Решение № 14088 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9847/2012 г.

Решение № 14088 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9847/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Емил Захариев Иванов от гр. София, срещу решение № 9809/05.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1679/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени като незаконосъобразна Заповед № Х-13791, екз. № 5 от 22.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Ответникът, министър на вътрешните работи, в писмени бележки чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на пето отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Емил Захариев Иванов срещу Заповед № Х-13791, екз. № 5 от 22.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя като държавен служител от МВР. За да постанови решението си, съдът приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, както и че е съобразена с целта на закона, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия, което хронологично предшествува възникването на служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. С оглед на това правилно е приложен материалният закон, а именно чл. 245, ал. 1, т. 15 ЗМВР, съгласно който служебното правоотношение се прекратява, когато то е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия. Употребеното в същия текст "... по инициатива на органа по назначението" има предвид, че органът по назначението издава заповедта служебно, при констатирането на посочените факти, без да е необходимо той да бъде сигнализиран по някакъв начин - изготвяне на предложение от пряк ръководител и пр., както правилно е изтълкуван текстът и от първоинстанционния съд. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК