Решение № 7057 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14322/2019 г.

Решение № 7057 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14322/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Стоичков от [населено място] чрез адв. Н. Величков срещу решение № 6188 от 23.10.2019 г. постановено по адм. дело № 13261/2018 г. по описа на Административен съд - София-град. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и в негова полза да бъдат присъдени разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на НОИ – София-град чрез юрисконсулт Е. Вълева в отговор от 18.05.2019 г. оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Б. Стоичков от [населено място] срещу решение № 2153-21-320 от 08.11.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на Стоичков срещу разпореждане № [ЕГН]/47 от 19.06.2018 г. и разпореждане № [ЕГН]/200 от 15.06.2015 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ София-град, с които му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68а от КСО. Административният орган не е приел, че жалбоподателят има положен трудов стаж в ЖП Завод Г. Димитров и ДФ Строймаш инженеринг. За да постанови този резултат съдът е извел извод, че отказът да бъде отпусната пенсия за ОСВ поради липса на предпоставките на чл. 68, ал. 1-2 и чл. 69б КСО, респ. на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1-2 КСО по заявление от 21.08.2014 г. е законосъобразен. Решението е правилно. Фактическата обстановка е безспорно установена по делото, поради което и не следва да се преповтаря. По конкретно изложените твърдения на страните и направените от първоинстанционния съд изводи настоящият касационен състав намира следното: От данните по първоинстанционното дело се установява, че със заявление от 09.11.2004 г. Стоичков е поискал отпускане на пенсия за инвалидност, към което е описал приложените документи и с подписа си е удостоверил, че няма неописан осигурителен стаж. Към заявлението са приложени доказателства за твърдения стаж в ЖПЗ Г. Димитров и ДФ Строймаш инженеринг. На 18.03.2014 г. Стоичков е направил искане за копие на заявление УП-1 от пенсионната преписка, а на 21.08.2014 г. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия и добавка по чл. 84 КСО за стаж и възраст при условията на пар. 4 от ПЗР на КСО, към което освен представените през 2004 г. документи за осигурителен стаж са представени и такива за стаж от първа категория труд с продължителност над 10 години изискуеми за отпускане на пенсия при условията на ранно пенсиониране. Към заявлението са приложени документите от спорните работодатели. Приложени са удостоверение обр. УП-3 за осигурителен стаж на Стоичков в ПК Димитър Благоев ООД от 01.04.2014 г. за периода 19.11.1976-25.06.1978 г.; удостоверение обр. УП-3 от Средец АД; удостоверение от 12.09.1989 г. от ЖЗ Г. Димитров за трудовия стаж на Стоичков като извозвач на гореща шлака за периода от 12.10.1970 до 30.09.1974 г.; удостоверение от ДФ Строймаш инженеринг от 17.05.2004 г. за трудовия му стаж от 01.02.1992 г. до 28.02.1998 г. Пред органите на НОИ са представени трудови книжки № 5; № 1643 с отразен стаж в ЖПЗ Г. Димитров и ДФ Строймаш инженеринг; № 2864; както и военна книжка № 080177. От ДПК "Димитър Благоев" са изискани и постъпили допълнителни документи относно трудовия стаж на Стоичков. От органите на НОИ архивохранилище са изготвени удостоверения обр. УП-15 от 26.05.2014 г., УП-15 от 13.08.2014 г. и УП-13 от 26.05.2014 г. за стажа в ДФ Строймаш инженеринг гр. София. Предмет на спора е разрешаване на въпроса следва ли да бъде зачетен осигурителен стаж и осигурителен доход на Б. Стоичков в ЖПЗ Г. Димитров и ДФ Строймаш инженеринг по представените удостоверителни документи. Възраженията в касационната жалба се основават изцяло само на твърденията относно доказателствената сила на представените удостоверителни документи, за които по делото са представени и събрани допълнително множество писмени и гласни доказателства, които оборват тяхната автентичност и достоверност. Обстоятелството, че през 2014 г. в архивохранилището на НОИ са били предадени разплащателни ведомости за заплати на ДФ Строймаш инженеринг, в които фигурира името на касатора за времето от 01.02.1992 г. до 28.02.1998 г. не доказва, че той е полагал труд по трудово правоотношение в соченото предприятие. Ведомостите са били приети през 2013-2014 г. съгласно реда, установен с Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемни, като предвид заличаването на фирмата през 2012 г. проверки от контролните органи на ТП на НОИ – София-град не са били извършени. По делото са приети доказателства и от пр. пр. № 11356/2015 г. образувана по повод съмненията относно автентичността на приетите ведомости за заплати на ДФ Строймаш инженеринг и установеното от МВР Кюстендил, чрез експертни справки на подписите във ведомостите, че за множество лица тези подписи не съответстват на свободните образци от подписите, съдържащи се в заявленията им за издаване на документи за самоличност. Към документите е приложена и изготвена в хода на наказателното производство експертиза, съгл. която в нито едно от удостоверенията УП подписите за "ръководител" не са положени от И. Радев (соченият за ръководител лице). Съгласно показанията на свидетеля синдикът Г. Христов, през мандата му не е имало работещи на трудово правоотношение и почти целият архив на дружеството е бил изгорен. Неоснователно е възражението на касатора, че съответствието на данните в обр. УП-13 със заверката в трудовата книжка, която била направена в съответствие с нормативните изисквания действащи за онова време и което не е било отчетено от съда представлява съществено процесуално нарушение. