Решение № 2126 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2016 г.

Решение № 2126 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б. против Решение № 1482/16.08.2016 г., постановено по административно дело № 291/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. Р. се оспорва в частта, с която отменен и изменен /чрез намаляване на установените данъчни задължения/ Ревизионен акт № 1100926/30.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № РД-10-436/29.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Б.. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК - недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се фактическите установявания и правните изводи на съдебния състав, въз основа на които е признато частично право на данъчен кредит на ревизираното дружество относно фактурите, издадени от "Панаройал" ЕООД, "К. В." ЕООД и "Хефт дизайн" ЕООД. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло процесния ревизионен акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. На проведеното по делото открито съдебно заседание, за касационния жалбоподател и за ответната по касация страна, не се явява представител. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по съществото на спора, настоящият съдебен състав съобрази следните обстоятелства: Основният спор между страните пред първоинстанционния съд е бил свързан с преценката за това налице ли са реално извършени доставки на стоки между дружеството жалбоподател и посочените трима доставчици "Панаройал" ЕООД, "К. В." ЕООД и "Хефт дизайн" ЕООД, даващи основание за издаване на фактурите, по които "С. Ж. Корект" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е извършил съответните процесуални действия по събиране на относимите и допустими доказателства, след което ги е анализирал и е извършил съответните им фактически установявания. Така, въз основа на събраните доказателства, съдът е установил следните факти: Относно доставките, обективирани в 11 броя фактури, издадени от "Панаройал" ЕООД и имащи за предмет строителни материали, към фактурите са представени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, видно от които стоките са предадени на получателя на датите, на които са съставени самите фактури. Доставчикът е представил фактури за същия вид материали, издадени му от предходни доставчици, договори за наем на склад и за счетоводно обслужване, както и документи, установяващи транспортирането на стоките от получателя и от трето лице - "Континентал сървис" ООД. Въз основа на тези доказателства, съдебният състав правилно е приел за доказано реалното предаване на строителните материали под разпореждането на "С. Ж. Корект" ЕООД, още повече, че е установена и последващата им реализация чрез влагане на строителни обекти, възложени за изпълнение на ревизираното дружество. Спорните обстоятелства, свързани с произхода на стоките чрез вътреобщностно придобиване, законосъобразно и в съответствие с практиката на СЕС по тези въпроси, са приети от съда за такива, които не могат на собствено основание да водят до отказ за признаване на данъчен кредит, освен ако по делото са налице обективни данни, за това, че ревизираното дружество е знаело или е трябвало да знае, че сделката, от която произтича претенцията за приспадане на ДДС е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друго лице по веригата. Такива данни в случая не се сочат и не се установяват по делото, като това важи и за останалите спорни доставки. Относно доставките, извършени от "Панаройал" ЕООД за данъчен период м. 12.2010 г., както и тези, обективирани във фактурите, издадени от "К. В." ЕООД съдът е приел, че транспортът на стоките е бил извършен от и за сметка на "С. Ж. Корект" ЕООД, поради което неправилно е бил фактуриран заедно със самите материали, респективно доставката на транспортни услуги е приета за недоказана, което е довело до частично отхвърляне на жалбата против ревизионния акт в тази му част. Решенето на Административен съд - Б. в тази част не е оспорено от ревизираното лице, поради което не подлежи на преценка от касационния съд. Спорните две фактури, издадени от "К. В." ЕООД са с предмет доставка на "стъклопакет" в размер на 1 200 кв. м. и на 1 230 кв. м. За реалното предаване на стоките са представени складови разписки, подписани от двете страни и извадки от дневен финансов отчет на фискалния апарат за извършено плащане. Установен е механизмът на транспортиране на стъклопакета от гр. С. до гр. Б., а именно с превозни средства, собственост на получателя, за негова сметка и от водачи, които са в трудови правоотношения с него. И относно тези доставки е установено влагане на материалите в изпълнени от "С. Ж. Корект" ЕООД строителни обекти, което е допълнителна индиция за тяхната реалност. Административен съд - Б. е приел за реално осъществени и доставките на работно облекло, изпълнени от "Хефт дизайн" ЕООД. Към фактурите са представени: складови разписки; извадка от дневния финансов отчет и приходни касови ордери; документи, установяващи кадровата и техническата обезпеченост на доставчика; пътни листове и командировъчни заповеди, установяващи транспортирането на облеклото. Установено е, че същото е заприходено в материалните сметки на "С. Ж. Корект" ЕООД, отнесено е като разход за дейността на един от строителните обекти на дружеството и е раздадено срещу подпис на негови служители. Предвид на изложените по-горе фактически установявания, съдебният състав е достигнал до съответните им правни изводи, които обосновават материалната незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, в частта му относно доставките на строителни материали, стъклопакет и работно облекло, извършени от "Панаройал" ЕООД, "К. В." ЕООД и "Хефт дизайн" ЕООД. В хода на проведеното ревизионно и съдебно производство са събрани достатъчно доказателства, удостоверяващи реалност на доставките от посочените дружества. Установен е начинът на транспортиране на стоките; фактурите съдържат всички законоустановени реквизити и са надлежно осчетоводени от доставчика и от получателя; и тримата доставчици са били открити и при извършените им насрещни проверки са декларирали доставките, както и са представили съответните документи; налице са двустранно подписани от страните по доставката документи, удостоверяващи реалното предаване на стоките в разпореждане на "С. Ж. Корект" ЕООД. Извършена е и последваща реализация на получените стоки в стопанската дейност на ревизираното дружество. Въпреки верните по своето същество правни изводи, оспореното съдебно решение се явява необосновано относно посочените в диспозитива му суми. Налице е несъответствие между задълженията за ДДС по фактурите, издадени от тримата доставчици, така както са отразени в ревизионния акт и в решението на Върховния административен съд, разгледал първоначално спора от една страна и сумите, посочени в диспозитива на процесното решение. Според ревизионния акт и Решение № 1128/03.02.2016 г., постановено по административно дело № 13217/2014 г. по описа на ВАС, общата сума за отказано на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от "Панаройал" ЕООД, "К. В." ЕООД и "Хефт дизайн" ЕООД е в размер на 47 932,52 лева главница, ведно със съответните лихви. Докато с оспореното решение, съдът се е произнесъл като е отменил и изменил ревизионния акт относно обща сума в размер на 118 253,81 лева /главница/, ведно със съответните лихви. Тази сума надвишава сумата за ДДС по спорните фактури, тъй като е формирана погрешно от дължимия ДДС за периодите м. 06., м. 11. и м. 12. 2010 г., но по всички фактури, предмет на ревизионния акт, в това число и тези, издадени от "Асос инвест" ЕООД, относно който доставчик жалбата против ревизионния акт е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Констатираното несъответствие налага отмяна на съдебното решение на Административен съд - Б., в оспорената част, вместо което следва да се постанови друго по съществото на спора. Ревизионният акт следва да се отмени в частта, с която на "С. Ж. Корект" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на: 1) 4 216,80 лева главница, ведно със съответните лихви, произтичащи от отказано приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Хефт дизайн" ЕООД; 2) 12 150 лева главница, ведно със съответните лихви, произтичащи от отказано приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "К. В." ЕООД и 3) 30 791,32 лева главница, ведно със съответните лихви, произтичащи от отказано приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Панаройал" ЕООД за данъчен период м. 12.2010 г. От размера на задълженията по фактурите, издадени от "К. В." ЕООД и "Панаройал" ЕООД са приспаднати съответните суми за ДДС за включените в тези фактури транспортни услуги, в която част ревизионния акт е потвърден с влязъл в сила съдебен акт. Въпреки отмяната на решението в оспорената част, в действителност съдебният спор по настоящото дело приключва в полза на ревизираното лице чрез частична отмяна на ревизионния акт, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, в полза на приходната администрация не следва да се присъждат разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение