Решение № 7850 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5234/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областно пътно управление (ОПУ) – Пловдив, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт М. Анастасова против Решение № 2334/26.02.2026 год., постановено по административно дело № 1980/2025 год. по описа на Административен съд – Пловдив. В сезиращата касационна жалба е заявено, че оспореното съдебно решение е неправилно, като в подкрепа на това твърдение е оспорен извода на решаващия съд, че административният акт е издаден при допуснати два съществени пропуска: първо, че на заинтересованото лице е следвало да се даде изрично указание за отстраняване на констатираната нередовност в искането му и второ, че ответния административен орган не е извършил проверка за допустимост на искането по реда на чл. 27 от АПК, преди да го разгледа по същество. Така формираните от съда мотиви са оспорени с твърдението, че административният орган не е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, която по мнение на оспорващия е обща, а конкретните задължения за административния орган са разписани в разпоредбата на чл. 36 от АПК, указваща задължението за събиране на доказателства. В този смисъл е заявено, че в настоящото производство, административният орган е събрал и е изяснил всички факти и обстоятелства по преписката, в т.ч. и служебно известните му, съгласно вменените му с чл. 36, ал. 1 от АПК задължения и при спазване на забраната по ал. 4. В изпълнение на тези си задължения, административния орган е установил, че поземления имот с № 02974.11.677 представлява изоставен при реконструкцията на път ІІ-86 пътен участък, който е запазен и не е възстановено първоначалното предназначение на земята и въпросния имот е със собственост – държавна, публична, територия на транспорта, за път от републиканската пътна мрежа. Съобразявайки горните обстоятелства, административният орган е приел, че изискването за представяне на документ за собственост от страна на заявителя, при наличието на обективна пречка за съществуването му с оглед служебно известната информация относно статута на земята, би било недопустимо нарушение на принципа съразмерност по чл. 6 от АПК. По отношение на втория аргумент на съда относно неспазване на нормата на чл. 27, ал. 2 от АПК, оспорващият е заявил, че първоинстанционния административен съд не е отчел спецификата на предвидената в Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) процедура за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата (РСПП). В този смисъл са възпроизведени относимите към спора текстове на чл. чл. 8, ал. 4 от НСПП и въведените с тях етапи за издаване на РСПП, като е уточнено, че без завършване на конкретен етап от производството, същото не би могло да бъде продължено. По отношение на диспозитива на административния акт, оспорващият е заявил, че при посочване на номера на заявлението, по което органа се е произнесъл е допусната явна фактическа грешка, тъй като от мотивите несъмнено се установява действителното заявление, по което е издаден. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора с отхвърляне на жалбата против процесния административен акт. Заявено е и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът – „Налбантов 2024“ ЕООД с ЕИК 207796107, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, представлявано от управителя А. Д. Н., чрез представител по пълномощие – адв. Г. Пейчинов от Адвокатска колегия – Пловдив, представя писмено становище, в което оспорва касационната жалба, като неоснователна. По подробно изложени доводи и аргументи заявява твърдение, че оспореното съдебно решение е правилно, поради липсата на касационните основания по чл. 209 от АПК. Акцентира върху обстоятелството, че съдът е отменил оспорения административен акт поради допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, поради което, обективираните в касационната жалба твърдения, относно материалната законосъобразност на акта, свързани със статута на процесния терен са неотносими. Споделя изводите на първоинстанционния административен съд за незаконосъобразност на отказа на директора на ОПУ – Пловдив, поради което формулира искане за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноски. В съдебно заседание, ответникът не изпраща процесуален представител, като по делото е постъпила молба от процесуалния представител – адв. Г. Пейчинов, в която не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, заявява доводи за неоснователност на касационното оспорване и претендира присъждане на разноски по представен списък и доказателства за реалното им заплащане. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като счита че оспореното съдебно решение се явява неправилно – постановено при наличието на наведените с касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага същото да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на „Налбантов 2024“ ЕООД против Отказ за издаване на разрешение за специално ползване - Решение № 5/25.08.2025 год., издадено от директора на ОПУ – Пловдив. С оспорения акт, административният орган, на основание чл. 4 от АПК, във вр. с чл. 16, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 14, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата (ППЗП) и чл. 26, ал. 7, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), във вр. с чл. 9 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) е отказал издаване на разрешение за специално ползване на пътищата (РСПП) за обект „Паркинг“ в поземлен имот 02974.11.677 по заявление вх. № 53-00-1845/08.08.2025 год., подадено от „Налбантов“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК 207796107. С оспореното Решение № 2334/26.02.2026 год., постановено по административно дело № 1980/2025 год., състав на Административен съд – Пловдив е отменил Отказ за издаване на разрешение за специално ползване, обективиран в Решение № 5/25.08.2025 год. на директора на ОПУ – Пловдив и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по искане (заявление) вх. № 53-00-1939/19.08.2025 год., подадено от „Налбантов 2024“ ЕООД, при спазване на сроковете за произнасяне по АПК, респ. Закона за пътищата и на нормативните актове по прилагането му и при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. При постановяване на този правен резултат, от фактическа страна, съдът е приел за установено следното: Дружеството „Налбантов 2024“ ЕООД е подало искане с вх. № 94-00-693/20.09.2024 год. за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект - паркоместа в имот 02974.11.677 и пътни връзки към него на път II-86 км. 35+608 – ляво – Асеновград – Бачково – Смолян. Заявено е, че в имота ще бъдат обособени паркоместа за поклонниците, посещаващи Бачковския манастир. По повод това искане, с писмо изх. № 94-00-703/26.09.2024 год., директорът на ОПУ – Пловдив е уведомил дружеството, че процедурата за издаване на исканото разрешение за специално ползване, следва да се развие по реда, посочен в чл. 8, ал. 4, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от НСПП и съгласно утвърдените Вътрешни указания на АПИ по прилагане на НСПП (публикувани на изписана в писмото интернет страницата на АПИ). Указано е на заявителя „Налбантов 2024“ ЕООД, че следва да внесе искане за издаване на протокол за оглед на пътна връзка към имота, в което ясно да бъде формулиран вида на обекта, който ще бъде реализиран в имота, като следва да бъде приложен и документ за собственост на имота и примерен генерален план с уточнено инвестиционно намерение и отразени пътни връзки. От доказателствата се установява, че писмото е редовно получено от заявителя, чрез управителя му – А. Н.. В изпълнение на дадените указания, дружеството „Налбантов 2004“ ЕООД е депозирало искане с вх. № 53-00-2334/07.11.2024 год. за издаване на протокол за предварителен оглед за изграждане на пътна връзка за имот 02974.11.677, област Пловдив, община Асеновград, с. Бачково на републикански път II-86 Пловдив – Смолян за обект „Паркинг“. Във връзка с това искане, с писмо изх. № 53-00-2371/13.11.2024 год., директорът на ОПУ – Пловдив е уведомил дружеството, че към подаденото искане с вх. № 53-00-2334/07.11.2024 год. няма приложения, като е посочено, че в писмо изх. № 94-00-703/26.09.2024 год. е указана необходимостта, към искането да се приложат документ за собственост и примерен генерален план с уточнено инвестиционно намерение и отразени пътни връзка, поради което и извършване на искания предварителен оглед ще бъде извършен, след като допълнително бъдат представени липсващите приложения с ново искане. От доказателствата по делото се установява, че писмото на директора на ОПУ – Пловдив не е получено от дружеството, като писмото се е върнало в цялост с отбелязване, че пратката е непотърсена. На 19.08.2025 год. в ОПУ – Пловдив е депозирано ново искане от „Налбантов 2024“ ЕООД с вх. № 53-00-1939/19.08.2025 год., за издаване на протокол за предварителен оглед за изграждане на пътна връзка за имот 02974.11.677 в с. Бачково, община Асеновград, за изграждане на обект – паркинг на републикански път II-86 Пловдив – Смолян км. 35+608 - в ляво. Към заявлението е приложен Примерен генерален план с уточнено инвестиционно намерение. По повод така депозираното ново искане, директорът на ОПУ – Пловдив е постановил оспорения пред първоинстанционния административен съд Отказ за издаване на разрешение за специално ползване с рег. № 5/25.08.2025 год. В мотивите на административния акт е прието, че имота, за който е оправено искането - поземлен имот № 02974.11.677 представлява изоставен при реконструкцията на път II-86 пътен участък, който е запазен и не е възстановено първоначалното предназначение на земята. От справка в ел. страницата на АГКК е установено, че същият е отразен като вид собственост - държавна, публична, територия на транспорта, за път от републиканската пътна мрежа. Направено е и позоваване на разпоредбата на чл. 9 от НСПП, в която е указано, че към искането за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него, заинтересуваното лице прилага съгласуван от администрацията, управляваща пътя, технически проект – част „Пътна“ и част „Организация и безопасност на движението“, копие от скицата (визата) за проектиране и документ за собственост. Посочено е, че към момента на произнасяне по заявлението, представянето на документ за собственост е заложено като императивно изискване за издаване на РСПП. В тази връзка, административният орган е приел, че заявление вх. № 53-00-1939/19.08.2025 год. не отговаря на изискванията на чл. 9 от НСПП, която предвижда лицата да представят документ за собственост на терена, върху който възнамеряват да изградят и експлоатират търговски крайпътен обект. Допълнено е и с твърдението, че е налице невъзможност заинтересованото лице да представи такъв документ по обективни причини, а именно – защото имота не е негова собственост, а публична държавна. Изискването на наредбата за представяне на документ за собственост е посочено, че не е формално, а предполага доказване именно на такива права. Извън горното, в мотивите на постановения отказ е посочено, че понастоящем в имота е обособен и функционира безплатен паркинг за посетителите на местността, като за същия имот е инициирано от АПИ предаването на владението на МРРБ, представлявано от Областен управител – Пловдив, но такова до момента на издаване на отказа не е надлежно извършено с протокол и АПИ продължава да го стопанисва и управлява, като се използва в обществен интерес. Административният акт е мотивиран и с обстоятелството, че поземлен имот № 02974.11.677 граничи с имоти ПИ 02974.11.573, ПИ 02974.11.574, ПИ 02974.9.394, ПИ 02974.11.520, ПИ 02974.9.397, ПИ 02974.9.396, ПИ 02974.11.676, ПИ 02974.11.575 и ПИ 02974.12.31, достъпът до които може да бъде извършен единствено от поземлен имот № 02974.11,677, а видно от приложения към заявлението примерен генерален план, е предвидено ограничаване на достъпа до ПИ 02974.9.394, ПИ 02974.9.397, ПИ 02974.9.396 и ПИ 02974.11.520. Отчетено е обстоятелството, че ако бъде издадено разрешение за специално ползване, незаконосъобразно ще бъде ограничен достъпът до тези имоти, което би било в разрез с принципа за законосъобразност на административните актове. По мнение на административния орган, в случая ще бъде нарушена и общата забрана по чл. 16, ал. 1 от ЗДС, че имоти публична държавна собственост не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, както и на нормата на чл. 14, ал. 2 от ППЗП, която указва, че пътните участъци, изоставени при реконструкцията на пътя, не може да бъдат ползвани чрез трайно застрояване, ограждане, прокопаване и други или да се възпрепятства ползването им за движение на МПС по какъвто и да е начин. Предвид така развитите мотиви, директорът на ОПУ – Пловдив е приел, че издаването на разрешение за специално ползване би било в нарушение на цитираните разпоредби, както и на принципа за законност на актовете на администрацията, прокламиран в чл. 4 от АПК. Допълнено е и с твърдението, че по отношение на предвидените в чл. 8, ал. 4 от НСПП, етапи на процедурата, а именно: извършване на оглед от представители на съответното специализирано звено и органите на МВР в присъствието на заинтересованото лице и съставяне на протокол за извършване на оглед в 14-дневен срок от подаденото искане; проект за комуникационно-транспортен план, съгласуван от органите на МВР с положително становище и от администрацията, управляваща пътя; съгласуван технически проект – част „Пътна“ и част „Организация и безопасност на движението“, от органите на МВР с положително становище и от администрацията, управляваща пътя, провеждането им в пълнота и инвестирането на време и ресурси от страна на заинтересованото лице при положение, че още на началния етап е констатирано наличие на обективна пречка за издаване на искания административен акт, би било нарушаване на принципа на съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК и не би било упражняване на правомощията по разумен начин, добросъвестно и справедливо от страна на ОПУ – Пловдив. В съответствие с тези мотиви, директорът на ОПУ – Пловдив е отказал издаване на РСПП за обект „Паркинг“ в поземлен имот № 02974.11.677 по заявление вх. № 53-00-1845/08.08.2025 год., подадено от „Налбантов 2024“ ЕООД. В хода на съдебното производство са представени и приети от съда допълнителни писмени и гласни доказателства. С оглед така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел, че оспорения административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При формиране на този правен резултат, съдът е посочил следното: На първо място, съдът е изследвал довода на административния орган, че към подаденото искане, от страна на дружеството не е приложен документ за собственост на имота, върху който възнамерява да изгради и експлоатира крайпътния търговски обект. По отношение на тези доводи, съдът е посочил, че след като искането не е било комплектовано с нормативно изискуемите документи и приложения, то административният орган е следвало да даде изрични указания на искателя за отстраняване на констатираните нередовности в указан за това срок. В този смисъл, постановяването на отказ с мотиви, че към искането не са приложени изискуеми документи (в частност документ за собственост върху имота), без да е дадена възможност за отстраняване на тази нередовност, съставлява нарушение на чл. 35 от АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт. Като съществено процесуално нарушение е посочено и твърдението, че административния орган е постановил оспорения отказ без да изследва допустимостта на сезиращото го искане в светлината на чл. 27 от АПК. Аргумент в подкрепа на този извод на съда е обстоятелството, че по предходно подадено от дружеството искане със същия предмет не е имало произнасяне, т.