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се посочва как се установява осигурителния стаж - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец и осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Тези документи според ал. 3 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и осигурителния доход. Анализът на разпоредбата води до извода, че документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС се издават с цел доказване на осигурителен стаж и доход и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им с предвидения в закона ред и актове. В случая липсват годни документи, които да удостоверяват, че Стоичков е работил в ДФ Строймаш инженеринг през процесния период. Точно обратното, с оглед събраните доказателства относно фалшифицираните подписи върху оборотните ведомости (експертизата от наказателното производство), получаването на обр. УП-3 от 2004 г. през 2014 г. от неизвестно лице "на улицата", липсата на дейност на ДФ Строймаш инженеринг през 1997 г. и т. н., се явява правилен изводът на административния орган и съда, че доказателствената сила на представените документи е опорочена. Няма как въз основа на тези нередовни документи да бъде зачетен стаж от първа категория труд и осигурителен доход. Същите съображения са валидни и за представените трудови книжки. Административният съд е обсъдил и правилно е приел, че в случая трудовата книжка не е автентичен документ, доказващ претендирания трудов стаж. Въпреки че подписите и в двата документа видимо имитират този на свидетеля И. Радев, положен в документи в личното му пенсионно досие, приети като доказателство по делото, безспорно е установено, че той не е подписвал образците. Това е видно и от двете прокурорски преписки, а именно, че положените подписи в обр. УП-3 и УП-2 и трудовите книжки, не съответстват на този, на И. Радев. Доводите в касационната жалба преповтарят възраженията изложени и поддържани в първоинстанционната жалба, че съдържанието на удостоверение УП-13 било идентично на трудовата книжка № 1643/12.10.1970 г., в която било надлежно вписано изслуженото време в ЖПЗ Г. Димитров. Съгласно документите съдържащи се в административната преписка по издаване на процесното решение приета по делото няма нито един документ, който да съдържа обективни данни, че до постъпването му на работа в ДПК "Д. Благоев" жалбоподателят е работил в ЖПЗ Г. Димитров. Обяснението на Стоичков, че липсата на данни в автобиографията, представена при постъпване в ДПК "Д. Благоев" за положен стаж в ЖПЗ се дължало на това, че се срамувал от длъжността, която е изпълнявал като извозвач на шлака е нелогично и необосновано, тъй като длъжността на която е назначен ("резач на нож") е нискоквалифицирана работническа длъжност, каквато е и вписаната в ТК от ЖПЗ Г. Димитров. Още повече, че наличието на трудов стаж – 3 г., 11 мес. и 18 дни от първа категория труд може да доведе само до благоприятни последици като начисляване на допълнителни трудови възнаграждения за прослужено време. Също така към датата на постъпване в ЖПЗ Б. Стоичков има навършени 16 години. По това време е съществувала изрична забрана (чл. 112 от КТ от 1951 г. (отм.); ) за възлагане на вредна и тежка за здравето работа на лица, ненавършили 18-годишна възраст, каквато е била работата на извозвача на гореща шлака. Безспорно е, че и при това удостоверение обр. УП-30 от 12.09.1989 г., издадено от ЖП-Завод "Георги Димитров" София, са констатирани множество външни несъответствия, което отново сочи за антидатиране на документа. При изясняването на въпроса защо не е представил трудовата си книжка № 2864/09.11.1976 г. на ДФ Строймаш инженеринг през 1992 г. отговорът, че била загубена поради обир в дома му през 1988 г. и намерена по-късно също се опровергава от данните в документа. Последната заверка в посочената ТК е направена на 01.07.1989 г. от СП ОХ общ. Средец, тоест, книжката е била налична след извършения обир. В тази връзка се явява изцяло неоснователно твърдението на касатора, че събраните по делото доказателства по никакъв начин не противоречали на съдържанието на цитираните удостоверителни документи за стаж и доход в ЖПЗ Г. Димитров и ДФ Строймаш инженеринг. Предвид изложеното касационната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че представените от Б. Стоичков документи за осигурителен стаж и доход от ЖПЗ Г. Димитров и ДФ Строймаш инженеринг са неистински документи, претендираният от жалбоподателя осигурителен стаж за спорните периоди не е доказан и постановявайки отказ да бъдат зачетени при определяне на личната пенсия, органите на Териториално поделение на НОИ София-град са постановили законосъобразни административни актове. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Административният орган е защитаван от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция, поради което в полза на Териториално поделение на НОИ София-град следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,