Решение № 9653 от 31.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Онтайм Дистрибюшън енд Лоджистик" ЕООД, в несъстоятелност, с [ЕИК], чрез синдика адвокат Р. Ковачева, срещу Решение 130/03.02.2021г., постановено по адм. дело 1019/2020г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответниците не се явяват, не се представляват е не взимат становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на "Онтайм Дистрибюшън енд Лоджистик" ЕООД, в несъстоятелност, [ЕИК], срещу заповед 1199/22.05.2020 г. на заместник - кмета на Община Бургас с ресор "Строителство, инвестиции и регионално развитие", с която е разрешено да се изработи проект за изменение на Подробен устройствен план План за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за УПИ V-133, в кв. 3а по плана [жк], гр. Бургас, поземлен имот с идентификатор 07079.501.538 по кадастралната карта (КК) на гр. Бургас, с което УПИ да се включи към уличната регулация с цел реализиране на крайуличен паркинг. За да постанови решението си, съдът приел, че е издадена в служебно производство по реда на чл.135, ал.5 от ЗУТ, от компетентен орган, в кръга на делегирани му правомощия с т.10 от Заповед 3379/08.11.2019г. на кмета на общината, че е мотивирана с наличие на предпоставките по чл.134, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ, като мотивите са подробно развити и се съдържат в приложени към административната преписка и описани във фактическата част решения на ЕСУТ и Общински съвет Бургас, като напълно възприел същите, а именно, че: Процесния имот, с Решение 4916/24.03.2015г. на Общински съвет Бургас, е отреден за жилищни нужди с предвидено ново свободностоящо жилищно застрояване с градоустройствени показатели за устройствена зона Жг2. С решение 94-01-4996/14/10.11.2014г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, е била определена пазарна цена на поземления имот във връзка с провеждана процедура по чл.16, ал.4 от ЗУТ; През имота преминават множество подземни трасета на техническата инфраструктура, което било видно от представена комбинирана скица-извадка, приложена на лист 35 от делото, за които нямало заявени инвестиционни намерения от експлоатационните дружества, че тази техническата инфраструктура възпрепятства реализиране предвижданията на действащия план за ново жилищно застрояване; Че е налице голяма обществена нетърпимост към презастрояването на града и за постигане на баланс в обществените отношения е необходимо процесния имот да бъде включен към уличната регулация за реализиране на крайуличен паркинг; Налице било положително становище на ЕСУТ при общината за допустимост на изменението при условията на чл.134, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ, като е налице и съответното решение на Общински съвет Бургас в процедурата по чл.125 от ЗУТ; За процесния имот между страните има висяща процедура по чл.16 от ЗУТ, не е издавана заповед по ал.6 от същия за точната му индивидуализация, но с влязло в сила решение 677/04.04.2019г. по АД 1407/2018г. на Административен съд Бургас бил отменен мълчалив отказ на кмета на община Бургас до се произнесе по молба на дружеството жалбоподател за издаване на заповед по чл.16, ал.6 от ЗУТ и приключване на процедурата; С писмо от 26.05.2020г. ответния административен орган уведомил жалбоподателя за издаването на процесната заповед , както и, че със същата, на осн. чл.135, ал.6 от ЗУТ, се спира прилагането на ПУП, поради което няма основание за издаване на заповед по реда на чл.16, ал.6 от ЗУТ. Въз основа на фактите, които приел за установени, извел правни изводи, че обжалваната заповед е законосъобразна при наличие на установена от административния орган необходимост от отчуждаване на процесния имот, законосъобразно той първо е пристъпил към изменение на действащия ПУП, защото чл.205 от ЗУТ изисквал принудителното отчуждаване и обезщетяване да бъдат извършени въз основа на влязъл в сила такъв план, като предвижданията за този имот попадат изцяло в хипотезата на чл.205, ал.1 от ЗУТ. Изложил съображения за неоснователност възражението на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорената заповед, тъй като в нея били посочени точните правни основания за издаването ѝ, съответстващи на фактическите основания, които се съдържали в приложените към административната преписка и описани във фактическата част решения на ЕСУТ и Общински съвет Бургас. Отхвърлил, като неоснователно, и възражението на жалбоподателя за нищожност на процесната заповед, поради висящност на производство по чл.16 от ЗУТ за процесния имот, с доводи, че с процесната заповед и съгласно чл.135, ал.6 от ЗУТ, се спира производството по прилагане на предходния ПУП и издаването на заповед по чл.16, ал.6 от ЗУТ и жалбоподателя не може вече да черпи права от влязло в сила решение 677/04.04.2019г. по АД 1407/2018г. на Административен съд Бургас, защото същото е произнесено преди прилагането на ПУП да бъде спряно. Решението е неправилно. В предварителната процедура по чл.135, ал.5 от ЗУТ, се проверява налице ли е служебно задание, съответно скица мотивирано предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с общия устройствен план /ОУП/ на населеното място, а не с конкретните изисквания по чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, които следва да послужат като основание за издаване на окончателна заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. Разбира се, няма пречка, органът да посочи основанията за изменение по чл.134 от ЗУТ. Актът, в тази предварителна процедура, определя само най-общите условия за предстоящото изменение на територията предмета, предназначението и устройствените му показатели. В този смисъл, не се налага в настоящото производство да се обсъжда основателността на бланкетно посочените в процесната заповед и съдебно решение предпоставки по чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, които са наложили служебното иницииране но процедурата по чл. чл.135, ал.5 от ЗУТ, тъй като те биха били предмет на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП за процесния имот. Никъде в процесното съдебно решение и в потвърдената с него заповед, не е изследвано и доказано с писмени доказателства или с назначаване на СТЕ, съответствието на предложеното изменение с предвижданията на ОУП на гр.