Решение № 9998 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2742/2020 г.

Решение № 9998 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2742/2020 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производство е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от "Ривърс инвест" ЕООД със седалище с. Равно поле, общ. Елин Пелин, приподписана от адв. Дамянов, против решение № 274 от 3.12.2019 г. по адм. д. № 132/2019 г. на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ на Главния архитект на община Стралджа, обективиран в писмо изх. № ТСУИЕ – 1980 - 1 от 12.11.2018 г. за одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж за "Складова база "Стралджа - Мараш" – поетапно възстановяване на 6 бр. сдвоени складове за съхранение на боеприпаси и взривни материали върху съществуващи площадки в ПИ идентификатор № 69660.460.9 в землището на гр. Стралджа и с което жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационна жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалноправни разпоредби, нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за законосъобразност на отказа, поради липса на ПУП за имота, тъй като посочва, че съдът не е обсъдил наведените възражения за съществуващ такъв – приет генерален план на складовата база в гр. Стралджа от 1985 г., както и доказателства за съществуващи и въведени в екплоатация сгради в базата. Твърди, че посоченият генерален план от 1985 г. е приложен по преписката по адм. д. № 102/2016 г., с което е отменен предходен отказ и преписката е върната за произнасяне с указания да се съобрази посоченият план. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е постановено в противоречие с решение № 135 от 14.11.2016 г. по адм. д. № 102/2016 г. на АС –Ямбол. Твърди и противоречие с материалния закон на извода на съда, че за одобряване на проектите е следвало да се издаде виза, тъй като посочва, че в случая искането не попада в приложното поле на чл. 140, ал. 3 ЗУТ. Посочва и че този въпрос е разрешен също с решението по адм. д. № 102/2016 г. на АС – Ямбол, че визата не е задължителна предпоставка, поради което настоящото обжалвано решение е издадено в противоречие с предходно влязло в сила решение. Иска да се отмени решението и да се постанови друго по същество, с което да се отмени отказа на главния архитект на община Стралджа. Евентуално, при приемане на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС –Ямбол. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът Главен архитект на община Стралджа с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че с влязлото в сила Решение № 135/14.11.2016 г. по адм. дело № 102/2016 г. по описа на АС - Ямбол, както и от заключението на вещото лице архитект, се установява по безспорен начин, че възстановяването на процесните обекти, разрушени при производствена авария на 5.06.2012 г. при серия от взривове в складова база "Стралджа-Мараш", намираща се между пътен възел "Петолъчката" и село Лозенец, община Стралджа, е допустимо. Приел е обаче, че това възстановяване следва да бъде извършено в съответствие с действащата регламентация в ЗУТ и подзаконовите нормативни актове. В тази връзка е достигнал до извод за липса на тези предпоставки и законосъобразност на постановения отказ от главния архитект на община Стралджа за одобряване на инвестиционните проекти и издаването на РС. Посочил е, че съгласно легалното определение на строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ възстановителните работи са такъв, поради което е приложима разпоредбата на чл. 144 ЗУТ, изискваща представянето на набор от документи, между които и виза за проектиране в случаите по чл. 140, ал. 3 ЗУТ и оценка за съответствието, изготвена по реда на чл. 142, ал. 6 от ЗУТ. Приел е, че от събраните доказателства безспорно се установява, че в случая виза за проектиране по чл. 140, ал. 2 ЗУТ за процесния строеж не е издавана, а напротив има издадени откази по заявления от 2015 г. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на отказа по изложения в него аргумент за неприложимост на чл. 12, ал. 3 ЗУТ за допускане на застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, въз основа на ПУП или с виза за проектиране издадена от гл. архитект на общината. Посочил е, че в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че с Решение № 546 по Протокол № 37/29.11.2018 г. на ОбС –Стралджа е приет Общ устройствен план на Община Стралджа, съгласно който процесния обект е с отреждане "За складови и производствени функции", поради което е неприложима и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУТ, тъй като е приел, че процесната територия не е без устройствен план. В следващия абзац на решението съдът е посочил, че споделя и другия довод на административния орган за постановяване на оспорвания отказ- за липсата на действащ подробен устройствен план, касаещ ПИ 69660.460.9 по КК на гр. Стралджа, с който да се урегулира имота и се определи отреждането/начин на ползване/ и параметри на застрояването, а съгласно чл. 12, ал. 2 ЗУТ застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП, какъвто в случая е приел, че няма изработен за ПИ с идентификатор 69660.460.9. В представената за одобрение документация въпреки липса на ПУП за имота, се съдържа Комплексен доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите на проекта по чл. 142, ал. 6 от ЗУТ като по т. 2. 