Решение № 8897 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2255/2018 г.

Решение № 8897 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2255/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Й., представлявана в съдебно заседание от нейния пълномощник, срещу решение № 116/01.12.2017 г. по адм. д. № 305/2017 г. на Административен съд Ш.. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на службата по геодезия, картография и кадастър-Ш. не взема становище по касационната жалба. О. О. Ш. чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от община Ш. срещу заповед № КД-14-27-1481/14.05.2008 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър-Ш., с която е одобрено изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Ш., одобрени със заповед от 25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, за имот с идентификатор 83510.664.37, състоящо се в поправка на границите на този имот на основание одобрен ПУП-ПР на кмета на община Ш., при което се образува поземлен имот с идентификатор 83510.664. 504, който се отразява на името на А. П. Й., въз основа на заявление вх. № 94-2175/14.05.2008 г. от община Ш.. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваната заповед е лишена изцяло от фактически и правни основания. О. Ш. не е инициатор на административното производство по изменение на КККР, поради което изменението е допуснато при ненадлежно сезиране и при липса на регламентирана в закона възможност за самосезиране на административния орган. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че предмет на оспорената заповед е несъщестуващ имот, тъй като имот с идентификатор 83510.664. 504 по действащата към датата на постановеното изменение кадастрална карта не е бил отразен като част имот с идентификатор 83510.664.37, представляващ улица - публична общинска собственост. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за липса на компетентност на органа, издал обжалваната заповед. Безспорно се установява, че община Ш. не е подавала заявление за изменение на кадастралната карта и регистър на гр. Ш., а цитираното в заповедта заявление е подадено от друго лице и касае друг имот. За предприемане на изменение в КККР като постановеното в заповедта административният орган не действа служебно, а по конкретно сезиране с надлежна за това молба. Липсата на такова сезиране от заинтересовано от изменение в КККР лице сочи на безспорна некомпетентност на органа, издател на акта, което го прави невалиден. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. В случая в заповедта липсва конкретно правно основание, а посочената разпоредба на чл. 54, ал. 1 ЗКИР към датата на постановяване на заповедта определя компетентният орган, но не и материалноправна норма, визираща релеванти за промяна на кадастралната карта и регистър юридически факти, при чието проявление може да се предизвика правната последица-изменение в кадастралната карта и регистър. Допуснатият порок сочи на висока степен и тежест на недействителност на административния акт в хипотезата на материална такава и е нищожен. На последно място, неоснователни са доводите в касационната жалба, поддържани и пред решаващия съд, за извършен косвен контрол върху процесната заповед по други дела. Процесната заповед не е била предмет на пряк съдебен контрол нито за валидност, нито за унищожаемост, а цитираните административни дела са неотносими към настоящия правен спор и не са преюдициални за изхода му, поради което и косвен контрол върху обжалваната заповед не е извършван. Неотносима е и приложената с касационната жалба заповед № РД-25-1817/29.09.2008 г. на кмета на община Ш. за одобряване на ПУП-ПУР, тъй като тази заповед е издадена след постановяване на процесната обжалваната заповед. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,