Решение № 15638 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1335/2018 г.

Решение № 15638 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1335/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Мездра, против решение № 462/07.12.2017 г. по адм. д. № 521/2017 г. на Административен съд – Враца. В жалбата излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда относно приложението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и счита, че Общинският съвет е съобразил законовата разпоредба при приемане на общинската Наредба. Иска решението да бъде отменено и бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира заплащането на разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – "Мездратекс" ЕООД гр. София, редовно призовано, не се представлява. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Общинския съвет гр. Мездра е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Правилно съдът е приел, че подзаконовият нормативния акт на Общински съвет Мездра е постановен от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл. 9 ЗМДТ, в изискуемата писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ определят поредност при прилагането на допустимите способи за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Тази поредност е задължителна в прилагането на тези способи. В конкретния случай не може да се направи извод поради каква причина общинският съвет е приел таксата да се определя по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, както и в какво се състои невъзможността таксата да се определи по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Враца е образувано по жалба на "Мездратекс" ЕООД гр. София, с която е оспорена разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мездра, приета с Решение № 440 по протокол № 27/28.11.2013 г. на Общински съвет – Мездра, като незаконосъобразна поради противоречието й с чл. 67, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Съдът е отменил разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мездра /Наредбата/.

Приел е, че в закона не е определена ТБО отделно за жилищни и нежилищни имоти на физически или юридически лица, а таксата се определя според количеството БТО. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ /в сила от 01.01.2017 г./, съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, както и на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, в която е уредено, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Враца е разпоредба от подзаконов нормативен акт – чл. 18, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мездра, съгласно която размерът на таксата в частите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения" се определят както следва:

• за жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищните имоти на предприятия – пропорционално върху данъчната оценка съгласно чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ;

• за нежилищните имоти в левове според количеството в зависимост от броя и вида на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци. Когато не може да се установи за всеки отделен имот вида и броя на използваните съдове, размерът на таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка съгласно чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ.

Посочената Наредба е приета с Решение № 440 по т. 1 от Протокол № 27 от 28.11.2013 г. на Общински съвет – Мездра.

Действаща към този момент разпоредба на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ е в следната редакция, приета с ДВ, бр. 119/2002 г. и в сила от 01.01.2004 г.: Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

От посоченото следва, че административният съд е приложил разпоредба, която не е действала към момента на приемане на процесната разпоредба на чл. 18 от Наредбата и която не действа и към момента поради отлагане на действието и след 31.12.2021 г. С оглед на това неправилни са изводите му за несъответствие на тази разпоредба със законова норма от по-висок ранг. Съпоставянето между разпоредбите на чл. 18 от Наредбата и на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ /в редакцията към 01.01.2004 г./ води до извод, че Общински съвет – Мездра е съобразил изискванията на закона при определяне на таксата за битови отпадъци.

Предвидените в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ начини – на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, се намират в условията на алтернативност. Законодателят не е определил задължителна поредност на тяхното установяване, а предоставил на органа правото да прецени кой от двата, равностойни от законова гледна точка, начини да избере.

Общинският съвет е избрал един от двата алтернативни начина по алинея 2. С оглед на това разпоредбата на чл. 18 от Наредбата не противоречи на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Съдът като е приложил неправилно материалния закон, е постановил неправилно съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, но тъй като е неправилно следва да бъде отменено.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна. С оглед на гореизложеното, жалбата на "Мездратекс" ЕООД гр. София, следва да се отхвърли. На ОбС – Мездра следва да се присъди сумата от 600 лв., възнаграждение за адвокат съгласно представен списък.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение