нормативен акт, предоставен за изпълнение в компетентността на административния орган е бил нарушен, а се позовава на общия принцип за връщане на недължимо платено, който принцип е уреден в чл. 55 ЗЗД като институт на неоснователното обогатяване. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 128 АПК, единственият вид осъдителен иск, предоставен в компетентност на административния съд е искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, т. е. искът за вреди от незаконосъобразна административна дейност, но не и по искове за връщане на недължимо платени суми. От друга страна, ако е налице изричен или мълчалив отказ на административния орган да върне суми на ищеца, то отказът е следвало да се отмени предварително по съответния ред, за да е допустима и исковата претенция. С оглед на изложеното, Върховният административен съд