Решение № 15499 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2016 г.

Решение № 15499 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е било образувано по касационната жалба на министъра на труда и социалната политика срещу решение № 4781 от 6.07.2015 г., постановено по адм. № 142/14 по описа на Административен съд - С. град в частта му с която Министерство на трудо и социалната политика е било осъдено да заплати на ищеца Г. И. Ц. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000/десет хиляди/ лева, за периода от 1.08.2002 г. до 30.11.2007 г., през който същият е бил настанен в Дом за възрастни с умствена изостаналост в с. П. обл. Софийска, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила и до окончателното изплащане на задължението. Решението в частта, с която искът на Г. И. Ц. срещу Министерството на труда и социалната политика за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000/две хиляди/ лева, представляващи внесени такси за ползване на социална услуга настаняване в специализирана институция Дом за възрастни с умствена изостаналост в с. П. в периода от 1.08.2002 г. до 30.11.2007 г. е бил отхвърлен е обжалвано от ищеца С определение от 27.02.2017 г. на тричленния състав на Върховен административен съд касационната жалба на министъра на труда и социалната политика срещу решение № 4781 от 6.07.2015 г., постановено по адм. № 142 по описа на Административен съд - С. град в частта му с която Министерство на труда и социалната политика е било осъдено да заплати на ищеца Г. И. Ц. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, е била оставена без разглеждане, а производството по нея е било прекратено. С определение № 3905 от 29.03.2017 г. по адм. д. № 3452/2017 г. по описана ВАС, петчленен състав прекратителното определение е било оставено в сила. С оглед на така постановените съдебни актове, предмет на касационната проверка е решение № 4781 от 6.07.2015 г., постановено по адм. № 142 по описа на Административен съд - С. град, в частта му с която искът на Г. И. Ц. срещу Министерството на труда и социалната политика за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000/две хиляди/ лева, представляващи внесени такси за ползване на социална услуга настаняване в специализирана институция Дом за възрастни с умствена изостаналост в с. П. в периода от 1.08.2002 г. до 30.11.2007 г. е бил отхвърлен . В тази част касационната инстнация следва да се счита сезирана с касационната жалба на Г. И. Ц.. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от касационния жалбоподател, която чрез своя процесуален представител желае решението в тази част да се отмени, като искът бъде уважен в пълен размер. Ответникът по касационната жалба - Министерство на труда и социалната политика моли решението в тази част да се остави в сила. Представителят на на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за недопустимост на съдебния акт, поради подсъдност на исковата претенция в тази част на гражданския съд, алтернативно изразява становище за неоснователност на същата. доводите на представителя на ВАП се Касае се за разрешаване на спор относно отношения, формирани от договорно правоотношение, който следва да се разгледа по общия гражданско правен ред. Касационната жалба на Г. И. Ц. е подадена в срока по чл. 211 АПК о надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. В рамките на първоинстнационното производство административният съд е приел от фактическа страна, че ищецът с решение от 29.10.2001 г. на Софийски окръжен съд по гр. д. № 865/2001 г., образувано по искане на прокурора, е поставен под пълно запрещение. Определен е настойнически съвет от ДСЛ. С Решение от 15.07.2002 г. на Втора столична общинска служба за социално подпомагане ищецът е преместен в Дома в с. П.. Първоначално за настойник е била назначена свидетелката М. Б.., тогава и до сега работеща като медицинска сестра в дома. Ищецът не е желаел преместването си, реагирал е негативно и не се е адаптирал към средата и условията. Често е бягал от дома като е търсел контакт с хора от външния свят с цел да намери разрешение на проблемите си. С молба от 12.02.2003 г. до АСП директорът на дома е поискал преместването на ищеца . в друг дом, като е посочил, че до този момент е избягал четири пъти, където е връщан принудително в дома. От 23.06.2004 г. за настойник е назначен директорът на Дома и лекуващ лекар на ищеца. Отношенията помежду им са били обтегнати. В досието на ищеца, представено от дома, се съдържат множество молби, собственоръчно написани от него и адресирани до директора, с които той е настоявал да му бъдат върнати личните документи и да бъде изписан. Всички молби са с резолюция "Към досието" и не са разглеждани. В досието има данни за прояви на агресия от страна на ищеца към други лица, настанени в дома, както и за закани, отправяни към персонала и специално към началника на дома. Въз основа на подробно изяснената фактическа обстановка, която настоящата инстнация споделя и възприема съдът е направил извод за основателност на претенцията за реализиране на отговорността на ответника, за вреди причинени от административна дейност на ищеца. При излагане на подробните си правни изводи, съдът приел, че дейността, в рамките на която ищецът е бил принудително задържан през процесния период в дома в с. П., е административна, поради което чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ намира приложение. В мотивите си съдът основателно е приел, че е налице нарушение на чл. 5 ЕКПЧ и обосновано се е позовал на решението по делото Станев срещу България, при което ЕСПЧ е формирал правните си изводи за нарушение на правото по чл. 5 ЕКПЧ. В тази част решението следва да се счита за влязло в сила, доколкото касационната жалба на министъра на труда и социалната политика е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а касационна жалба от Министреството на труда и социалната политика - ответника по иска, не е депозирана. В мотивите към отхвърлителното решение досежно претенцията за обезщетение за понесени имуществени вреди, съдът е приел, че решението по делото Станев срещу България не може да се приложи пряко, доколкото се отнася до сходен но не и до идентичен случай, ищецът Ц. за разлика от цитираното дело е бил поставен под пълно запрещение, и не е можел да изразява правнообвързваща воля. Прави извод, че настаняването му в този случая е в съответствие със закона и с чл. 5, § 1, б. "е" ЕКПЧ. Според съда проблемът се корени в това, че дееспособността на Ц. не е трябвало изобщо да бъде ограничавана, но тъй като това е извършено по силата на съдебно решение, отговорността на Държавата не може да бъде ангажирана. Съдът намира за неоснователно възражението, че престоят в дома не може да се определи като услуга, предвид всички установени факти. Посочва се, че дори и да се приеме, че това не е услуга, а незаконно лишаване от свобода, възстановяването на платените такси е по съществото си претенция за неоснователно обогатяване, а не за непозволено увреждане. Съдът отбелязва, че таксите не са внесени неоснователно, тъй като ищецът е ползвал услугата, макар и против волята си. Решението е неправилно, като постановно при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. На първо място съдът не е изложил мотиви, обосноваващи неговия извод за липса на нарушение на чл. 5 ЕКПЧ, въпреки, че ищецът изрично е основал претенцията си по чл. 1 ЗОДОВ именно с нарушение на това свое основно право. Съгласно чл. 5 ЕКПЧ всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и по реда, предвиден от закона: a) законосъобразно лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда; b) законосъобразен арест или лишаване от свобода за неизпълнение на законосъобразно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона; c) законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление; d) лишаване от свобода на непълнолетно лице въз основа на законосъобразно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел или законосъобразно лишаване от свобода на такова лице, с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция; e) законосъобразно лишаване от свобода, с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници; f) законосъобразен арест или лишаване от свобода на дадено лице, с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната, или на лице, против което се предприемат действия за неговото експулсиране или екстрадиране. В случая ищецът основава исковата си претенция на нарушението на правото по чл. 5, ЕКПЧ по отношение на себе си, а съдът, по силата на задължението по чл. 9 АПК, дължи отговор в мотивите на съдебния акт коя от изрично изброените в Конвенцията хипотези на законосъобразно задържане намира, че е налице, за да направи извод, че чл. 5 ЕКПЧ не е бил нарушен. Съдът не е изложил достатъчно обосновани мотиви защо намира, че средствата, удържани против волята на ищеца за разходи, във връзка с престоя му в дома в с. П. не следва да се считат за вреда по см. на чл. 1 ЗОДОВ, така както се твърди в исковата молба. Налице са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Пред съда ищецът е обосновал исковата си претенция с нарушаване на правата си по чл. 5 ЕКПЧ. Предвид изложеното, настоящата инстнация намира, че решението в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид изложеното, върховният административен съд