Решение № 11033 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2573/2010 г.

ВАСI отделение29.09.2010 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

Оставя в сила решението от 13.10.2009 г. на Софийски градски съд, АО, III - Г състав, постановено по адм. д. № 04685 по описа за 2006 г. на този съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11033 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2573/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Шафие Яшар Джебир от Асеновград, ул. "Родолюбие", № 20 против решението от 13.10.2009 г. на Софийски градски съд, АО, III - Г състав, постановено по адм. д. № 04685 по описа за 2006 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ППСПДВ № 202/16.12.2005 г. на началника на митница "Калотина", потвърдено с решение № Ш - 10/11.08.2006 г. на директора на РМД - гр. София. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Твърди, че административният съд не е издирил и приложил точната правна норма, уведомлението и постановлението не са били връчени по указания в ЗМ начин. Уведомлението е издадено от некомпетентен орган. Касаторът моли за отмяна на решението. Ответниците по касационната жалба - директорът на Агенция "Митници" и началникът на митница "Столична" са я оспорили чрез доводи, изразени в съдебно заседание от юрисконсулт Станков. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна. В първоинстанционното производство е установено следното: На 9.11.2000 г. през митница "Кулата" е бил осъществен внос на л. а "Фолксваген Джета 19Е" с ТЕАД № 5300 /Тв - 15391/9.11.2000 г., като не са заплатени митни сборове, а е бил задействан митнически режим "транзит" до получаващото митническо учреждение - митница "Пловдив". Автомобилът не е бил представен в него за митническо оформяне в срок до 19.11.2000 г., а и по-късно. Ш. Джебир е титуляр на режима "транзит" и отговорно лице по смисъла на чл. 102 ЗМ. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 1, чл. 98 , чл. 45, ал. 1 ЗМ и е направил извода, че неприключване на режима представлява отклонение от митнически надзор. На основание чл. 199, ал. 1, т. 5, 6, 7 ЗМ възниква митническо задължение за заплащане на митни сборове, отговорност за които носи титуляра на режима. В решението е допълнено, че не са погасени по давност митните сборове, тъй като съобразно чл. 212, ал. 2 ЗМ 5-годишния срок тече от 1 януари на годината, следваща годината през която са възникнали митнически задължения и други държавни вземания, установени с ППСПДВ. Не е доказана и кражбата на автомобила. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Формулираните касационни оплаквания са идентични с тези, поддържани в първоинстанционното производство и не представляват основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въпреки това следва да бъде посочено, че административният съд е установил точно фактическата обстановка и е направил обосновани правни изводи. Лекият автомобил не е представен в получаващото митническо учреждение, което е предпоставка за дължимостта на процесните митни сборове. Жалбоподателят не е доказал твърдението си за кражба на автомобила. Неговите оплаквания са концентрирани върху компетентността на органа, издал уведомлението, съдържанието и начинът му на връчване. Видно е от уведомлението по чл. 206, ал. 1 ЗМ, че в него е отбелязана стойността на митните сборове, връчването е станало на ръка на Ш. Джебир. Подписването на уведомлението със запетая няма за последица незаконосъобразност на последващото ППСПДВ, което именно е процесният индивидуален административен акт. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,

Цитирани разпоредби

1