Решение № 7117 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7967/2008 г.

Решение № 7117 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7967/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) от Ц. Д. К. от С. срещу решение от 31.01.2005 г. по адм. дело № 1371 от 2002 г. на Софийския градски съд - административна колегия, III-д отделение. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповед № 77-01-59 от 16.04.2002 г. на кмета на Столичната община - район "П.", издадена на основание чл. 65 ЗОС, като неоснователна. Приел, че имотът е общинска собственост и се владее без правно основание от жалбоподателката, тъй като същата няма настанителна заповед и сключен договор за отдаване под наем. Преди издаването на заповедта е бил съставен констативен акт и жалбоподателката е била уведомена да напусне имота. Изложените доводи от жалбоподателката съдът приел за неоснователни. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения в съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Решението не страда от визираните в касационната жалба пороци. Съдът подробно е обсъдил всички писмени доказателства, доказващи частната общинска собственост на имота. Правилно е прието, че имотът е бил отчужден за жилищно строителство и това отчуждително производство е извършено до 1 юни 1996 г., като бившите собственици са обезщетени с апартаменти, предадени им с протоколи за въвод, през 1996 г., с което имотът изцяло е станал общинска собственост съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС. Безспорно е, че касаторката няма настанителна заповед, нито договор за отдаване под наем с общината, дори още в жалбата си признава, че се е настанила със семейството си по споразумение с един от бившите собственици, и то през 1997 г., т. е. когато имотът вече е бил общинска собственост, и не може да се позовава на заварен наемател със запазени права. С оглед изложеното обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,