е. производството по повод това искане не е приключило с влязъл в сила административен акт, поради което, административният орган е следвало да съобрази доколко последващото искане със същото съдържание е процесуално допустимо. В заключение, съдът е приел като съществено процесуално нарушение и обстоятелството, че в диспозитива на оспорения отказ, административния орган се е произнесъл по заявление с вх. № 53-00-1845/08.08.2025 год., каквото не е подавано от дружеството. Така мотивиран, първоинстанционният административен е приел оспорения отказ за незаконосъобразен, като постановен в противоречие с административнопроцесуалните правила и като такъв го е отменил и в тежест на административния орган е присъдил разноски. След анализ на заявените от страните становища, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав намира решението за валидно, допустимо и правилно. Обосновано, първоинстанционният административен съд е приел, че отказът на директора на ОПУ – Пловдив е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Както правилно е посочено в мотивите на съдебния акт, видно от диспозитива на Отказ за издаване на разрешение за специално ползване с рег. № 5/25.08.2025 год., административният орган е отказал издаване на РСПП по заявление с вх. № 53-00-1845/08.08.2025 год., каквото действително не е подавано от „Налбантов 2024“ ЕООД. Така констатираното нарушение, действително се явява такова от категорията на съществените, доколкото както за страната, така и за съда в хода на осъществявания от него контрол за законосъобразност, не става ясно по кое точно заявление се е произнесъл административния орган. Следва да се отчете и обстоятелството, че въпросното нарушение е допуснато в диспозитива на административния акт, който представлява неговата разпоредителна, същинска част, в която се съдържа конкретното волеизявление на административния орган. Диспозитивът е тази съществена част от административния акт, която поражда, изменя или прекратява конкретни правни последици, права или задължения за неговите адресати. Изводът за същественост на така допуснатото нарушение се засилва и от обстоятелството, че по делото са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че пред административния орган са били образувани още четири други административни производство по искания за издаване на РСПП за същия поземлен имот с № 02974.11.677, подадени от други четири субекта, по които искания, директорът на ОПУ също е постановил откази (общо четири) на същата дата – 25.08.2025 год., на която е постановил и настоящия. От тези доказателства се установява, че с Отказ за издаване на разрешение за специално ползване с рег. № 4/25.08.2025 год., директорът на ОПУ – Пловдив се е произнесъл по заявление с вх. № 53-00-1845/08.08.2025 год. (същият номер, като вписания в диспозитива на спорния по настоящото дело административен акт), подадено от „ГВ-ГРУП 14“ ЕООД. С оглед тази констатация и предвид дублиране на номерата на заявленията на двете дружества в диспозитивите на двата административни акта, в случая основателно възниква въпроса, по заявлението на кое точно дружество се е произнесъл административния орган с оспорения в настоящото производство отказ. Изводът за наличие на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила не може да бъде преодолян от твърдението, обективирано в касационната жалба, че в случая се касае за допусната явна фактическа грешка. По отношение на това възражение следва да се отчете факта, че от страна на касатора, нито се твърди, нито са ангажирани доказателства за постановен от административния орган акт по реда и при условията на чл. 62, ал. 2 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка. По изложените съображения, обоснован се явява извода на първоинстанционния административен съд за незаконосъобразност на оспорения отказ на директора на ОПУ – Пловдив, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Така констатираното съществено нарушение на административнопроизводствените правила обосновава незаконосъобразност на административния акт на собствено основание, което прави безпредметен анализа и на останалите нарушения, констатирани от първоинстанционния съд. Предвид горното, касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспореното съдебно решение, като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 750,00 евро, съгласно представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им заплащане. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,