Решение № 6325 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 542/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция Бюро по труда гр.Свиленград чрез процесуален представител В. Георгиева против решение 4998 от 25.11.2024 год. постановено по адм. дело 914/2024 год. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено решение от 04.09.2024 год. на директора на дирекция "Бюро по труда" Свиленград, с което е прекратена регистрация на Х. Д. Н.. Поддържа се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът Х. Д. Н. чрез адв.Д. Топалова в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. Участващият в производството представител на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. Д. Н. срещу решение от 04.09.2024 год. на директора на дирекция "Бюро по труда" Свиленград, което се прекратява регистрацията на Н. от 02.09.2024 год. поради констатирани фактически обстоятелства и на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ с мотиви, че лицето не е изпълнило препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за действие, а именно-не се е явило на среща с трудовия посредник. С процесното решение административният съд е уважил жалбата на Н.. Приел, че административният акт е издаден в нарушение на изискванията за форма, тъй като в същия не са посочени конкретни фактически основания за издаването му. Липсвали ясни и конкретни мотиви относно фактическите основания за прекратяване на регистрацията на лицето в Бюрото по труда, което препятствало извършването на контрол относно материалната законосъобразност на акта. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е разкрил обективната истина, но е извел неправилни правни изводи. Не е налице твърдяното от съда нарушение на изискването за форма касаещо липса на конкретно посочване на фактическите основания за издаване на решението на директора на Дирекция Бюро по труда Свиленград. От събраните по делото доказателства се установява, че Х. Д. Н. е подала заявление за регистрация като безработна в дирекция "Бюро по труда Свиленград с вх. 10017886 от 01.04.2024 год. В деня на подаване на заявлението на лицето са разяснени правата и задълженията и последиците от неспазването им, включително и прекратяване на регистрацията. Изготвена е Регистрационна карта рег. 10017886 и План за действие на безработно, търсещо работа лице. В картата се съдържа информация, че регистрираните безработни се задължават да изпълняват препоръките на трудовия посредник, действията и сроковете за изпълнение на съответната препоръка, като в случай на неизпълнение регистрацията се прекратява и може да бъде възстановена при представяне в 7 дневен срок на доказателства за уважителни причини. В регистрационната карта на Н. са посочени дати за явяване в дирекцията на 01.07.2024 год. и на 02.09.2024 год. Органът е установил, че на втората дата, а именно 02.09.2024 год. лицето не се явило в дирекцията на срещата с трудовия посредник. Поради това и на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ е издадено оспореното решение за прекратяване на регистрацията на Н. като безработно лице. Жалбоподателката не оспорва неявяването си при трудовия посредник на 02.09.2024 год. Липсват доказателства в административната преписка, а и такива не са представени в хода на съдебното производство относно наличието на уважителни причини за неявяването на срещата. Законът за насърчаване на заетостта дава възможност на лицата, чиято регистрация е прекратена да представят доказателства за наличието на уважителни причини, след което регистрацията се възстановява-чл.20, ал.6. В конкретния случай такива доказателства не са представени. Не се и твърди, че пропускането лицето да се яви на определената дата се дължи на уважителни причини. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗН3 посочва, че лицата, които са регистрирани като безработни са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия посредник, както и действията и сроковете в плана за действие. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ регистрацията на безработните лица се прекратява в случаите, когато не изпълнят препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за действие. При тези обстоятелства правилно административният орган е прекратил регистрацията на Н. в Бюро по труда Свиленград, тъй като са налице условията на чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ. Оспореният пред първата инстанция административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като същият съдържа в достатъчна степен фактически и правни основания за издаването му. Не се споделя изводът на административният съд, че в акта липсват конкретни фактически обстоятелства, които да мотивират прекратяване на регистрацията на лицето. Неявяването на лицето на датата определена за среща с трудовия посредник без да са посочени уважителни причини за това, в достатъчна степен описва неизпълнението на действията и сроковете в плана за действие, поради което не може да се приеме, че актът е издаден в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Решението на директора на Дирекция Бюро по труда Свиленград е издадено в съответствие с приложимия материален закон и при спазване на целта на закона. В случая административният орган е обвързан от установените обстоятелства по чл.20, ал.4 от ЗНЗ и при наличие на същите следва да издаде решение за прекратяване на регистрацията на лицето. Както вече бе посочено по-горе при наличие на уважителни причини регистрацията се възстановява. В случая по делото няма данни лицето да е посочило наличието на уважителни причини. Предвид изложеното касационната жалба се преценява като основателна. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на Н. срещу решението на директора на дирекция Бюро по труда Свиленград. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции е основателна. Следва да се осъди Х. Д. Н. да заплати на Агенция по заетостта разноски за първата инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и разноски за касационната инстанция в размер на 70 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, пред. второ от АПК Върховен административен съд, шесто отделение