Решение № 10358 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2017 г.
ВАСII отделение07.08.2017 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1797/16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 468/2016 г. по описа на Административен съд - Б. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване мотивите на настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10358 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Б. против решение № 1797/16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 468/2016 г. по описа на Административен съд - Б. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението. Иска се неговата отмяна Ответникът - Д. Т. Т., чрез своя пълномощник адв. В. Х., в писмено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на Д. Т. Т. срещу заповед № 961/05.07.2016 г. на кмета на община Б., с която на основание, чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж "Масивен гараж" с идентификатор 04279.616.3.3, находящ се в имот с идентификатор 04279.616.3 по кадастралната карта на гр. Б., УПИ ХХII616.2, 616.3, кв. 114 по плана на II-ри микрорайон, Б., ул. "Д. Б." .№.... Съдът е приел, че оспорената заповед е нищожна като противоречаща на разпоредбата на чл. 177, ал. от АПК. Изложил е доводи, че с решение № 16113/04.12.2013 г. по адм. д. № 11461/2013 г. Върховния административен съд е отменил заповед № ДК-02-ЮЗР-466/23.11.2012 г., издадена от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК-ЮЗР), като предмет на тази заповед е бил същия строеж като процесната заповед № 961/05.07.2016 г. на кмета на община Б. Така постановеното решение е неправилно. При постановяване на решението си съдът неправилно е тълкувал доказателства по делото и не е изяснил напълно фактическата обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, на която се е позовал административният съд, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. За да е налице тази хипотеза оспорвания административен акт с искане за обяваване на нищожността му съгласно цитираната норма, следва да е повторно издаден акт от административния орган със същото съдържание като отменения, т. е. - да е налице административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. В конкретния случай - обратно на приетото от административния съд, тези изисквания не са налице. Предмет на отменената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР е бил незаконен строеж, съставляващ "масивен гараж и стоманена конструкция за асма и стълба", като в мотивите на решение № 16113/04.12.2013 г. по адм. д. № 11461/2013 г. Върховния административен съд е посочено, че липсва фактическа конкретизация на обема и параметрите на незаконния строеж, а липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно релевантни факти и норми. С други думи, заповедта на началника на РДНСК-ЮЗР е отменена на процесуално основание, поради липса на индивидуализация на нейния предмет, без спорът да е решен по същество. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на същия съд, но от друг съдебен състав за проверка на законосъобразността на заповед № 961/05.07.2016 г. на кмета на община Б. По искането на касатора за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,