Решение № 2943 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11308/2019 г.

Решение № 2943 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11308/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Наутилус Н" ЕООД, представено от адв. И. Кръстев, срещу решение № 1428/10.07.2019 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2498 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 12/03.08.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" /БДЧР/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Възразява против констатациите на съда за периода на осъщественото водовземане от минерални води и определянето на отнетия обем вода. Като противоречащо на материалния закон сочи определянето на такса за водовземане, която не е съобразена с потребения воден обем по заключението на вещите лица. Иска отмяна на решението, включително в частта за разноските и отмяна на АУПДВ. Претендира деловодни разноски Ответникът по касация БДЧР, не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна АУПДВ са установени в тежест на "Наутилус Н" ЕООД задължения за такса за водовземане от минерални води води за периода 26.05.2017 г. – 03.09.2017 г. /вкл./ в размер 13 089.60 лева с лихви за забава от 07.10.2017 г. до окончателното плащане на задължението. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в"; чл. 79, ал. 6, т. 2 от Закона за водите; § 9 от ПЗР на ЗВодите и чл. 166 ДОПК. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването АУПДВ. По констатациите на първостепенния съд "Наутилус Н" ЕООД е осъществило в периода 26.05.2017 г. – 03.09.2017 г., включително, водовземане от минерални води чрез водовземно съоръжение минерален сондаж P-Ix Варна /Аквариума/ от Район "Североизточна България" – подземни води от малмоваланжският водоносен хоризонт с температура по-висока от 20 градуса по Целзий – област Варна, област Добрич, област Шумен – изключителна държавна собственост, означена като находище № 100 от приложение № 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ. Водовземането е за всички други цели. Разрешението за водовземане в полза на жалбоподателя е издадено на 04.09.2017 г. Началото на периода на водовземане е обвързано с уговореното по тристранно споразумение между наемодателя "Лазурен бряг 91" ЕООД, наемателя и пренаемател "Транспортно-спедиторска кантора" ООД и пренаемателя "Наутилус Н" ЕООД предаване в полза на последното дружество за възмездно ползване на обект водна пързалка - комплекс "Ролба", до басейн "Приморски" на Южен плаж, морски плаж "Варна централен". Краят на релевантния период е издаването на разрешението за водовземане. Съдът е възприел установяванията на длъжностни лица от БДЧР при проверката им на 26.07.2017 г. за захранване на обекта с тръба със сечение три цола /ф 80/, която при скорост 1 м/с осигурява дебит от 4. 5 л/с или при 16-часов работен ден – потребления от 259. 2 куб. м. на ден. Ползваният воден обем е изчислен като произведение от дневното потребление и броят на дните на водовземане /101 дни/. Размерът на таксата е определен по формулата на чл. 11, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване при единичен размер на таксата по чл. 12, ал. 6, т. 3 от Тарифата от 0. 50 лева/куб. м. Съдът е отговорил на довода за недължимо определяна на такса за водовземане преди твърдян от жалбоподателя по-късен момент на откриване на обекта – 24.06.2017 г., като се е позовал на констатация от заключението на КСИТИ за отчетени от дружеството приходи от продажби на услуги в периода 01.06.2017 г. – 18.06.2017 г. на стойност 2 500 лева. Отрекъл е с източника на специални знания да са опровергани констатациите на администрацията за характеристиките на водовземните съоръжения с последиците за различния дебит на постъпващата в обекта минерална вода и ефекта за размера на таксата за водовземане, тъй като определените от експертите количества се дължат на отликата в изходните данни заради установена подмяна на захранващите тръби. Решаващият извод на съда е, че определените с АУПДВ публични задължения съществуват. С отхвърлителното решение на жалбоподателя са възложени сторените от ответника разноски в размер 940 лева. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. На информационните източници и на нормалната връзка между явленията се основава познанието на съда за осъществено от "Наутилус Н" ЕООД водовземане от минерални води чрез водовземно съоръжение минерален сондаж P-Ix Варна /Аквариума/ в периода 26.05.2017 г. – 03.09.2017 г. Началото на периода на водовземане съвпада с получаването от задълженото лице на правото на възмездно ползване на водна пързалка - комплекс "Ролба". Със средствата на насрещното доказване жалбоподателят в първоинстанционното производство не установява различен начален момент на ползването, нито ползване без водовземане от минерални води. Обратно – от заключенията на комплексните СИТИ и СТИЕ е установено отчитане от задълженото лице на приходи от продажби на услуги и в периода от 01.06.2017 г. до 18.06.2017 г., които не са обвързани със стопанска дейност в друг обект. Затова и противоречащи на логическите и на опитните правила са не изводите на съда, а тези на касатора, основани на очакването за убедителност на тезата за получено възмездно ползване на имота, чието предназначение е обвързано с водовземане от минерални води, като въпреки съществуването на задължението му за наемна цена, той в определен период не ползва вещта или я ползва без минералната вода, инсталацията на която достига до всички обекти в комплекса. Не съществува търсената от касатора решителна връзка между водовземането от минерални води и откриването на "атракционното съоръжение". Неясно е какво разбира под "откриване", и как отсъствието му изключва водовземането. Липсата на "откриване" е от значение за отнетия обем вода, когато размерът на таксата се определя по този обем. За водовземане от минерални води този ред е по хипотеза неприложим. По правило /вж. чл. 194, ал. 3 ЗВ/ таксата за водовземане от минерални води се определя според разрешеният обем на водата и нейната температура. Изключение от този ред е предвидено в чл. 194, ал. 13 ЗВ, но то е неотносимо, тъй като предполага предоставено право на водовземане и повреда в довеждащата система до обекта. Изцяло по причини у задълженото лице водовземането предхожда издаването на разрешително по чл. 44 ЗВ. В съответствие с § 9 от ПЗР на ЗВ използващото водите лице дължи такси и когато ползването е без основание. Таксата не може да се определи по разрешения воден обем, тъй като не е издадено разрешително. Неприложим е поради отсъствието на предпоставките за това и редът по чл. 194а, ал. 1 във вр. с чл. 194, ал. 13 ЗВ. Затова и количеството вода е изчислена математически по дебита на водата, определен по сечението на захранващата тръба и скоростта на водата. Верността на изчисленията при тези изходни данни е потвърдена от заключението на комплексната експертиза. Отказът на съда да възприеме вариантите на заключение на комплексната експертиза с по-малки водни количества е мотивиран в съответствие с правилото на чл. 202 ГПК. Експертите са възприели съществуващата в обекта инсталация в по-късен момент при различни размери на захранващата тръба. Субектът, извършил неразрешено ползване на води, е дължал такса за водовземане от минерални води. Определянето с АУПДВ на задължения за такса за водовземане е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия акт с първоинстанционното решение – правилно. Правилното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение