Решение № 13808 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1225/2015 г.

Решение № 13808 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1225/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. с адрес - Затвора гр. П. срещу решение № 229 от 5.12.2014 г., постановено по адм. дело № 93/2014 г. на Административен съд - Стара Загора. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Стара Загора е бил сезиран с искова молба от Н. Н. А., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в релевантния период в затвора в гр. Стара Загора, насочена срещу ГД "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, с която претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията на затвора в гр. Стара Загора, изразяващи се в неправомерно използване на физическа сила и помощни средства на 19.10.2013 г., 7.11.2013 г. и 8.11.2013 г. В резултат на тези действия ищецът е получил наранявания по тялото довели до физически болки и страдания, отразили се неблагоприятно на психическото му състояние. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Изложил е своите правни изводи и съображения по направените в исковата молба твърдения. Административният съд е мотивирал становището си за неоснователност на исковата претенция, като е приел, че не е налице нито една от предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата в лицето на ГДИН. Изложени са мотиви, че употребените срещу ищеца физическа сила и помощни средства са във връзка с изпълнение на нормативно установени задължения по чл. 291, т. 3, т. 4 и т. 5 от ППЗИНЗС във връзка с надзорно-охранителната дейност на Затвора. Прието е, че употребата на физическа сила представлява легитимно третиране във връзка с осъществяване на правнорегламентирана административна принуда при съобразяване с изискванията и целта на закона. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът не се е справил с доказването на и на втората предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - реално претърпени вреди. Изложени са мотиви, че от събраните доказателства по делото не може да се направи обоснован извод, че използването на физическа сила и помощни средства спрямо Азиз са довели до временни или постоянни травматични и други увреждания на здравето или до влошаване общото здравословно състояние на ищеца. С оглед на тези правни изводи, административния съд е отхвърлил предявения от Назъм Азиз иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковите претенции, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Правилни са изводите на административния съд, че в конкретния случай не са доказани предпоставките от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Обосновано на представените доказателства съдът е приел, че липсват незаконосъобразни действия извършени от служителите от Затвора в гр. Стара Загора. Използването на физическа сила и помощни средства е правно регламентирано и позволено от закона в строго определени случай. Видно от събраните писмени и гласни доказателства, лишеният от свобода Н. А. чрез своето неприлично поведение е провокирал служителите на ГДИН. Административния съд основателно е приел, че приложената физическа сила и помощни средства са във връзка с нормативно установените задължения по чл. 291, т. 3, т. 4 и т. 5 от ППЗИНЗС във връзка с надзорно-охранителната дейност в Затвора. Настоящия съдебен състав на ВАС, споделя изводите на АС гр. Стара Загора, че Н. А. не се е справил с отредената му от закона доказателствена тежест и не е успял да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл обосновано и законосъобразно, съдът е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявения от Н. А. иск. Решението на Административен съд - Стара Загора е правилно, законосъобразно и обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение