Решение № 3749 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10093/2018 г.

Решение № 3749 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10093/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С., с адрес в [населено място], против решение № 4618/06.07.2018 г. постановено по адм. дело № 6202/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане № 228 зз - 894/18.05.2018 г. на полицейски орган при Четвърто РУ на СДВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - полицейски орган при Четвърто РУ на СДВР, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. АССГ е установил, че с оспорената пред него заповед за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицейски орган на Четвърто РУ на СДВР е задържан М. С. с посочено в заповедта фактическо основание - установяване на съпричастност към ЗМ 228 ДПК 989/2018 г. Обсъдена е и докладната записка по преписката, в която е посочено, че задържаното лице е управлявало мотоциклет без номер и без каска, без СУМПС и документи за мотоциклета и при проверка е установено, че лицето е обявено за общодържавно издирване (без да се сочи за какво се издирва и в какво процесуално качество по НПК, ако има такова). Съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити, имало е данни за съпричастност на лицето към извършено престъпление, спазени са административно - производствените правила по издаване на заповедта. Прието е, че заповедта е в съответствие с материалния закон и целта на закона. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора, че вписаното в заповедта фактическо основание - установяване на съпричастност към ЗМ 228 ДПК 989/2018 г. без дори посочване по описа на коя полицейска структура е заявителският материал, не сочи данни за какво престъпление според издателя на заповедта са били налични. Този липсващ реквизит не се санира от изложеното в докладната записка, доколкото тя е за констатирани нарушения по Закона за движение по пътищата, за които на С. е съставен акт за установяване на административно нарушение (л. 44 от делото) и от нея също не става ясно заради какъв заявителски материал е задържан касаторът. В преписката липсват каквито и да е било части от цитирания ЗМ. В административната преписка се съдържат сведения от П. Георгиев (л. 50), собственик на мотоциклета според представените писмени доказателства (л. 46 - 47), от които е видно, че той е дал мотоциклета на С. да го пробва - тоест неустановеният по делото заявителски материал не е свързан с оплакване за противозаконно отнемане на МПС. От така изложеното следва, че преценката на АС, че заповедта съдържа изискуемия от чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР реквизит и че административният орган е доказал наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 2, т. 1 ЗМВР, е необоснована и в противоречие с приложимото материално право. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отменя оспорваната заповед поради наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 4 АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции - 15 лева държавни такси, платими от СДВР. Доколкото видно от л. 9 в първоинстанционното производство адв. Танева е оказала безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), на основание чл. 38, ал. 2 ЗА СДВР следва да бъде осъдено да заплати на адв. Танева адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева за всяка от двете съдебна инстанции на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение