Решение № 13337 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11422/2016 г.

Решение № 13337 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11422/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. И. А. от гр. И. срещу решение № 794 от 03.08.2016 г. по адм. д. № 340 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. област, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-22-9#3 от 12.02.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С. област. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. област не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. област е решение № 1012-22-9#3 от 12.02.2016 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. област и потвърденото с него разпореждане № 2113-22-1016#5 от 17.12.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Р. И. А. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и алтернативно - на основание чл. 68, ал. 1 - 2 и 3 от КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - С. област обосновано е приел, че към момента на подаване на заявление вх. № 2113-22-1016 от 09.11.2015 г. не са били изпълнени нормативните изисквания за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, чл. 68, ал. 1- 2 и чл. 68, ал. 3 от КСО.. След като е обсъдил представените доказателства, съдът е установил, че периодът от две години от 05.01.1977 г. до 05.01.1979 г., през който лицето е отбивало наборна военна служба, е бил зачетен за осигурителен стаж от трета категория на основание чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. По отношение на спорния период от две години от 19.08.1987 г. до 20.11.1989 г. съдът е установил, че е зачетен осигурителен стаж от две години и три месеца от първа категория. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба оплаквания за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. Право на пенсия на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО възниква до 31 декември 2015 г. включително за лицата, които изпълняват следните условия: работили са 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; навършили са възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд; имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Ж. А. изпълнява условията за навършена възраст при осигурителен стаж от първа категория повече от 10 години, но не изпълнява третото кумулативно предвидено условие за сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Твърдението му, че придобитият осигурителен стаж не е бил зачетен в цялост и че трудът е бил неправилно категоризиран, не намира опора в представените по делото документи. Законосъобразно времето от 05.01.1977 г. до 05.01.1979 г. на наборна военна служба е било зачетено за две години осигурителен стаж от трета категория и включено в общия признат осигурителен стаж от трета категория с продължителност 9 години, 01 месец, 26 дни. Приложена е разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Периодът от две години от 19.08.1987 г. до 20.11.1989 г. е зачетен за осигурителен стаж от първа категория и включен в общия признат осигурителен стаж от първа категория с продължителност 10 години, 08 месец, 10 дни. На основание чл. 68, ал. 1 от КСО, в сила към датата на подаване на заявлението (ДВ, бр. 100 от 2011 г.) право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60- годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65- годишна възраст за мъжете. При подаване на заявление вх. № 2113-22-1016/09.11.2015 г. жалбоподателят А. е бил на навършена възраст 57 години. Пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО се отпуска при навършване на възраст 66 години и 4 месеца. Оспорените административни актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - С. област е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Във връзка с възражението срещу присъденото юрисконсултско възнаграждение на административния орган в размер на 300 лв. следва да се има предвид, че на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случаите, когато ответният административен орган е бил представляван от юрисконсулт, намира субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 5/2009 г.). При действието на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в сила от 01.03.2008 г. до 27.01.2017 г., размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване минималният размер на адвокатското възнаграждение е 350 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,