Бургас, което не позволява на касационната инстанция да го провери и е самостоятелно основание за отмяна на процесното съдебно решение и потвърдената с него заповед. На следващо място - изводът на съда, че с процесната заповед, съгласно чл.135, ал.6 от ЗУТ, се спира производството по прилагане на предходния ПУП, би бил правилен, като съответен на цитираната норма, и би бил приложим в общите случаи, характерни за този вид производства. Неправилен, обаче, е този извод, приложен към конкретния случай, а именно, че наличие на незавършило производство между жалбоподателя и ответника по чл.16 от ЗУТ, не е пречка за старт на производство по чл.135, ал.5 от ЗУТ, че жалбоподателя не може вече да черпи права от влязло в сила решение 677/04.04.2019г. по АД 1407/2018г. на Административен съд Бургас, с което е наредено на ответника издаването на заповед по чл.16, ал.6 от ЗУТ, защото същото е произнесено преди прилагането на ПУП да бъде спряно. От това решение е видно, че тази процедура е започнала с решение 49-16/24.03.2015г. на общински съвет Бургас и с него жалбоподателя, на основание влязъл в сила ПУП, е прехвърлил в собственост на Община Бургас, определена част от свой собствен имот, отреден за жилищно строителство, като от своя страна общината му е определила да получи неин равностоен урегулиран имот, който в случая се явява имота, който е предмет на разрешението за изработването на проект за изменение на ПУП в заповедта оспорена пред първоинстанционния съд, чието съдебно решение е предмет на настоящата касационна проверка. Основателно е възражението на касатора, че административния съд е смесил приложното поле на фактическите състави и процедурите по чл.16 от една страна, и от друга по чл.135, ал.5 и ал.6 от ЗУТ, тъй като те регламентират различни отношения, действия и правни последици за страните, а в случая е налице хронологично започване на процедурата по чл.16 от ЗУТ, далеч преди тази по чл.135 от ЗУТ. Кмета на Община Бургас, орган на власт и в двете производства, чрез действията си - продължително и неоснователно незавършване на процедурата по чл.16 от ЗУТ, досежно процесния и в двете процедури имот, неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което се задължава да издаде заповед по чл.16, ал.6 от ЗУТ за финализиране на това производство и последвалото веднага след това служебно инициирано производство по чл.135, ал.5 от ЗУТ с крайна цел отчуждаване на имота, сочи на категоричен извод за злоупотреба с властово положение, административен произвол, заобикаляне изпълнението на влязло в сила съдебно решение и превратно тълкуване на правни норми, водещи, в своята съвкупност, до незаконосъобразно засягане на частни интереси и собственост . Процедурата по чл.135, ал.5 от ЗУТ, не може да бъде започната, при наличие на незавършило за същия имот производство по чл.16 от ЗУТ, което по смисъла си е принудителна замяна на имоти за удовлетворяване на обществени нужди, доказване, че при тази замяна сметките между страните са уредени и снабдяване на заинтересованото дружество жалбоподател с титул за собственост. Като е достигнал до извод в обратен смисъл, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно, следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се отмени заповед 1199/22.05.2020г. на заместник - кмета с ресор "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при Община Бургас, с която е разрешено да се изработи проект за изменение на Подробен устройствен план План за регулация и застрояване за УПИ V-133, в кв. 3а по плана [жк], гр. Бургас, поземлен имот с идентификатор 07079.501.538 по кадастралната карта на гр. Бургас, с което УПИ да се включи към уличната регулация с цел реализиране на крайуличен паркинг. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане на касатора за присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции, в полза на "Онтайм Дистрибюшън енд Лоджистик" ЕООД, в несъстоятелност , [ЕИК], следва да се присъдят съответно направени разноски за производството пред първа инстанция в размер на 50 /петдесет/ лева внесена държавна такса. За производството пред касационната инстанция първоинстанционният съд е определил за внасяте държавна такса в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева, но с Определение 616/26.03.2021г. по АД 1019/2020г. на АдмС Бургас, е допуснал тази такса да не се внася предварително от касатора. Ето защо, ответника следва да бъде осъден да заплати на касатора само разноските направени пред първата инстанция, поради липса на направени разноски пред касационната такава. Ответника по касацията, с оглед изхода на спора, следва да бъде осъден да заплати по сметката на Върховният административен съд определената държавна такса за образуване на настоящото касационно производство в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,