1 същият съдържа установявания за "Съответствия с предвижданията на ПУП" като се установява, че инвестиционният проект "е в съответствие с предвижданията на подробен устройствен план за свободно застрояване с малка височина". Приел е, че това твърдение е невярно, което обстоятелство е установено с влязъл в сила съдебен акт. Позовал се е на служебна справка в "Съдебно деловодство" на Административен съд- Ямбол, при която е установил, че с Решение № 23/8.02.2017 г. по канд № 168/2016 г. състав на АС-Ямбол е оставил в сила Решение № 268/26.10.2016 г., постановено по анд № 971/2016 г. на Ямболския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № Я-1-ДНСК-47/27.05.2016 г. издадено от Зам. Началника на ДНСК гр. София, с което на "ПРИМА КОНСУЛТ" ООД (изготвилия доклада по чл. 142, ал. 6 от ЗУТ) на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева, за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 във вр. с 12, ал. 2 от ЗУТ, за това, че дружеството е извършило оценка на съответствие на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите на строеж "Складова база "Стралджа -Мараш"- поетапно възстановяване, в която е дало заключение за съответствието на проектите с предвижданията на действащия ПУП, като не е съобразило обстоятелството, че за ПИ № 69660.460.9 по КК на гр. Стралджа няма влязъл в сила ПУП. Поради това е приел, че представения пред административния орган комплексен доклад за съответствие на всички части на процесния проект с предвижданията на подробния устройствен план, при безспорното установено, че за ПИ № 69660.460.9 по КК на гр. Стралджа няма влязъл в сила ПУП, опорочава комплексния доклад до степен на липсата на такъв. При липса на ПУП за имота и на комплексен доклад за съответствие по горните аргументи и липсата на данни процесния проект да е приет от експертен съвет на Община Стралджа, е заключил, че са налице достатъчно основание за отказ за одобряването на инвестиционния проект и за издаване на разрешение за строеж, поради което оспореният отказ е законосъобразен. Решението е неправилно-постановено при неправилно приложение на материалния закон. С решение № 135/14.11.2016 г. по адм. д. № 102/2016 г. на АС – Ямбол е отменена по жалбата на "Ривърс Инвест" ЕООД Заповед № ДК – 10 – ЮИР – 21 от 22.04.2016 г. на началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е оставен в сила отказ № ТСУЕ – 1688 от 23.05.2015 г. на главния архитект на община Стралджа за одобряване на проектна документация и издаване на разрешение за строеж "Складова база "Стралджа - Мараш" – поетапно възстановяване на 6 броя сдвоени складове за съхранение на боеприпаси и взривни материали върху съществуващи площадки с местонахождение ПИ идентификатор № 69660.460.9 по КК на гр. Стралджа, и е отменен отказ № ТСУЕ – 1688 от 23.05.2015 г. на главния архитект на община Стралджа. С потвърждаващото решение по адм. д. № 14471/2016 г. на ВАС освен, че е оставено в сила решение № 135 от 14.11.2016 г. по адм. д. № 102/2016 г. на АС –. Ямбол, е формиран и още един диспозитив, с който делото е върнато като преписка на главния архитект на община Стралджа за произнасяне по заявлението на "Ривърс инвест" ЕООД във връзка с отменения отказ и съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решенията. Административното производство по постановяване на оспорения в настоящото производство отказ № ТСУИЕ – 1980 – 1 ОТ 12.11.2018 г. на главния архитект на община Стралджа е именно във връзка с описаните по – горе две решения. С тях административната преписка е върната на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона, като е указано при новото произнасяне административният орган да се произнесе и по представените по делото доказателства, свързани със собствеността на земята, издадените скици визи, представеният генерален план от 1985 г., представляващ подробен устройствен план за района на складовата база, представените технически паспорти. При постановяне на оспорения в това производство отказ посочените доказателства не са обсъдени и не са изложени мотиви за това същите относими ли са към спора. Отделно от това, оспореният отказ е идентичен като съдържание и мотиви с отменения отказ № ТСУЕ – 1688 от 23.05.2015 г. Явява се постановен в противоречие с посочените две решения на АС – Ямбол и на ВАС. В тази връзка е допуснато нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички, а според чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Първата разпоредба има предвид последиците от влязлото в сила решение и силата на присъдено нещо, както по отношение на установителните решения, така и по отношение на конститутивните при отмяна на административния акт. Това действие на решението има за последица отпадане с обратна сила на разпоредените с него права и задължения, поради и което с втората разпоредба се обявяват за нищожни всички актове и действия на административния орган след влизане в сила на решението за отмяна на административния акт. Повторното издаване на същия акт със същото съдържание като това на отменения, не поражда правни последици. В случая е налице предходен отказ, който е отменен от съда с влезли в сила решения и преписката е върната на органа за ново произнасяне при дадени указания кои доказателства следва да събере и обсъди. Въпреки това административният орган постановява нов отказ на същите основания без въобще нито да обсъди, нито въобще да спомене доказателствата, за които е бил задължен от съда да обсъди. При наличие на влезли в сила решения на АС – Ямбол и на Върховния административен съд, е налице сила на присъдено нещо и административният орган – главният архитект на община Стралджа не може да издаде повторен акт със същото съдържание на отменения. В тази връзка и предвид нормата на чл. 177, ал. 2 АПК издаденият повторен отказ, предмет на настоящото производство, с идентично съдържания като предходния, отменен с влезли в сила решения, и поради това, че при издаване на повторния отказ не са съобразени указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в предходните решения на АС – Ямбол и ВАС, е нищожен. Като е достигнал до обратен извод, АС – Ямбол е постановил обжалваното решение в противоречие със закона- чл. 177, ал. 2 АПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неправилен изводът за наличие на предпоставките за постановяване на отказ за одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешение за строеж за ПИ идентификатор № 69660.460.9 по КК на гр. Стралджа, поради липса на ПУП за имота. В тази връзка нито съдът, нито административния орган, въпреки дадени указания в тази насока с предходните съдебни решения, не са обсъдили представения по делото генерален план от 1985 г. за имота и за складовата база, която безспорно е такава с особен режим, а именно за съхранение и обработка на взривни вещества. Представеният по делото генерален план от 1985 г. с гриф към момента на издаването му "поверително", предвид характеристиките на обекта, представлява специфичния подробен устройствен за обекти от транспортно техническата инфраструктура като пристанища, гари, летища, за производствени предприятия и големи такива, както и за специални обект като тези за производство и съхранение на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Нормативната уредба още от средата на миналия век предвижда, че за тези специфични обекти, разрешение се издава след изработване и представяне на генерален план, който е еквивалента на подробния устройствен план, но освен компонентите на подробния устройствен план досежно регулация и начин на застрояване на имотите, включва и някои допълнителни такива досежно застрояването и изискванията към охраната, разположението на сградите и други на такива обекти. Нормативната уредба на генералните планове и тяхната същност и характеристики, към момента на издаване на представения по делото генерален план от 1985 г. е дадена в Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти (отм. 1996 г., приета с ПМС № 41 от 1982 г., като съгласно чл. 8 от тази наредба "Производствените предприятия в границите на населените места се обособяват задължително в окрупнени производствени зони, като чрез общите градоустройствени планове на населените места и генералните планове на отделните предприятия се осигурява минимум 15 на сто намаляване на площта на производствената зона спрямо нормативно необходимата обща площ на отделните предприятия". Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата "Размерът на необходимата земя за териториалноустройствени и градоустройствени мероприятия и строителни обекти се определя въз основа на генерален план на обекта, съобразен със селищноустройствените планове и коефициентите на използуваемост на площадката", а съобразно ал. 2 "Генералният план се изработва при използуване на всички възможности за коопериране на предприятията, за общо осъществяване на благоустройствени мероприятия (изграждане на водопроводи, канализации, пречиствателни станции, топлопроводи, газопроводи, отоплителни централи, електропроводи, прокарване на телефонни линии, пътища, жп линии, изграждане на зелени площи и др.) и за групиране на отделни сгради на производствената и социалната инфраструктура в общи блокове". Видно от цитираното, генералният план е застроителен план, специфичен подробен устройствен план при планиране на територии за промишлените предприятие и другите специфични обекти, за които е предвидено съставянето му, като обхваща освен площта на имотите, които ще бъдат включени в границите на предвиденото предприятие, така и за застрояването и за необходимата инфраструктура за функциониране на предприятието. Чл. 10, ал. 2 от Наредбата пък дава законодателната рамка на допълнителните елементи, които следва да включва генералния план в качеството му на застроителен план за такива специфични обекти, а именно това, че "Към генералния застроителен план се прилага подробна ведомост, в която се описват поотделно размерите и площта на всички сгради, съоръжения, открити площадки и вътрешнозаводски пътища". Ал. 8 на чл. 10 от Наредбата пък предвижда, че "при разширяване на съществуващи предприятия генералнозастроителният план се изработва за цялата площадка (съществуваща + разширение). Във връзка с така дадената уредба, действала към момента на изработване и одобряване на представения по делото генерален план от 1985 г. за обекта – складова база – този генерален план представлява застроителния и регулационен план на предприятието, който е специфичният подробен устройствен план, предвиден в законодателството за изработване за такива обекти. И в последващата нормативна уредба е прието, че по отношение на такива специфични обекти, регулацията и застрояването им, включително на техническата инфраструктура, се извършва въз основа на изработен и одобрен генерален план. В случая представеният по делото план от 1985 г. в качеството му на специфичен ПУП за терена и обекта и към момента е действащ, не е отменен и не е бил изменен. По отношение на правилата за устойчивост на териториалното планиране при наличие на приети и действащи ПУП, включително специфичните, същите действат до момента, в който не са отменени или изменени, като това обаче става при строго лимитирани предпоставки. С оглед трайното градоустройствено развитие на населените места с промяната на един закон не се отменят действащи или съществуващи подробни устройствени планове, а това става само с изричен акт и при предвидени в закона условия. В случая представеният генерален план от 1985 г. за имота, включително в частта му на предвиденото застрояване, е действащ и не е отменен или изменен и представлява специфичният действащ за имота подробен устройствен план. В тази връзка е неправилен изводът както на съда, така и на административния орган за липса на ПУП като основание за постановяване на оспорения отказ. Тази уредба е възпроизведена и в следващи нормативни актове, като например чл. 9, т. 9 от Правилник за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите от Приет с ПМС № 169 от 25.08.1999 г., 1999 г., който предвижда, че за издаване на разрешение за производство на взривни вещества е необходимо наличието на генерален план на обекта и/или подробен устройствен план, т. е. законодателят приравнява генералния план на ПУП. В настоящия случай относимата уредба досежно спецификата на обекта е дадена в Наредба № 2 от 10.07.2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси (отм. 01.03.2017 г.), която в чл. 14, ал. 1 предвижда, че "При планирането на територията за строежи за ВВООБ, с изключение на строежите по чл. 17, се изработва генерален план". Законодателят и в последващата нормативна уредба за определени обекти предвижда приемането на генерален план като специфичен подробен устройствен план за тези обекти. Съобразно сега действащата уредба, в зависимост от вида на обекта, а именно Наредба № РД-02-20-1 от 19.01.2017 г. за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, в § 4 от ДР на Наредбата се предвижда, че започнатите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред, а започнато производство се определя от момента на подаване на заявлението. В случая производството е започнало по заявление при действието на Наредба № 2 от 2000 г., като генералният план, приложен по делото е действащ и съобразно нормативната уредба е специфичният подробен устройствен план за имота. Второто посочено основание за издаване на отказа, прието за съществуващо и от съда, е това, че е издаден комплексен доклад за съответствие по чл. 142, ал. 6 от ЗУТ, който съдът е приел за правно нищо, поради липса на ПУП за имота. Във връзка с изложеното и предвид установеното, че е налице действащ специфичен ПУП за имота – т. нар. генерален план от 1985 г. – то и този извод на съда и на административния орган е в противоречие със закона. Неправилно съдът се позовава и на акт, издаден в различно по характер производство, а именно такова с административно – наказателен характер, което е неотносимо в случая и не освобождава съда от задължението да съобрази представените в производството пред него доказателства (по нахд производството генералният план от 1985 г. въобще не се съобразява), да прецени приложимия закон и едва след това да се произнесе. Тук следва да се посочи, че нито административният орган, нито съставът на АС – Ямбол са изпълнили своите задължения по закон да издирят приложимата правна уредба и да прочетат и установят каква е правната природа на представения генерален план от 1985 г. Не са изпълнили и задълженията си да обсъдят и преценят представените доказателства в тяхната съвкупност каквито указания са дадени в предходни решения на АС – Ямбол и ВАС. Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решението е неправилно, постановено в нарушение на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 АПК, поради което следва да бъде отменено и в съответствие с чл. 222, ал. 1 АПК, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество на спора, като бъде обявен за нищожен оспорения отказ на Главния архитект на община Стралджа, обективиран в писмо изх. № ТСУИЕ – 1980 - 1 от 12.11.2018 г. и преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в това решение.