Решение № 12284 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7004/2015 г.

Решение № 12284 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7004/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, против решение № 199/13.05.2015 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 903/2014 г., с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт № 051400729/25.08.2014 г., издаден от Р. И. Ф., изпълняващ длъжността началник Сектор "Ревизии" в ТД на НАП - Велико Търново и П. В. К. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, ръководител на ревизията, в потвърдената му част Решение № 461/05.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие със закона, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира са отмяна на решението изцяло, в т. ч. в частта му за разноските, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Янка Михайлова Кирилова, чрез процесуалния си представител адв. Няголов оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд - Велико Търново е бил Ревизионен акт № 051400729/25.08.2014 г., издаден от Р. И. Ф., изпълняващ длъжността началник Сектор "Ревизии" в ТД на НАП - Велико Търново и П. В. К. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, ръководител на ревизията, в потвърдената му част Решение № 461/05.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново. Съдът е констатирал, че процесната ревизия е повторна, тъй като с Решение № 532/18.11.2013 г. на директора на ДОДОП - Велико Търново, на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е бил отменен РА № 051300148/19.08.2013 г. от Р. Ф. на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, упълномощен със ЗОКО № К 1300148/05.03.2013 г. в частта, в която на жалбоподателката за данъчните периоди от 01.12.2007 г. до 22.08.2011 г. са били определени допълнителни задължения по ЗДДС, данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., съответните лихви върху тях, и преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт. Отмененият РА е издаден в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1202216/03.10.2012 г. на компетентен орган, връчена на ревизираното лице на 18.10.2012 г. В изпълнениe на отменителното решение на ДОДОП е издадена ЗВР № 1303047/26.11.201З г. от И. И. - началник на сектор "Ревизии" в отдел "Контрол" на ТД на НАП, надлежно оправомощена с тези правомощия със Заповед № 423/17.07.2013 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново, която ЗВР е връчена на 03.12.2013 г. на данъчно задълженото лице, а е изменена със ЗВР № ЗВР № 140424/26.02.2014 г. и ЗВР № 1400729/01.04.2014 г. на същия орган в частта относно срока на ревизията. На основание чл. 117 от ДОПК е издаден РД № 1400729/21.05.2014 г., връчен на 28.07.2014 г. на ревизираното лице. Съдът е приел, че началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР № 1202216/03.10.2012 г., въз основа на която е проведена първата ревизия. В изпълнение на Решение № 532/18.11.2013 г. на Директора на ДОДОП - Велико Търново е издадена ЗВР № 1303047/26.11.201З г. и последващите за изменението й на същия орган, като по арг. на чл. 155, ал. 4 и ал. 6 от ДОПК с издаването й не се образува ново производство, а се възстановява висящността на старото ревизионното производство по повод установяване задълженията на Янка Михайлова Кирилова, в който смисъл е й константната съдебна практика. След като процесното ревизионно производство е образувано с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ревизията - а именно на 03.10.2012 г., то според съда същото представлява образувано и висящо ревизионно производство по смисъла на § 35, ал. 1 от ПЗРЗИД на ДОПК, обн. в ДВ, бр. 82 от 2012 г., и следва да бъде приключено по досегашния ред. С оглед правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, /до изменението му в сила от 1.01.2013 г./ и издателят на ревизионния акт следва да бъде орган по приходите, определен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е сторено. В конкретния случай органите, издали ревизионния акт, са двама като е посочено, че компетентността им произтича от разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила от 1.01.2013 г., /неприложимо в случая/. Съдът е извел аргумент, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган и като такъв следва да бъде прогласен за нищожен. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В настоящия казус спор по фактите не е налице. Както правилно е приел първоинстанционният съд спорът е правен и се свежда до това, дали процесният РА следва бъде издаден от орган по приходите, определен с издаването на нарочна заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизионното производство, т. е. съобразно изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, /в редакцията в сила до изм. с ДВ, бр. 82 в сила от 1.01.2013 г./ или същият следва да бъде издаден от органите, определени като компетентни за това по силата на сега действащата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Според касатора към деня на влизане в сила на § 35, ал. 1 от ПЗРЗИД на ДОПК не е налице образувано и висящо ревизионно производство, тъй като първата ревизия