Решение № 2322 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2012 г.

Решение № 2322 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Образувано е по подадената касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП /сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика/ срещу частта от решение № 235/10.05.2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 791/2011 г., в която е изменен Ревизионен акт /РА/ № 04001003585/13.04.2011 г., издаден от орган по приходите по ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 352/20.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно определения за довнасяне корпоративен данък за 2009 г. в размер на 8113.52 лв. ведно със съответните лихви като вместо него е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 7999.52 лв. ведно със съответните лихви. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда противоречат на собствените му мотиви. След като е прието, че реални доставки на СМР не са извършени, то няма как да бъдат признати разходите за тях. Същите неоснователно са включени в амортизируемата стойност на актива и последната неправилно е завишена с тях. Поради това не следва да бъдат признати данъчни амортизации в размер, съответстващ на процесните две фактури, издадени от "Станси БГ" ЕООД и "Бул лес 2001" ЕООД. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Стройбилд" ООД изцяло, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции в общ размер 200 лв. Ответникът по касационната жалба - "Стройбилд" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Славянска" № 2, вх. А - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: В РА е посочено, че за 2009 г. ревизираното дружество е намалило финансовия резултат /ФР/ със сумата от 16 993.08 лв., представляваща данъчно признат размер на разходите за амортизации. В нарушение на Закона за счетоводството отчетната стойност на ДМА "Горски кът" е увеличена със сумата по фактура № 221/19.03.2009 г. с данъчна основа 61 520 лв., издадена от "Станси БГ" ЕООД и по фактура № 7/15.06.2009 г. с данъчна основа 52 000 лв., издадена от "Бул лес 2001" ЕООД. Начислени са амортизации върху двете суми в размер на 1135.20 лв. По отношение на дружествата, издали фактурите, в хода на ревизията не е установено дали са направени счетоводни записвания за осчетоводяването на двете фактури, не са представени доказателства за наличие на сделка, за осчетоводяване на приходи, за предходен доставчик. Поради това, се признава на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО намаление на ФР с годишни данъчни амортизации в размер на 15 857.88 лв. и не се признава намалението в размер на 1135.20 лв. Първоинстанционният съд е отменил РА в частта му, в която за 2009 г. не е признато намалението на ФР със сумата от 1135.20 лв. и е изложил следното в мотивите на своето решение: Не се спори, че в сметка 207 са трупани разходите по придобиване на обект "Горски кът", а в последствие тези разходи са отнесени по сметка 203, по която е заведен активът на 14.09.2009 г. Представено е удостоверение № 191/14.09.2009 г., издадено от главния архитект на община Велико Търново, с което са въведени в експлоатация строежи, представляващи стаи за краткотраен отдих. Органът по приходите не оспорва, че става въпрос да данъчно амортизируем актив. Извършването на разходите за придобиването на ДМА не е спорно. Тези разходи представляват преки разходи за придобиване на ДМА по смисъла на т. 4 и т. 4.1. от СС 16 и не могат да бъдат отчетени като текущи. ДМА е въведен в експлоатация за данъчни цели в съответствие с изискването на чл. 58, ал. 2 от ЗКПО и при спазване изискването на чл. 177, ал. 1 от ЗУТ. Данъчният амортизириуем актив е от първа категория по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и годишната данъчна амортизационна норма правилно е определена по реда на ал. 1 от същия законов текст. Така постановеното решение е правилно. С Нотариален акт № 1187 от 15.07.08 г. ревизираното дружество придобива недвижим имот, находящ се в землището на с. Леденика, община Велико Търново и представляващ ПИ № 000146 в м. "Корийски дол" с начин на трайно ползване къмпинг заедно с едноетажна постройка с носеща метална конструкция, представляваща ханче "Горски кът" със застроена площ 152 кв. м и 4 бунгала, всяко със застроена площ 54.9 кв. м за сумата от 35 000 лв. От представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 191 от 14.09.2009 г., издадено от главния архитект на община Велико Търново, се установява, че са построени стаи за краткотраен отдих в посочения по-горе недвижим имот в изпълнение на одобрени проекти от 2004 г. и корекции по чл. 154 ЗУТ от 21.01.09 г., разрешение за строеж от 2004 г. и разрешение за строеж № 30/22.01.09 г. за корекции - 4 стаи с по две легла и 5 стаи с по две легла, на които е определена категория една звезда, както и на ханчето с 42 места. Видно от констатациите в Ревизионния доклад /РД/ на стр. 3, изграждането на обекта "Стаи за краткотраен отдих" се извършва от името и за сметка на дружеството по стопански начин, като се ползват външни строителни фирми. Разходите са осчетоводени по сметка 207 като разходи за придобиване на ДМА в размер на 245 970.38 лв. и са прехвърлени по сметка 2034 "Сгради" на 14.09.2009 г. Счетоводните записвания потвърждават приетото и от ревизиращите органи придобиване на актива по стопански начин от ревизираното дружество и първоначалната му оценка в съответствие с изискването на т. 4.7. от СС 16 - по себестойност, включваща всички разходи. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, разходите по придобиването на актива, респ. неговата себестойност, не са оспорени от органа по приходите. Липсват каквито и да било доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, които да установяват по-ниска отчетна стойност на посочения обект - не е извършен оглед на същия и не е назначена експертиза, която да установи различна от приетата от дружеството първоначална оценка. Видно от мотивите, изложени в РА и РД, органът по приходите е приел, че след извършените насрещни проверки на двамата доставчици, издали процесните фактури, не са представени от тях доказателства, установяващи извършването на СМР в качеството им на изпълнители. Именно с този мотив и съдът е потвърдил РА в частта му, относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит. Поради това, неоснователен е доводът на касатора, че отмяната на РА в частта му относно непризнатия размер на амортизациите противоречи на приетото в съдебното решение по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит. С оглед на изложеното, решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,