Решение № 3798 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7034/2010 г.
ВАСIII отделение17.03.2011 г.докладчик Пенка Гетова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Обаси Сайлас Окечукуо - гражданин на Нигерия, против решение № 170 от 13.04.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд - 5-членен състав, в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 3798 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7034/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Обаси Сайлас Окечукуо - гражданин на Нигерия, против решение № 170 от 13.04.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната агенция, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбата е частично основателна. Върховният административен съд - III отделение, след като прецени оплакванията в допустимата жалба и събраните в административното производство писмени доказателства, приема следното: С обжалваното административно решение на жалбоподателя е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставките на чл. 8 и 9 ЗУБ. Административният орган е изложил съображения, че посочените от жалбоподателя причини за молбите му - липса на документи за самоличност и желание да играе футбол в България, не са основания за предоставяне на статут на бежанец. Кандидатът няма посочени причини за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не е бил принуден да напусне Нигерия, понеже не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства и заплахи поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Така постановеното административно решение е в съответствие с приложимия материален закон и посочените от жалбоподателя факти в проведените с него интервюта. Производството пред административния орган е по общия ред и е образувано след връщане на преписката за ново произнасяне и изтичане на срока по чл. 85, ал. 2 от ЗУБ. Настоящата молба е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУБ. По предходни молби за закрила от Обаси Сайлас Окечукуо са проведени две административни производства пред ДАБ. За пръв път чужденецът е поискал да му бъде предоставен статут на бежанец с молба вх. № 699 от 1.04.2008 г. С решение № УП-72 от 11.06.2008 г. на интервюиращ орган в РПЦ - София, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Административният отказ е обжалван и с решение № 303 от 9.09.2008 г. по адм. дело № 372 от 2008 г. Административният съд - град Пазарджик, VI състав, е отхвърлил жалбата. Втора молба с вх. № 89 чужденецът подава на 27.01.2009 г. Изтъква същите мотиви, както и в предишното административно производство, и тъй като не посочва никакви новонастъпили обстоятелства, с решение № УП-15 от 30.01.2009 г. интервюиращият орган е отхвърлил молбата. Отказът е потвърден с решение от 6.04.2009 г. на Административния съд - София-град, I отделение, 9-и състав. По последващата трета молба на Обаси Сайлас Окечукуо е отказано възобновяване на производството с решение № БР-9 от 25.08.2009 г. Това решение е отменено с определение № 2543 от 15.09.2009 г. на Административния съд - София-град, и делото е изпратено на интервюиращия орган за решаване по същество. С чужденеца е проведено интервю и с решение № УП-113 от 30.09.2009 г. молбата за предоставяне на статут е отхвърлена. Административният отказ е обжалван и Административният съд - София-град, е постановил решение № 91 от 10.11.2009 г., с което е върнал преписката за произнасяне в производство по общия ред, тъй като съдът е приел, че в рамките на конкретното административно производство липсват данни за поискано становище от Държавна агенция "Национална сигурност". Чужденецът е пристигнал в Република България легално през месец януари 2008 г. със самолет. Мотивира молбата си за статут с проблеми от личен характер и с желанието да узакони престоя си. При провеждането на интервютата разказва, че работел за чичо си. След продажбата на някои стоки се установило, че липсват пари, за което чичото обвинил молителя и го заплашил, че може да пострада. Обаси Сайлас Окечукуо се уплашил и заминал при родителите си. Точно в този момент получил покана от български футболен клуб, извадил си виза и заминал. Разказва още, че сигурността в Нигерия е на ниско ниво, че желае да играе футбол в България, но му било трудно да сключи договор с някой отбор, защото нямал документ за легален престой. Заявява, че не е бил арестуван или осъждан. В хода на административното производство е установено, че за Обаси Сайлас Окечукуо не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ. Проблемите, свързани с липсата на документи, са извън приложното поле на този закон. Нито желанието му да играе футбол в България, нито паричните му задължения, свързани с изчезнали стоки, са основания за предоставянето на статут. Не само че не посочва опасения за сигурността и правата му по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, но е и заявил, че не е бил обект на преследване или дискриминация поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Твърденията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ и риск от бъдещо преследване. Според справка вх. № 503 от 18.02.2009 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ Конституцията на Нигерия има светски характер и гарантира независимостта на правосъдната система. Конституционно е гарантирана свободата на мирните събрания, а така също и свободата на култовите обреди и религиозната практика. Забранена е дискриминацията на етническа и религиозна основа. Няма ограничения за политическата дейност и се наблюдава активен политически живот на всички равнища. Няма данни за системно или грубо нарушаване на конституционните права на нигерийските граждани. Поради това искането на жалбоподателя за предоставяне на бежански статут правилно е отхвърлено като неоснователно. Спрямо чуждия гражданин не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, молителят не прави. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Той е заявил, че не е имал проблеми с институциите в Нигерия, те нямат никакво отношение спрямо него и той е напуснал страната легално с редовен паспорт, без да има проблеми. Срещу него не са били предприети никакви действия от официалните власти там или от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Налага се изводът, че Обаси Сайлас Окечукуо не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Случаят следва да бъде разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Спрямо Обаси Сайлас Окечукуо не е имало посегателства, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут. Решението му да замине от страната си е продиктувано от лични причини, свързани с желанието да развие футболната си кариера, а не е поради посоченото ниско ниво на сигурността в родината му. По отношение на твърдяната опасност за живота му от страна на чичо му, то той не може да бъде определен като субект на преследване по чл. 9, ал. 2 от ЗУБ. Паричните дългове и затрудненията с тяхното изплащане не се приемат като заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Молителят не е бил принуден да напусне и да остане извън държавата си по произход, тъй като не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. От цитираната справка е видно, че предвид огромната територия на страната и свободата на движение, от която се ползват всички граждани, преселването в друг район е реална алтернатива за лица, които се опасяват, че може да бъдат изложени на преследване от страна на неправителствени агенти. Гражданското управление в Нигерия е възстановено от 1999 г., приета е нова конституция и има значително подобрение в областта на спазването на правата на човека. Към настоящия момент конфликтът изглежда уталожен и обстановката се подобрява. Предвид информацията, че в Нигерия не е налице въоръжен конфликт, и поради липсата на тежки и лични заплахи в тази връзка не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От изложеното може да се направи извод, че за Обаси Сайлас Окечукуо не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Искането му за закрила и в тази му част е неоснователно. За молителя липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като е пълнолетен и неженен. Посочените от него лични мотиви на желанието му да живее в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. При преценката на свързаните с личното положение на чужденеца и държавата му на произход относими факти се налага изводът, че искането за предоставяне на статут е изцяло неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,