е била приключила с РА от 19.08.2013 г. и с издаването на ЗВР № 1303047/26.11.201З г. е възстановена висящността на ревизионното производство, поради което счита, че правилно процесният РА е издаден при условията на изменената разпоредба на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Възраженията са неоснователни. Разпоредбата на чл. 119 от ДОПК, в редакцията преди влизането в сила на изменението /1.01.2013 г./, предвижда след издаването на ревизионния доклад, органите извършили ревизията, писмено да уведомят органа, възложил ревизията. Задълженията на този орган включват определяне с нарочна заповед на органа по приходите, който е компетентен да издаде ревизионен акт. Именно този определен орган изисква преписката и издава ревизионен акт или прекратява производството. От 1.01.2013 г. е предвидена фигурата на ръководител на ревизията, който се определя от органа, възложил ревизията в заповедта за възлагане на ревизия. Разпоредбата на чл. 119 от ДОПК след 1.01.2013 г. също предвижда след издаването на ревизионния доклад писмено уведомяване на органа, възложил ревизията. След това уведомяване обаче, органът възложил ревизията трябва съвместно с ръководителя на ревизията да извърши преценка на събраните доказателства и двамата да издадат ревизионен акт или да прекратят производството. Видно от посоченото, измененията в ДОПК касаят, както органа, издаващ ревизионния акт (преди се издава от един орган по приходите), а сега от двама, така и начинът на определяне на издателя на ревизионния акт (преди с нарочна заповед), а сега единият издател е определен от закона, а другия се определя в заповедта за възлагане на ревизия. В преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДОПК са уредени и последиците от промяната в издателя на ревизионния акт - съгласно § 35, ал. 1 всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Законодателят обвързва висящността на ревизионното производство с датата на образуване на първата ревизия. Обстоятелството, че в рамките на това производство е издаден ревизионен акт, който е обжалван и отменен, като преписката е върната за извършване на повторна ревизия, не означава, че са налице две различни самостоятелни административни процедури. Тълкуването на тази разпоредба налага извода, че да бъде довършено едно производство по досегашния ред, в това число и относно компетентният да издаде ревизионния акт орган, производството следва да е образувано и висящо към деня на влизането в сила на този закон. Изискването на нормата е кумулативно - производство да е едновременно "образувано" и "висящо". Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува със заповедта за възлагане на ревизията. В закона няма легална дефиниция кое производство е висящо, но предвид общите принципи на административния и данъчния процес в общ план под "висящо производство" следва да се разбира онова производство, при което няма издаден акт, /в случая ревизионен акт/, към издаването на който е насочено самото производство. Касаторът не оспорва тълкуването на закона, изразено в съдебната практика, според което при отмяна на ревизионния акт от т. н. "решаващ орган" при условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК и връщане на преписката органа, издал заповедта за възлагане на ревизия, със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона, не започва нова ревизия, а се възобновява висящността на производството по издаване на ревизионен акт. Обстоятелството, че повторното ревизионно производство трябва да бъде извършено по стария ред, следва пряко от закона и води до извод, че издателят на ревизионния акт следва да бъде един орган по приходите и то определен със заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. Изхождайки от нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, повторното ревизионно производство следва да бъде довършено по стария ред, съответно по правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК до изменението му в сила от 01.01. 2013 г. и издателят на РА е следвало отново да бъде орган по приходите, определен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е сторено. В конкретния случай органите, издали РА са двама, като е посочено, че компетентността им произтича от правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в сила от 01.01.2013 г., което правило се прие за неприложимо в конкретния случай. Предвид липсата на ЗОКО и липсата на предоставяне на правомощията по издаване на РА по силата на самия закон на органите по приходите, издали процесния РА, се налага изводът, че правилно първоинстанционният съд е обявил за нищожен на това основание процесния ревизионен акт. С оглед изложеното, прогласявайки оспорения РА за нищожен, административният съд е постановил едно правилно решение, което не е засегнато от пороците, релевирани с касационната жалба. Разноски: Пред касационната инстанция е претендирано възнаграждение от страна на процесуалният представител на касационния ответник. С оглед изхода на делото и съобразно представените доказателства претенцията следва да бъде уважена в размер на 300 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,