Решение № 3157 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12165/2018 г.

Решение № 3157 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12165/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален представител, против решение № 4405 от 28.06.2018 г. по адм. дело № 1585/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение №ЦУ-230/18.01.2018 г. на председателя на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, по подадено заявление с вх. №ЦУ 01-20/03.01.2018 г. от Р. Босев, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за достъп до обществена информация вх. №ЦУ 01-20/03.01.2018 г., съобразно отменената част от Решение №ЦУ-230/18.01.2018 г. в съответствие с мотивите на решението на съда, в 14-дневен срок от влизане в сила на решението. Касационният жалбоподател смята, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Р. Босев, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в в СЗ. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но по същество не съдържа фактически съображения, относими към правното основание за постановения отказ. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Видно от съдържанието на оспорения отказ, същия се състои от няколко изречения, една част от които представляват изложение на съдържанието на правните норми на чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ, чл. 9, ал. 2 от ЗДОИ и чл. 16, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ-отм. ДВ бр. 7 от 19.01.2017 г./, а в другата част се разсъждава относно евентуалните последици при предоставяне достъп до информация по процесното заявление, но в постановения отказ липсват каквито и да са фактически основания относими към визираната от органа като правно основание за постановяването му разпоредба на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, съгласно която основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2. Споделят се заключенията на първоинстанционния съд, че в процесния случай административния орган не е разграничил вида на търсената информация по всяко отделно искане от т. 1 до т. 10 в подаденото заявление за достъп за да може да извърши законосъобразна преценка относно основанията за нейното предоставяне или съответно за постановяване на отказ по раздел III от ЗДОИ. Административният орган не е установил и съответно изложил мотиви относно характера на търсената информация- дали се касае за обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, и ако тази информация е обществена какъв е нейният вид по см. на чл. 10, чл. 11 и чл. 17 от ЗДОИ /официална, служебна или друга обществена информация/, и за съответния вид обществена информация, установена в конкретния случай, допуснато ли е от законодателя ограничение на правото на достъп по см. на чл. 7 от ЗДОИ. След като задължения субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е възприел, че достъп до търсената информация следва да бъде отказан на осн. чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, същия е следвало да изложи съображения относно всички релевантни факти, определящи търсената информация като класифицирана – чл. 25 или чл. 26 от Закона за защита на класифицираната информация. Ако исканата информация по съответния пункт от заявлението за достъп е служебна тайна - чл. 16, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.); вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ, то задължения субект по ЗДОИ е необходимо да се позове на /или представи/ списък на категориите информация, класифицирани като служебна тайна, т. е. по несъмнен начин да докаже, че информацията, по отношение на която е постановен отказа е класифицирана-служебна тайна /с изпълнена процедура по чл. 30 - чл. 32 от ЗЗКИ/, при което срокът за нейната защита по см. на чл. 33 и чл. 34 от ЗЗКИ не е изтекъл към дата на издаване решението за отказ, както правилно е приел АССГ. На следващо място евентуалните последици при предоставяне достъп до обществена информация по процесното заявление са неотносими към приложимия в случая материален закон-ЗДОИ и съответно разпоредбите от този закон, регулиращи обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация включително относно основанията за отказ от предоставяне на достъп. Недопустимо е касатора да сочи нови мотиви за издаване на оспорения административен акт или допълване на възприетите от административния орган мотиви в съдебното производство – по време на това производство пред първоинстанционния съд, или в настоящото касационно производство. Представянето на нови писмени доказателства след приключване на устните състезания/ в случая с молба от 11.02.2019 г./ не подлежи на разглеждане. Следва да се отбележи, че първоинстанционния съд правилно не е задължил административния орган да предостави достъп до търсената информация по отменената част от Решение №ЦУ-230/18.01.2018 г., а преписката е върната на органа за ново мотивирано произнасяне, при което задължения субект следва да изясни характера на исканата информация, нейния вид и да изложи конкретни мотиви по всеки пункт от заявлението съобразно приложимите материалноправни разпоредби към датата на издаване на оспорения административен акт. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Визираните от касатора докладни записки изх. №ТД10-159/17.01.2018 г. и ТД10-158/17.01.2018 г. не са посочени от административния орган в оспореното пред първоинстанционния съд Решение №ЦУ-230/18.01.2018 г. на председателя на КПКОНПИ, поради което съдържащото се в тези документи не се приема като мотиви за издаване на процесния административен акт по ЗДОИ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение