Решение № 5512 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2010 г.

Решение № 5512 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от адв. В. Стойков в качеството му на пълномощник на "Рампант 1" ЕООД за отмяна на влязло в сила решение № 10122 от 7.10.2008 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 7018/2008 г. Към молбата е приложено решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по жалба № 3991/2003 г. срещу Република България. Молителят се позовава на това решение, за да мотивира искането си за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК тъй като счита, че е налице идентичност между фактическата обстановка и оформените правни изводи по посоченото дело и това е достатъчно основание да се приеме, че е налице основание за отмяна на съдебните решения и връщането им за разглеждане по същество. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Волянова, оспорва молбата и изтъква съображения, че решението по конкретното дело има действие единствено между страните. Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в едногодишния срок от надлежна страна. По съществото на искането петчленният състав на ВАС намери за установено следното: Според съдържанието на нормата на чл. 239, т. 6 от АПК, на отмяна ще подлежи този съдебен акт, за който с решение на Европейския съд по правата на човека е установено, че противоречи на Конвенцията, което на практика означава противоречие с материалния закон. Нормата е конкретна и изрична и не подлежи на тълкуване. Буквалният й смисъл означава с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. В случая молителят се позовава на Решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, съгласно което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Решението е по делото "Булвест" АД срещу Република България (жалба № 3991/03) и според него ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на предходните доставчици е неотносимо към възникването на правото на данъчен кредит за получателя на доставката. Молителят в настоящото производство не е бил страна в производството по посоченото дело, поради което и постановеното по него решение няма действие спрямо него. От това следва, че не може да му послужи като основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на посоченото в молбата решение № 10122 от 7.10.2008 г. на ВАС, първо "А" отделение. По изложените съображения, при установена липса на основание по чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна на влязъл в сила съдебен акт искането е неоснователно и молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 6 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,