Решение № 8762 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 180/2014 г.

Решение № 8762 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 180/2014 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба, подадена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез процесуален представител, срещу решение № 6719 от 6.11.2013 г. по адм. дело № 6646/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № Л-4413 от 12.06.2012 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на Н. Л. Н. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", в качеството му на надзирател в Затвора - гр. Бургас, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Н. Л. Н., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Н. е започнало със заповед № Л-3483/9.05.2012 г. на главния директор на ГДИН за извършване на проверка за изясняване дали действията на Н. представляват тежки нарушения на служебната дисциплина, както и дали са деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН. В изготвена обобщена справка с рег. № 1208/16.05.2012 г. комисията е установила, че с действията си Николов, в качеството му на държавен служител в ГДИН е извършил нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Установено е, че на 06.05.2012 г. Николов постъпва като постови на пост № 17, четвърти етаж в корпуса на затвора. В 10.15 часа лишеният от свобода С. И. прави опит да влезе в столовата, като започва да крещи и обижда постовия надзирател и отправя неприлични жестове към него. Посочено е, че Николов влиза в коридора на групата и нанася няколко юмручни удара в областта на главата и гърдите на И. и го удря няколко пъти с щурмовата палка в корема и в гръдния кош без това да е било необходимо. Действията на Н. са станали достояние на другите лишени от свобода, които са се били събрали до решетката на коридора. Комисията е стигнала до извода, че с поведението си Николов е нарушил разпоредбите на чл. 13, чл. 19, чл. 20 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и Главна дирекция "Охрана" (ЕК), както и чл. 112-115 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Дисциплинарно-разследващият орган е предложил на главния директор на ГДИН да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на Н. на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № Л-4413 от 12.06.2012 г. на главния директор на ГДИН. От представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта дисциплинарно наказващият орган не е посочил фактическите основания, въз основа на които нарушението на етичните норми и разпоредбите на ЗИНЗС е квалифицирано като уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Съдът е приел, че за да се определи деянието като "уронващо престижа на службата" се изисква неговото проявление да е извън рамките на служебните взаимоотношения и институцията, която представлява служителя и да предизвика неодобрението на останалите членове на обществото. Установено е, че липсват доказателства за действия или изявления на представители на Европейски комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, както и за изявления на други институции, от които да се обоснове извод, че поведението на Николов е повлияло на авторитета на ГДИН. АССГ е посочил, че заповедта е издадена при липса на материалноправните предпоставки по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, поради което е отменил заповедта. Върховният административен съд споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на касатора, че в процесната заповед ясно е посочено фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание, както и че неправомерната употреба на физическа сила несъмнено води до извода за нарушение на разпоредбите на ЕК. Разпоредбата на чл. 246 от ППЗМВР регламентира задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Органът е бил длъжен да посочи както правните, така и фактическите основания за издаването на акта си, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания са юридически факти, от които органът черпи упражненото от него право и са необходим отграничителен белег на това право, а липсата им сочи пряко отсъствията им. В заповедта са посочени формално фактическите основания, които са нарушени от държавния служител, но не са обвързани с разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган не е събрал данни и доказателства, от които да е видно, че с действията си Н. е уронил престижа на службата, за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Както правилно е посочил АССГ няма данни за други освен присъствалите лица да са узнали за действията на Н., за да отговаря на разпоредбата за уронване престижа на службата. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че изложените като мотиви факти и обстоятелства не запълват състава на посоченото в заповедта нарушение на чл. 13, чл. 19, чл. 20 и чл. 31 от ЕК. Органът не е доказал по какъв начин Н. е нарушил цитираните разпоредби - да пази доброто име на институцията; носи отговорност за живота, здравето и спазването на правата на задържаните лица; да не ги подлага на физическо или психическо насилие и да следва поведение, което не уронва престижа на службата. В заповедта не се съдържат мотиви по какъв начин поведението на наказания е станало известно на други лица и е засегнало авторитета на ГДИН. От заключенията на изготвените по делото съдебно-технически експертизи се потвърждава, че Николов е извел лишения от свобода от коридора и се е опитвал да предотврати безредици с други лишени от свобода. От представените по преписката документи става ясно, че друг надзирател е отвел до лечебницата Илиев за преглед, от който се е установило, че лишеният от свобода е в добро здраве и няма наранявания. Извършването на определено действие от служител на ГДИН следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от ЕК, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията ГДИН. В тази връзка административният орган не е обсъдил подробно поведението на Николов и отражението му върху обществото и ГДИН. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвената справка, както и събраните доказателства представляват хронология на действията, които доказват конкретни действия от страна на Н., но които не са обвързани и няма данни да са в разрез с етичните правила и морала, поради което като правилно решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на Н. Н. за присъждане на разноски. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да заплати на Николов сумата от 950.00 (деветстотин и петдесет) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение