Решение № 2104 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5942/2012 г.

Решение № 2104 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5942/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Загора Енерджи" ЕООД против решение № 516/7.03.2012 г., постановено по адм. д. № 2110/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "Загора Енерджи" ЕООД против РА № 261005483/15.04.2011 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение № 595 от 1.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 32 227,91 лв., ведно с прилежащите лихви от 4065,4 лв., по фактури, издадени от "Билборд" АД и "Холдинг Загора" ООД. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 516/7.03.2012 г., постановено по адм. д. № 2110/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, е отхвърлена жалбата на "Загора Енерджи" ЕООД против РА № 261005483/15.04.2011 г. издаден от ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение № 595 от 1.07.2011 г. на ДД "ОУИ" в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 32 227,91 лв., ведно с прилежащите лихви от 4065,4 лв., по фактури, издадени от "Билборд" АД и "Холдинг Загора" ООД. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК и осъществено в съответствие с правилата му. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не е спорно и че посочените търговци са издали фактурите, документиращи процесните доставки и че към момента на издаването им страните по тях са регистрирани по ЗДДС. По същество на спора, административният съд е приел, че по фактура № 1169/31.08.2009 г. от доставчика "Холдинг Загора" ООД на стойност 12 000 лева и ДДС 2 400 лева с предмет "разработване на рекламна стратегия за 2009 г. от "Билборд" АД" доставчикът не е представил доказателства за реалността на осъществената доставка с ревизираното лице, с което са свързани лица. Не са представени и доказателства от страна на "Билборд" АД за реалното осъществяване на доставка към "Холдинг Загора" ООД. Липсват данни какви точно конкретни дейности са възложени, съответно извършени по процесната фактура; приемането и предаването им; лицата, участвали в реализирането им. Относно 5 броя фактури, издадени от "Билборд" АД /29827,91 лв./ през периодите м. 09, 10, 11 и 12/2009 г. с предмет на доставките "наем на рекламно съоръжение 8 x 4 за съответния месец - 10 бр. и печат на билборд 8 x 4 - 40 бр." съдът е приел, че липсват осъществени доставки и данъкът по фактурите е начислен неправомерно и по същите не е налице и формиран данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съдът е възприел изводите на органа по приходите за липса на доставки и не се е съобразил с факти и обстоятелства от съществено значение за решаване на спора. Относно пет броя фактури, издадени от "Билборд" АД /29827,91 лв./ през периодите м. 09, 10, 11 и 12/2009 г. с предмет на доставките "наем на рекламно съоръжение 8 x 4 за съответния месец - 10 бр. и печат на билборд 8 x 4 - 40 бр.", съдът е приел, че доставките по тях, не са реални, поради факта, че доставчикът не е доказал собственост върху посочените рекламни съоръжения. Такава не е доказало и "Моушън артс" ООД, с която прекият доставчик има сключен договор за наем на рекламните съоръжения. Неправилно съдът е обвързал реалността на доставката с режима за изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони, регламентиран с глава трета на Наредбата за специално ползване на пътищата от 2008 г., както и със собствеността върху отдадените от под наем рекламни съоръжения. Член 9 от ЗДДС изисква фактическото наличие на резултат от осъществена доставка на услуга при получателя. Предмет на услугите е наем на рекламно съоръжение и печат на билборд. Той се изразява в изготвянето, организирането на поставянето и престоя на билборда на посочените в договора места за посочения период от време. По делото са представени надлежно сключен договор за наем от 1.09.2009 г. между "Билборд" АД и "Загора Енерджи" ЕООД, снимка на билборд с реклама на дружеството наемател. Изпълнението на услугата е удостоверено с приемо-предавателни протоколи, подписани от двете страни за месеците септември, октомври, ноември и декември 2009 г. Представени са и банкови извлечения за движението по сметката на доставчика, от които е видно, че по посочените фактури са извършени плащания от наемателя. В хода на съдебното производство пред първата инстанция са събрани и свидетелски показания от свидетелите Александър Николаев Вузев и Иван Александров Иванов, които свидетелстват, че са видели рекламните съоръжения на магистралата и в резултат на това са сключили договори с дружеството жалбоподател. Представени са и сключените договори за продажба на електрическа енергия между "Загора Енерджи" ЕООД и "М + С Хидравлик", "Енергийна финансова група" АД, "Линде Газ България" ЕООД, "Осъм" АД. По изложените съображения касационната инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд за липса на реална доставка са необосновани. От представените доказателства се установява, че между страните по доставките са сключени договори с конкретен предмет и са настъпили целените последици. Представени са всички обичайно съставяни в търговската практика документи, удостоверяващи извършване и приемане на извършените услуги. Представен е договор за наем на рекламните съоръжения от "Моушън артс" ООД, както и договор за изработка на рекламни съоръжения, приемо-предавателни протоколи към него и фактури с касов бон и извлечение от банкова сметка на "Билборд" АД за извършени плащания по тях. Представени са и справка за кадровата обезпеченост на дружеството и за машините, съоръженията и оборудването му. Представени са пътните листове за автомобилите, обслужвали съоръженията, трудовите договори длъжностните характеристики на служителите. Фактът че доставчикът не притежава собствени рекламни съоръжения по републиканските пътища и съответно на дружеството няма издавани разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения не означава еднозначно и непременно, че не е възможно да ги е отдал под наем на жалбоподателя. От събраните доказателства се установява извършването на фактурираните доставки - видът и характерът на услугите и фактическото им предоставяне от страна на доставчика. Отказът на органа по приходите да признае на "Загора Енерджи" ООД право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата за услугата, или някой от неговите доставчици са извършили нарушение противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на съдоговорителя си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Относно наведеното в касационната жалба възражение, че съдът не е обсъдил представения ревизионен акт на доставчика "Билборд" АД, това не следва да се оценява като процесуално нарушение, тъй като съгласно практиката на съда на ЕС относно чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изразена в решения както и в решенията му от 31 януари 2013 г. по дела С-642/11 и С-643/11, само от факта, че в състава на издателя на фактурата РА данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи извод, че тя е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Относно фактура № 1169/31.08.2009 г. от доставчика "Холдинг Загора" ООД на стойност 12 000 лева и ДДС 2 400 лева с предмет "разработване на рекламна стратегия за 2009 г." от "Билборд" АД" изводите на съда отново не съответстват на събраните доказателства. Посоченият в договора и фактурата предмет е доставка на услуга, дефинирана в чл. 9 от ЗДДС като "всяко извършване на услуга". От легалната дефиниция може да се направи извод, че осъществяването на доставката на услуга се доказва с конкретно постигнат резултат в патримониума на получателя. От представените по делото доказателства: снимки на билбордовете, пътни листове на автомобилите, които са ги обслужвали, графичния оригинал за принципна визия на рекламен билборд, свидетелските показания на разпитаните свидетели и представените договори между "Загора Енерджи" АД и съконтрагенти, които са узнали за дружеството в резултат на рекламната кампания следва да се обоснове извод, че има реално проведена рекламна кампания. Наличието на резултат от извършената услуга предполага и реалност на доставката й. В хода на ревизионното производство е установено, че са извършени плащания по процесните фактури, което е доказателство за изпълнение на насрещна престация по двустранен договор. Касационната инстанция намира, че при тези доказателства и съгласно тълкуването на чл. 167, 168, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и в решенията му от 31 януари 2013 г. по дела С-642/11 и С-643/11, следва да се приеме, че по процесните фактури са налице реално осъществени доставки. Като е направил обратни изводи и е потвърдил РА, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде пререшен, като оспорения РА следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. По водене на делото пред двете съдебни инстанции "Загора Енерджи" ЕООД е направило разноски в размер на 1567 лв., които с оглед изхода на спора следва да й бъдат присъдени. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,