Решение № 5321 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2016 г.

Решение № 5321 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Г. Г. от гр. С. Загора, против Решение № 187/11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 56/2016 г. на Административен съд - С. З., с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, с оглед което се иска отмяната му. Като такива се сочат неизслушване на заинтересованото лице - жалбоподателката, както и липсата на данни да е поканена за изслушване, а от друга страна, след като премахването е уредено като крайна мярка, е било необходимо да се изследва налице ли е техническа възможност строежът да се поправи или заздрави. В съдебното заседание касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Постъпила е на 21.03.2017 г. молба от Г. Г., с която моли да се даде ход на делото и заявява, че поддържа жалбата. Ответната страна - Кмет на О. С. З., не изпраща представител, депозиран е от пълномощник писмен отговор - възражение по жалбата, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в заседанието прокурор от Върховна административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. З., е била Заповед № 10-00-2525/25.11.2015 г. на Кмета на О. С. З., с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, на Г. Г. е наредено премахването на собствен обект за стопанска дейност (пивница), отразен в плана на гр. С. Загора като полумасивна жилищна сграда с размери 20.00 м/12 м, разположена в УПИ VII-3182, жилищно строителство и КОО, кв. 318 по плана на гр. С. Загора и в улична отсечка с о. т. 896а и о. т. 869а, представляваща имот с идентификатор 68850.509.5569.1 по КККР на гр. С. Загора. Съдът, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, установени в чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ и в съответствие с приложимия материален закон, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му. Обоснована е преценката за законосъобразност на процесната заповед, извършена на всички основания по чл. 146 от АПК. Изводът си решаващият съд е направил след подробно обсъждане на доказателствата по делото, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза, потвърдило констатациите в съставения от проверката на 13.10.2015 г. КА. Фактът, че сградата е самосрутваща се, с останки от стени, без врати и прозорци, неподдържана, изоставена и негодна за използване, без покрив, с корозирали конструктивни елементи, които продължават да се рушат под влияние на атмосферните условия, е доказан, онагледен е и с красноречив снимков материал. При това подробно изследвано състояние на сградата, обектът действително е опасен и вреден в санитарно-хигиенно отношение, затова и административният орган, издавайки процесната заповед, е изпълнил задълженията си като е разпоредил премахването й. Съдът от своя страна правилно е приел, че в случая са налице и двете кумулативно изискуеми се предпоставки по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, първата от които е - строежът поради износване или други обстоятелства да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, като негоден за използване и застрашен от самосрутване, и втората - този строеж да не може да бъде поправен или заздравен. Неоснователно е касационното оплакване, че е било необходимо да се изследва налице ли е техническа възможност строежът да се поправи или заздрави. Този въпрос е бил поставен като задача на вещото лице, заключението не е било оспорено, обратното - прието е за добросъвестно изготвено и компетентно от пълномощника на жалбоподателката. Въпросът е обсъден в решението, като подробно изложените изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав - установеното фактическо състояние на полуразрушения строеж не предполага възстановителни и ремонтни дейности по смисъла на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, а необходимост от ново проектиране, т. е. изграждане на нов строеж, при който, по преценка на проектанта, няма да е пречка използването на годни за употреба материали, части от конструкцията и оградните стени. Неоснователно е и второто наведено като касационно оплакване твърдение - за нарушаване на процесуалните правила при издаването на заповедта, с оглед неизслушване на жалбоподателката преди издаването на акта, неотчетено от съда. На л. 23 по делото е приложено писмо от общинската администрация с изх. № от 16.10.2015 г., с което на Г. е връчен изготвеният КА, като изрично е посочена възможността за изслушването й и срокът за това. Факт е, че не се е възползвала, но това е неин избор - в отговор е депозирано писмено възражение, че обектът не е негоден за ползване и, че са предприети действия за издаване на разрешение за основен ремонт на покрива. В тази насока от една страна не са представени каквито и да било доказателства, а от друга - установеното общо състояние на обекта и за значително корозирала конструкция, не предполагат възстановяване само на покрива чрез основен ремонт. При тези безспорни данни, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, с която е наредено премахването на процесния обект, на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, са правилни. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса на ответната страна се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., своевременно претендирано в отговора по жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,