Решение № 8184 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14105/2013 г.

Решение № 8184 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14105/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Столична, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Станков, против решение № 5266/29.07.2013 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7903/2012 г. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че в случая се касае за определяне на нова митническа стойност. Извършена е корекция на митническата стойност на базата на получени от държавен орган на друга държава документи. Претендира се отмяна на решението на АССГ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" № 168 оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 9600-0237/17.07.2012 г. на началника на Митница Столична, с което на основание чл. 201 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, чл. 199, ал. 1, т. 1 и чл. 205, ал. 1 от ЗМ са определени задължения на "Садат" ООД за доплащане на митни сборове и ДДС като разлика между реално платените и дължимите по ЕАД № 10ВG005807Н0111233/14.12.2010 г. и по ЕАД № 11ВG005807Н0014110/17.02.2011 г. общо в размер на 2916.61 лв. ведно със законната лихва от момента на възникване на задължението до окончателното плащане. В мотивите на решението е посочено, че в ЦМУ е получен отговор от Главна дирекция за ЕС и външни отношения, Подсекретариат на митниците при МС на Република Турция с приложени копия от ЕАД и документи, представени пред турските митнически власти от "Санифоам". Фактурите, представени при допускане на стоките за свободно обращение не съответстват на тези, представени при износа. Според митническия орган подлежащата на плащане цена по чл. 29 от Регламент № 2913/92 и условията на доставката са тези, определени съобразно представените пред турските митнически власти при износа документи. АССГ е уважил жалбата на "Садат" ООД и е отменил оспореното решение. Правилно е приел, че митническите органи в административното производство не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29 § 1 от Регламент № 2913/92, е различна от декларираната от жалбоподателя. От негова страна са представени фактури, писмено потвърждение от турската фирма за размера на получените плащания и митнически декларации за износ, послужили при оформянето на вноса, с посочена в тях митническа стойност на стоките в евро, а не в щатски долари, съответстваща на представените фактури и условие на доставката СРТ Пловдив. Тези износни митнически декларации също имат печат на турските митнически власти и съответна официална заверка. Тяхната неистинност не е доказана и тяхната автентичност не е оборена. Следва да се посочи обаче, че с отговора на турската митническа администрация, обективиран в писмото от 11.05.2012 г., само се изпращат копия от документи, представени при формалностите при износа. Не се удостоверяват факти и обстоятелства при проведено разследване или проверка при фирмата - износител, например, установяващи каква е действително платената цена. От писмото не може да се установи дори дали от страна на българските митнически власти са били изпратени на турските митнически власти посочените по-горе износни декларации, носещи печат на турските митници и подпис на съответен служител. В писмото не е посочено, че тези декларации са неистински. С оглед на изложеното, неоснователен е доводът на касатора, че следва да се даде превес на доказателствената сила на представени по съответния ред от държавната администрация на друга държава документи, с която има сключено споразумение. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,