Решение № 4784 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7313/2014 г.

Решение № 4784 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7313/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Финмарк Комерсиал" ЕООД чрез адв. Иван Иванов срещу решение № 150 от 24.04.2014 г., постановено от Административен съд - Велико Търново по адм. д. № 829 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 041300146/4.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 398/2.09.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 208.81 лв. по 37 бр. фактури, издадени от "Делийвъри груп" ООД, с предмет на фактурите различни хранителни стоки, както и, е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 62 817.31 лв. по 15 бр. фактури и 2 кредитни известия, издадени от "Лео Комерс-2004" ООД с предмет стоки - различни видове селскостопанска продукция. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован, оспорва жалбата с представения по делото писмен отговор по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 041300146/4.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 398/2.09.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 208.81 лв. по 37 бр. фактури, издадени от "Делийвъри груп" ООД, с предмет на фактурите различни хранителни стоки, както и, е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 62 817.31 лв. по 15 бр. фактури и 2 кредитни известия, издадени от "Лео Комерс-2004" ООД с предмет стоки - различни видове селскостопанска продукция. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че формалните предпоставки, свързани с документиране на облагаема доставка между регистрирани лица с фактура и отразяването й в отчетната документация на РЛ не са достатъчни да обосноват правото на данъчен кредит. Приел е, че в хода на производството ревизираното лице не е представило безпротиворечиви доказателства за реалност на доставките. Не е доказало отделянето или предаването на родово определените вещи от страна на доставчиците, за да може да се приеме, че са налице доставки по смисъла на ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към тях, както и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, не установяват, че доставчиците действително са извършили доставките, документирани в издадените фактури. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Лео Комерс-2004" ООД, с предмет различни видове селскостопанска продукция (слънчоглед, ечемик, пшеница, грах, третикале) са законосъобразни изводите на съда, че реалността е останала недоказана. В хода на производството са представени договор за покупко-продажба от 1.09.2008 г., договор за бартер от 15.12.2008 г. и договор за търговска продажба на отложено плащане от 30.04.2009 г., касателно облигационните отношения между страните, съгласно нормата на чл. 28 от Закона за съхранение и търговия за зърно регламентираща, че търговски сделки, с които се прехвърля собствеността върху зърно се сключват в писмена форма. Но в случая не са представени никакви доказателства за произход на стоката, предвид че доставчикът е регистриран земеделски производител, както и доказателства за това как стоката е транспортирана, къде е предадена, съхранявана и т.н. Тук следва да бъде изложено, че съгласно чл. 24 от ЗЗД правото на собственост върху родово определени вещи се прехвърля в момента на тяхното индивидуализиране, което в конкретния случай не е доказано. С оглед на изложеното изводът на административния съд за липса на реалност на доставките е правилен и законосъобразен. Законосъобразни са изводите на съда, че реалността е останала недоказана и по отношение доставката на хранителни стоки по фактури, издадени от "Делийвъри груп" ООД. В производството нито доставчикът, нито РЛ са представили доказателства за това, какви са били облигационните отношения между страните, как е била транспортирана стоката, къде е била предадена, какъв е произходът й, как и къде е съхранявана. Във връзка с процесните доставки от РЛ са представени единствено процесните фактури, придружени с касов бон. Тези доказателства, преценени, в тяхната съвкупност водят до извода, че не е доказана реалност на доставките с прекия доставчик на РЛ и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,