Решение № 254 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6162/2007 г.

Решение № 254 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6162/2007 г., IV г. о., докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 234 от ГПК (отм.). Образувано е по молбата на Д. Д. Б. от гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 143 от 6 юли 2006 г. и влязлото в сила решение № 308 от 17 януари 2007 г., постановени по гр. д. № 755 по описа на районния съд в гр. Н. за 2005 г. В молбата се сочи, че за производството и решенията по делото молителката научила от съобщение на частен съдебен изпълнител за насрочване на публична продан на процесния имот, получено на 28 март 2007 г.; съдът не е спазил процедурата по призоваване в първата фаза на делбата, защото след пренасрочване на делото в закрито заседание, съдът не е извършил ново призоваване по реда на ГПК (отм.), а призовката е изпратена на друг адрес на майката на молителката и ответника, без тя да е лице от домашните на молителката; не е спазена процедурата по призоваване и във втората фаза на делбата, защото призовката е получена от майката на касаторката в качеството й на домашно лице лично в Бюро "Призовки". Ответникът З. Д. Н., чрез процесуалните си представители адв. Я, в отговор по смисъла на чл. 232, ал. 4 от ГПК (отм.) изтъква, че молбата е просрочена, защото атакуваните решения не са обжалвани в законния срок; имотът е възложен на ответника по публична продан; молителката шиканира процеса. В съдебно заседание и чрез писмени бележки процесуалният представител на ответника Н адв. Е поддържа доводите за недопустимост и неоснователност на молбата. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. Първото атакувано решение е постановено на 6 юли 2006 г., като всички съобщения за него са получени от майката и ответница по иска за делба - Л. Н. Второто атакувано решение е постановено на 17 януари 2007 г. Съобщенията за ответника Н майката на страните -, са получени на 12 февруари 2007 г., а съобщението на молителката е получено от майка й на 13 февруари 2007 г., връчена в бюро "Призовки". Молбата за отмяна е подадена на 21 юни 2007 г. При липса на лично връчване в конкретния случай следва да се приеме, че молбата е постъпила в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) - в рамките на една година от възникването на основанието за отмяна - по твърдението на молителката относно нарушаването на правилата за призоваването й в процеса. Молбата е предявена от лице, имащо интерес от исканата отмяна. С първото атакувано решение районният съд приел, че процесният имот е съсобствен на съделителите при квоти 1/6 за молителката, 1/6 за ответницата Л/6 за ответника З. С второто атакувано решение съдът постановил изнасяне на имота на публична продан. По делото се установява, че молителката е призована лично за първото по делото заседание. В закрито заседание от 15 февруари 2006 г. делото било отсрочено за нова дата, като съдът разпоредил страните да се призоват наново в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 6 от ГПК (отм.). В няколко съдебни заседания ход на делото не бил даван поради нередовното призоваване на молителката, тъй като никой не отварял на посочения в исковата молба домашен адрес. Със заявление от 28 април 2006 г. ищецът Н поискал от съда молителката да бъде призована чрез ответницата и майка на страните на адреса на майката. По този ред била получена призовката за 7 юни 2006 г., когато делото било счетено за изяснено от фактическа страна по първата фаза на делбата. Съобщение за изготвеното съдебно решение по тази фаза отново било получено от майката. За първото заседание след влизането в сила на съдебното решение по допускане на делбата молителката била призована чрез майка си на адреса на молителката, а за второто заседание призовката пак била получена от майката в бюро "Призовки", както и съобщението за постановеното решение по втората фаза на делбата. Молбата за отмяна е основателна. За да може да се приложи правилото на чл. 231, б. "е" от ГПК (отм.), е необходимо молителят да установи, че в следствие на нарушаване на съответните процесуални правила, е бил лишен от възможност да участва в делото. В разглеждания случай молителката твърди, че е била нарушена процедурата по призоваването й като страна в процеса и призоваването й е било извършено в разрез с изрично изброените случаи за връчване на призовка на друго лице, както разпорежда чл. 46, ал. 2 от ГПК (отм.). На това оплакване ответникът Н. възразява, като сочи, че майката на страните, приемала призовките и съобщенията за молителката, е всъщност нейна роднина по права линия и с още по-голямо основание следва да се приеме за лице от домашните на молителката. Точният смисъл на цитираната разпоредба относно призоваването, когато връчителят не намери призоваваното лице лично, е този, посочен от молителката. При данните по самата искова молба и в течението на производството не е съществувало съмнение, че двете ответници по иска за делба не са живели в едно домакинство, макар и да са с адреси в един и същи град. Ето защо майката няма качеството на домашно лице на молителката, дори и в момента на получаване на някоя от призовките да се е намирала временно на адреса на дъщеря си. Както трайно се приема от касационния съд, домашно е онова лице, което живее с призовавания в едно домакинство, а какъвто и да е роднина, щом живее другаде, не е лице от домашните на призовавания. При тези обстоятелства следва да се приеме, че молителката е била лишена от възможност да участва в делото поради допуснато от съда нарушаване на правилата по призоваването й. Всички съображения на ответника Н за шиканирането на процеса, колкото и житейски обосновани да са, не могат да преодолеят изискването на закона за равенство и участие на страните в процеса, както и за спазването на необходимата по закона форма за осъществяване на съдопроизводствените действия в гражданския процес. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение