Решение № 3997 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2008 г.

Решение № 3997 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2008 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). Образувано е по касационни жалби от община Благоевград представлявана от кмета Костадин Паскалев и от Областния управител на област с административен център - Благоевград - Владимир Димитров против решение № 452 от 22.01.2008 г. постановено по адм. д. № 1090/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. В касационната жалба на Община Благоевград се иска отмяна на решението изцяло или в частта, в която е определено обезщетение с реално възстановяване, а в жалбата на Областния управител се поддържат доводи нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяна и връщане за ново разглеждане от друг състав на съда. Поддържат се доводи за необоснованост на решения, както и допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Ответниците Георги Стоянов Илиев, Гергана Йорданова Илиева и Даниела Стоянова Илиева чрез адв. Кабуров молят да се остави в сила решението на съда, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество за основателни по следните съображения: Производството пред Окръжния съд е по реда на ЗОСОИ и е образувано по жалбата на наследниците на Георги Илиев Дамянов (Стоян Георгиев Илиев) против изричен отказ № Р-482 от 27.06.2000 г. на областния управител на Благоевградска област да признае право на обезщетяване за две ниви: нива от 37 дка в м. "До реката" записана в кв. 152, кв. 182 и кв. 188 по плана на гр. Горна Джумая от 1922 г. и нива от 14, 1 дка в местността "Под реката" сега и двете в землището на Благоевград. Решение № 40/20.05.2005 г. по адм. д. № 334/2003 г. по описа на Благоевградския окръжен съд е постановено след отменително решение № 4698/15.05.2003 г. по адм. д. № 9309/2002 г. по описа на ВАС, III отделение, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав е признато право на обезщетение на ответниците и е определено такова с компенсаторни записи. По реда на касационната проверка решение № 40 от 20.05.2005 г. на първоинстанционния съд относно определения начин на обезщетяване е оставено в сила с решение № 2934 от 20.03.2006 г. постановено по адм. д. № 8664/2005 г. на Върховния административен съд - III отделение. С молба за отмяна на ответниците по касационните жалби по реда на чл. 41, ал. 1 от ЗВАС във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "А" ГПК са поискали отмяна на решение № 2934 от 20.03.2006 г. постановено по адм. д. № 8664/2005 г. на ВАС - III отделение. С решение № 11732 от 27.11.2006 г. постановено по адм. д. № 6520/2006 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е отменено решение № 40 от 20.05.2005 г. по адм. д. № 334/2003 г. на Благоевградския окръжен съд и Решение № 2934 от 20.03.2006 г. по адм. д. № 8664/2005 г. на Върховния административен съд, III отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното решение № 452 от 22.01.2008 г. постановено по адм. д. № 1090/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд е прието, че процесния имот е одържавен без законово основание в периода от 09.09.1944 до 1989 г. и собствениците имат право да изберат начина на обезщетение, поради което е приел, че са налице условията на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ. Със същото решение е определил начин на обезщетение чрез реално възстановяване на 16, 122 дка обособени в 7 УПИ както следва: имот - 1, обозначен с букви АБВ от 840 кв. м. при граници: запад - № 3311, 8858, север - имот 8871, юг - ул. "Баучер" и изток - алея; имот - 3, обозначен с букви АБВГЕЖ от 2552 кв. м. при граници: изток - алея, запад - поземлени имоти 6775, 8876, 7152, 6738, 7154, УПИ V, VI, VIII, IХ и ХIII; имот - 4, обозначен с букви АБВГДЕЖЗИКЛМНОПРСТУ от 4, 650 кв. м. при граници: изток - алея, запад гаражи и ул. "Даме Груев", север - имот общинска собственост и юг - поземлен имот 3382; имот - 5 обозначен с букви АБВГДЕ от 3 280 дка, при граници: изток - алея, запад - общински имоти и гаражи, север - поземлен имот 3382, юг-стар сега несъществуващ път; имот 6, обозначен с буквите АБВГД с площ 3340 дка при граници: изток - алея, запад - имот 9081, север - стар път и юг - имот общинска собственост -2995; имот - 7 обозначен с букви АБВГ от 920 кв. м. при граници: изток - алея, запад-имот 8870 - общински, север - имот 2995, и юг - път София - Кулата (ул. "Св. Димитър Солонски"); имот 9 - обозначен с букви АБВГ от 540 кв. м. при граници: изток - общински имот, запад - улица, север алея. За да постанови този резултат съдът се е позовал на експертизата, на чл. 19 от ЗУТ и § 5, т. 11 от ДП на ЗУТ като е приел, че не е задължително наличието на излаз на улица. При тази фактическа установеност по делото съдът прие, че касационните жалби са основателни: Решението е необосновано, постановено е при необсъждане на относимите за спора писмени доказателства и изслушаните съдебно-технически експертизи, в тяхната съвкупност. Установено е, че нивата от 37 дка е "записана" в кв. 152, кв. 181 и кв. 188 по плана на града от 1922 г. и следователно е попадала в регулацията на града по стария план. Описаните граници по нот. акт от 1922 г. са: изток - р. Бистрица, запад-нива на Шеих Ибрахимов, юг път (който според в. л. е ул. "Илинден") и север Али Османов. и нива от 14.1 дка в същата местност при съседи - изток - р. Бистрица, от запад - ниви на Енвер Исмаил, от север - път от юг - Царевоселско шосе. Съдът е приел още, че липсват данни имота да е отчуждаван по законния ред и затова е приел наличието на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ. От експертизата се установява, че част от имота с площ 34,024 дек. попадат както следва: в алеи, улици - 10,800 дка, в корекция на река Бистрица - 20, 200 дка, в общежитие на Американски университет - 780 дка и 2 240 дка възстановени на други лица. Според вещото лице нивата от 37 дка е била включена в кв. 152 - 181 и 188 по плана на града от 1922 г. Вещото лице в с. з. на 2.10.2007 г. твърди, че е ползвало представената ръчна скица, но не може да твърди със сигурност границата, тъй като някои от границите съвпадат но други не. Западната граница е сигурна, но източната граница на имота вещото лице посочва, че е определило съобразно съществуващата сега улица. С оглед на установеното по делото не става ясно от мотивите на съда, как съдът е приел наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ. Тя е приложима като начин на обезщетяване чрез отделяне и реално връщане на "земята им или на част от нея", т. е. когато правоимащите са доказали, че земята, чието отделяне искат, е била тяхна собственост. Безспорно е, че наследодателят на ответниците по касационните жалби е бил собственик на процесния имот съгласно посочения нотариален акт, но съдът приемайки че наследниците са правоимащи не е изследвал какво е движението на имота от 1922 г. до 1944 г. не е установен точно момента на одържавяването и начина, както и от кого е станало отнемането. С едно изречение съдът е посочил, че имота е отнет без законово основание в периода от 1944 - 1989 г. без да посочи мотиви за наличието на предпоставките на ЗОСОИ и от тук да определи начина на обезщетение, още повече че според експертът е където била ситуирана вероятно нивата от 37 дка, сега има нанесени парцели, вече възстановени на други физически лица при реституцията. Тези данни също сочат, че към момента на твърдяното принудително отнемане на имота, той е имал местоположение, различно от соченото а също така и данни че и други лица са собственици на част от спорния имот без да е изяснено как са ги придоби те, кога и на какво основание. Не е достатъчно да се установи, че наследодателят на ответниците е собственик по нотариален акт за да е основателна претенцията по ЗОСОИ . Следва да се установи, че е собственик на процесния имот и че същия е бил одържавен по някои от посочените в закона способи без да е получено обезщетение. Освен това съдът не е изложил мотиви относно приложението на чл. 14 от ЗУТ, като само се е позовал на разпоредбата на § 5, т. 11 от ПЗР на ЗУТ, където само е пояснено какво е урегулиран поземлен имот. Неоснователен е доводът, че въпросът относно правото на обезщетение е решен с влязло в сила решение. Видно от отменителното решение № 11732 от 27.11.2006 г. постановено по адм. д. № 6520/2006 г. по реда на извънредния способ за отмяна е отменено не само решението на Върховния административен съд, но и решение № 40 от 20.05.2005 г. постановено по адм. д. № 334/2003 г. т. е. в правния мир липсва каквото и да е съдебно решение което да е влязло в сила, липсва и диспозитив за частична отмяна и правилно Благоевградския окръжен съд в оспорваното сега решение се е занимавал както с въпроса правоимащи ли са лицата и какво обезщетение им се следва, но не е мотивирал изводите си поради което поддържаните доводи от касационните жалбоподатели се явяват основателни. Като е определил обезщетяване с компенсаторни записи, и реално връщане по чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ, съдът е постановил незаконосъобразно и необосновано съдебно решение. Налице са сочените касационни основания за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,