Решение № 3797 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2013 г.

Решение № 3797 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Иванов Генчев от гр. Каблешково срещу решение № 1427 от 28.06.2013 г. по адм. дело № 2048/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началник сектор ПП - КАТ при ОД на МВР - Бургас, не взима становище по касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че производството пред Административен съд - гр. Бургас е по чл. 256 и сл. АПК, поради което е налице отпаднал правен интерес, тъй като претендирането действие - връщане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) е извършено. Поддържа се също така, че ако се счете, че съдебното решение е допустимо, жалбата е основателна. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. С решение № 1427 от 28.06.2013 г. по адм. дело № 2048/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас в производство по чл. 257 АПК е отхвърлен искът, предявен от Христо Иванов Генчев, против бездействие на началника на сектор ПП - КАТ при ОД на МВР - Бургас, за извършване на фактическо действие - връщане на отнето СУМПС във връзка с изтърпяване на наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че с влязло в сила решение № 99/5.11.2010 г. на Районен съд - Поморие по а. н. д. № 203/2010 г. касаторът Христо Иванов Генчев е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, считано от 22.05.2010 г. След приключване на съдебното производство и влизане в сила на съдебния акт, административният орган е предприел действия по изземване на свидетелството за управление на МПС на водача, което е осъществено на 30.05.2011 г. с протокол за доброволно предаване. В мотивите на съдебния акт е посочено, че спорът се свежда до това, кой е релевантният момент за започване на изтърпяването на наказанието "лишаване от право да се управлява МПС". Дали изтърпяването на наказанието е започнало с отнемането на контролния талон при съставяне АУАН на 22.05.2010 г. или от датата на изземване на свидетелството за управление на МПС. Административен съд - гр. Бургас е приел, че съгласно чл. 190, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" започва да се търпи от датата на изземване на свидетелството за управление, а това в случая е станало на 30.05.2011 г. като наложеното наказание изтича на 30.05.2012 г. Решаващият съд е стигнал до извода, че именно на тази дата свидетелството е било върнато, от което следва, че за периода от 30.05.2011 г. до 30.05.2012 г. свидетелството за управление на МПС на Христо Иванов Генчев не е било отнето без основание, т. е. органът в съответствие със закона не е предприел в този период фактически действия по връщането на свидетелството. Крайният извод на Административен съд - гр. Бургас е, че искът, предявен от Христо Иванов Генчев, против бездействието на началника на сектор ПП - КАТ при ОД на МВР - Бургас, за връщане на отнето СУМПС във връзка с изтърпяване на наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, е неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правомощията на съда в производството по чл. 257, ал. 1 АПК са определени в алинея 2 на същата разпоредба. Когато установи, че административният орган е задължен по силата нормативен акт да извърши фактически действия, които създават за ищеца облага или други полезни за него последици, и органът не ги е извършил, съдът следва да осъди органа да извърши действията, като му определи срок за изпълнение. Ако решаващият съд установи, че не е налице произтичащо пряко от нормативен акт задължение за фактическо действие на органа, което да създава определена облага за ищеца, съдът отхвърля иска. Правният интерес от търсената съдебна защита е предпоставка за допустимост на иска по чл. 257, ал. 1 АПК, но интересът е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемото притезание срещу административния орган, който не е изпълнил задължението си. Дали твърдяното субективно право съществува и дали е изискуемо е въпрос на спора по същество, поради което съществуването на правния интерес се установява със съдебното решение, както при всеки осъдителен иск. В този смисъл доводите на представителя на Върховната административна прокуратура за недопустимост на съдебното решение са неоснователни. В случая процесното свидетелство за правоуправление е иззето от касатора на 30.05.2011 г. на основание чл. 20, т. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в изпълнение на решение по чл. 343, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 342, ал. 1 НК и чл. 343г НК, влязло в сила на 20.11.2010 г., с което Христо Иванов Генчев на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "глоба", като на основание чл. 343г НК му е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. До тази дата не е имало правно основание за отнемането му, тъй като срокът на наказанието "лишаване от права" съгласно чл. 49, ал. 3 НК започва да тече от влизане на решението в сила. Тъй като се касае за наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност, същото се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му (арг. чл. чл. 237 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража - ЗИНЗС). Законосъобразно компетентният административен орган е приложил реда за отнемане на СУМПС по Наредба № I-157 от 1.10.2002 г., съобразявайки нормата на чл. 190, ал. 2 ЗДвП, съгласно която наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за приложението на чл. 49, ал. 3 от НК, предвид колизията между тази разпоредба и чл. 190, ал. 2 ЗДвП. Систематичното място на нормата на чл. 49 НК е в раздел II "Видове наказания" на НК, което при тълкуването й налага извод, че правилото срокът да тече от влизане в сила на присъдата се отнася за всички случаи на лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, за част от които не се изисква наличието на свидетелство за упражняване на съответната дейност. Досежно хипотезата на лишаване от право за управляване на МПС законодателят е имал предвид към момента на влизане в сила на осъдителната присъда, респ. решение, осъденият вече да е лишен по административен ред от възможността да упражнява право да управлява МПС. Този извод се извежда от чл. 59, ал. 4 НК, изискващ при изпълнение на наказанието да се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права. Следователно за всички случаи, когато към момента на влизане в сила на присъдата, респ. решението, осъденият не е бил вече лишен от право да управлява МПС и свидетелството му за управление не е иззето, е приложим чл. 190, ал. 2 ЗДвП. След като фактическото изземване на СУМПС е станало на 30.05.2011 г., срокът на наказанието не е изтекъл към момента на сезиране на административния орган, който по чл. 237 ЗИНЗС изпълнява наказанието като орган признаващ правото, от което е лишен касатора и контролира упражняването му (в такъв смисъл е и Решение № 7452 от 19.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 5269/2008 г., Решение № 5421 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2013 г. и др.). Несъстоятелни са доводите на касатора, свързани с обстоятелството, че в диспозитива на решение № 99/5.11.2010 г. на Районен съд - Поморие по а. н. д. № 203/2010 г. изрично е посочено, че е наложено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, считано от 22.05.2010 г. С оглед чл. 49, ал. 3 НК наказателният съд на основание чл. 59, ал. 4 НК при изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права. Следва обаче да се отграничи този правен институт от фактическото изземване на СУМПС и началния момент на изтърпяване на наказанието лишаване от право за управляване на МПС. В случая наказателният съд не е приложил чл. 59, ал. 4 НК, тъй като изземването на 22.05.2010 г. на контролния талон на водача (извършено с АУАН на същата дата) не представлява лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК, нито поставя началото на изтърпяване на наказанието. Позоваването в касационната жалба на ТР № 61/30.12.1980 г. по н. д. № 56/1980 на ОСНК на ВС на РБ не променя правния резултат по спора и приложението на чл. 190, ал. 2 ЗДвП и чл. 20, т. 1 от Наредба № I-157. При липса на релевираните касационни основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,