Решение № 5152 от 31.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Велико Търново против Решение 390 от 10.12.2021 г., постановено по адм. дело 595/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено Решение 1012-04-132#5/09.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане РВ-3-04-00955158/30.06.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са твърдения, че първоинстанционният съд не е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурително правоотношение и необосновано е приел, че органите на НОИ незаконосъобразно са разпоредили възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът Д. Йорданова, чрез процесуален представител адв. Станчев, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е Решение 1012-04-132#5/09.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, потвърждаващо Разпореждане РВ-3-04-00955158/30.06.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което на Д. Йорданова, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, е разпоредено да се възстановят недобросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 01.12.2018 г. до 31.03. 2021 г. общо в размер на 15 278, 51 лв., от които 13 337,48 лв. главница и 1 941,03 лихва за периода от датата на неправомерното им получаване до датата на издаване на разпореждането. За да потвърди разпореждането, директорът на ТП на НОИ е приел, че Д. Йорданова не е представила доказателства за реалното упражняване на трудова дейност като животновъд при земеделския производител /ЗП/ К. Костадинов в периода 02.11.2018 г. 27.11.2018 г. Според решаващия орган обстоятелството, че труд не е извършван обуславя недобросъвестността на жалбоподателката. Направен е извод, че след като реално не е осъществена трудова дейност, то не е възникнало осигурително правоотношение и лицето не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че Д. Йорданова е упражнявала трудова дейност и по отношение на нея е възникнало основание за осигуряване за периода от назначаването й на 02.11.2018 г. и впоследствие. Въз основа на горното е прието, че към момента на отпускане на паричното обезщетение за осигурителните рискове общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на дете до две години е била налице предпоставката за това, тъй като към деня на настъпване на тези рискове жалбоподателката е била осигурено лице по смисъла на КСО. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. С първоинстанционното решение е отговорено на направените възражения, като обосновано са приети за недоказани фактическите и правните основания за издаване на акта. По делото не е спорно, че на 02.11.2019 г. между ЗП К. Костадинов и Д. Йорданова е сключен трудов договор, според който работничката приема да изпълнява длъжността животновъд на пълно работно време в кравеферма в [населено място], с основно месечно възнаграждение от 540 лева. Фактът на сключване на трудовия договор е надлежно отразен в официален документ трудова книжка и е регистриран по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ в съответната териториална дирекция на НАП. От осигурителя са представени 9 бр. болнични листове на Д. Йорданова: пет за периода от 28.11.2018 г. до 24.03.2019 г. с причина общо заболяване, два за периода от 25.03.2019 г. до 11.05.2019 г. за бременност и раждане и два от 12.05.2019 г. до 06.08.2019 г. за майчинство. Допълнително в ТП на НОИ Велико Търново са входирани заявление-декларация и удостоверение, вх. Р14-04-000-00-0005767536/07.08.2019 г. при бременност и раждане за остатъка до 410 дни за периода от 07.08.2019 г. до 07.05.2020 г. и заявление декларация и удостоверение, вх. Р14-04-000-00-0006992076/08.05.2020 г. за отглеждане на малко дете до [възраст] възраст за периода от 08.05.2020 г. до 31.03.2021 г. Въз основа на това, на Д. Йорданова е отпуснато обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за майчинство, посочени от контролния и от решаващия орган в общ размер. Спорът по делото е дали към датата на настъпване на осигурителния риск жалбоподателката е имала право да получи парично обезщетение поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2 годишна възраст като осигурено лице по смисъла на КСО. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурително вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5 годишна възраст. Правопораждащ юридически факт за възникване на трудово правоотношение е сключването на трудов договор между работодателя и служителя съобразно чл. 61 от КТ, който е и основание за осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. В хода на производството пред административния орган е предприето събиране на доказателства и писмени обяснения за установяване на относимите факти и обстоятелства. Йорданова е представила документите, които са й били изискани, в това число и тези, съдържащи се в трудовото й досие /трудова книжка, трудов договор, справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от НАП, длъжностна характеристика, допълнително споразумение, служебна бележка за проведен първоначален инструктаж, диплома, молба за отпуск и заповед за отпуск. Йорданова е дала писмени обяснения относно причините за сключване на трудовия договор, като е посочила, че поради любовта й към животните е търсила подобна работа, дейността не е трудна за изпълнение. Към момента на подписване на договора е била здрава, за което е представила медицинско удостоверение. Разпитани са и свидетелите П. Панов работник в кравефермата на ЗП К. Костадинов и Г. Ганчев земеделски производител от [населено място], като и двамата потвърждават, че Йорданова е започнала работа във фермата през октомври ноември 2018 г. и е извършвала дейността, определена в трудовия й договор гледала е телета хранила ги е с шише, поила ги е и е почиствала ваните за мляко. Тя е отговаряла само за новородените животни. Видно от писмените обяснение на ЗП К. Костадинов, събрани в хода на проверката, която му е извършена, са изброени дейностите, извършвани от Йорданова като животновъд полагане на грижи за новородените телета, дезинфекция на механизираните съоръжения за съхранение на мляко и на ваните и дезинфекция на помещенията. Свидетелските показания, трудовото досие и данните от счетоводната дейност на работодателя навеждат на извод, че Йорданова е извършвала трудова дейност като животновъд и по отношение на нея е възникнало основание за осигуряване за периода от назначаването й. Към деня на настъпване на осигурените социални рискова общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на дете до две години тя е била осигурено лице по смисъла на КСО. Въз основа на събраните доказателства, необоснован се явява изводът на административния орган за недобросъвестност при получаване на сумите за обезщетение от ДОО. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена. С оглед на изложените съображения, касационната инстанция намира, че по отношение на Д. Йорданова не са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, съдържащи се в хипотезата на правната норма на чл. 114, ал. 1 КСО. Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е предмет на пряк съдебен контрол, а също и в потвърденото с него разпореждане, липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на Д. Йорданова и съответно - основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО. Не са посочени извършени от осигуреното лице действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед изхода на спора на ответника по касация се следват разноските по делото пред Върховния административен съд в размер на 650.00 лева, които страната е поискала с отговора на касационната жалба и за които представя Договор за правна защита и съдействие 0211090 от 07.01.2022 г. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,