Решение № 2237 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3772/2014 г.

Решение № 2237 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3772/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Любов Дикова срещу Решение № 113 от 22.01.2014 г., по адм. дело № 2548/2013 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1307375 от 07.06.2013 г., издаден от инспектор по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 287 от 20.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП и преписката е върната на органа по приходите при ТД на НАП - Бургас за издаване на АПВ, въз основа на сезиране с молба вх. № 04-Б-Ж-366-16 от 2.01.2013 г. на "Бони комерс" АД (заличено, настъпило правоприемство в полза на "Свинекомплекс Брестак" АД). С обжалваното решение, първоинстанционният съд е осъдил дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП да заплати на "Свинекомплекс Брестак" АД, село Брестак, община Вълчи дол, област Варна с ЕИК 127575154 сумата от 550 лв. разноски по делото. В касационната жалба се излагат твърдения, че решението е неправилно, защото материалния закон е приложен неправилно и поради това съдебният акт страда от порок по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно е приел, че спорното АПВ е незаконосъобразно поради пълна липса на мотиви. Фактическите и правни основания са посочени много подробно в решението на директора на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с което е потвърдено процесния АПВ. Неправилен е и извода на съда, че не може изводът как е извършено прихващането, като суми и срещу какъв вид задължение, да се извежда въз основа на акт на публичния изпълнител, издаден след процесния АПВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Свинекомплекс Брестак" АД (правоприемник на "Бони комерс" АД) е дал становище за неоснователност на касационната жалба. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира разноски по делото, съобразно представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазването на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил АПВ № 1307375 от 07.06.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 287 от 20.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с който в полза на "Бони комерс" АД (заличено, настъпило правоприемство в полза на "Свинекомплекс Брастак" АД) е призната за възстановяване сума в общ размер на 29 683.61 лв., представляваща ДДС възстановяване за данъчни периоди м. 09.2009 г. - 1 862.19 лв., м. 01.2010 г. - 17 199.75 лв., м. 02.2010 г. - 10 701.67 лв., ведно с дължима основание чл. 92, ал. 10 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) при възстановяването лихва, считано от 15.06.2010 г. в размер на 9 119.61 лв. С обжалваното в настоящото производство решение, съдът е отменил изцяло спорния АПВ, върнал е преписката на органа по приходите при ТД на НАП - Бургас за издаване на АПВ, въз основа на сезиране с молба вх. № 04-Б-Ж-366-16 от 2.01.2013 г. на "Бони комерс" АД и е осъдил дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП да заплати на дружеството, разноски по делото в размер на 550 лв. За да постанови спорното решение първоинстанционният съд е приел, че органа по приходите не е изложил мотиви за издаването на АПВ. С молба с вх. № 04-Б-Ж-366-16 от 2.01.2013 г. задълженото лице поискало сумата от 46 673.44 лв. в това число ДДС за м. 01.2010 г. в размер на 25 154.44 лв. и начислена лихва към 2.01.2013 г. - 7 489.15 лв. и ДДС за м. 02.2010 г. в размер на 10 877.68 лв. и начислена лихва към 2.01.2013 г. - 3 152.17 лв. Не става ясно как е бил направен извода, че следва да се възстановят посочените в акта суми за ДДС за данъчни периоди м. 12.2009 г., м. 01.2010 г. и м. 02.2010 г. При обжалването по административен ред мотивите на горестоящия административен орган в известна степен компенсират пълната липса на мотиви на спорния АПВ. От решението на горестоящия орган е видно, че за данъчен период м. 12.2009 г. органа по приходите се е позовал на констатациите по РА № 02251000027 от 23.07.2010 г., вкл. и на ревизионния доклад към него, за останалите данъчни периоди се е позовал на РА № 02251000060 от 6.11.2010 г. Съдът е констатирал, че посочените ревизионни актове, както и докладите към тях не са налични по административната преписка, поради което не може да бъде проверена правилността на направените въз основа на тях изводи. Като краен извод, директорът на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП е посочил в решението си, че прихващането с претендираните за възстановяване суми е извършено за погасяване на установени и изискуеми задължения по РА № 1000062 от 29.11.2010 г., като в тази връзка се е позовал на разпореждане изх. № 1287/2012/222147 от 21.08.2013 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас. Съдът е приел, че от разпореждането на публичния изпълнител от 21.08.2013 г. не става ясно въз основа на резултата от кой точно АПВ е извършено разпределението, тъй като е посочено, че подлежащата на разпределение сума от 40 779.30 лв. е постъпила съобразно АПВ от 07.06.2013 г. От тази дата има няколко издадени АПВ, видно от съобщението на л. 49 - № 1307375, № 1305096, № 1307396 и № 1307568, поради което остава неясно как се обосновава извода, че постъпилата сума е тази подлежаща на прихващане именно по процесния АПВ. Освен това административният съд е изложил, че не може изводът как е извършено прихващането като сума и срещу какъв вид задължение да се извежда въз основа на акт на публичния изпълнител, издаден след издаването на процесния АПВ. Решението на горестоящият орган не може да замести и да санира пълната липса на мотиви на органа по приходите издал процесния АПВ, поради което издадения АПВ е незаконосъобразен и е невъзможно да бъде преценена от съда неговата законосъобразност. Поради изложеното съдът е отменил процесното АПВ и е върнал преписката на органа по приходите за постановяване на акт, съобразен с изискванията за форма и в частност - наличието на мотиви относно подлежащата на възстановяване сума и индивидуализиране на насрещните публични задължения, с които се извършва прихващане на сумата за възстановяване. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото и въз основа на тях е стигнал до верни изводи. Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователно е твърдението на касатора, че административния съд неправилно е приел, че спорния АПВ е незаконосъобразен поради пълна липса на мотиви. В процесното АПВ липсват мотиви за издаването му, както правилно е приел и административният съд. Видно от спорното АПВ, органът по приходите е посочил единствено, че се издава във връзка с Решение № 144 от 15.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Бургас, както и че формира изводите си въз основа на Решение № 16091 от 17.12.2012 г., по адм. дело № 10448/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е потвърдено Решение № 936 от 1.06.2012 г. по адм. дело № 479/2011 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е отменен РА № 02251000060 от 16.11.2010 г., в частта, в която е отказано на дружеството правото на данъчен кредит по фактури: № 290 от 8.01.2010 г., № 291 от 25.01.2010 г., № 292 от 28.01.2010 г., № 293 от 29.01.2010 г., № 294 от 5.02.2010 г. и № 295 от 11.02.2010 г., издадени от "Милена - 2005" ЕООД. Посочил е, че следва да се възстанови обща сума за ДДС в размер на 29 683.61 лв. и натрупана към 7.06.2013 г. лихва в размер на 9 119.61 лв. Органът с констатирал е, че лицето има изискуеми публични задължения съобразно приложена за целта справка, както и е установил, че в ПП "ARHADV" и ПП "Публични вземания" има регистрирани задължения. Позовал се е на служебна бележка от дирекция "Събиране", отдел "Принудително изпълнение". Съдът правилно е приел, че без в АПВ да е индивидуализирано прихващаното публично задължение по вид, данъчен период и/или акт за установяването му, няма как да настъпи действието на прихващането, което се изразява в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото. Липсата на мотиви в АПВ не може да бъде санирана с мотивите на решението на горестоящия орган. В решението на директора на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП са посочени и други ревизионни актове и ревизионни доклади към тях, който не са приложени по делото и поради това съдът правилно е приел, че не може да бъде проверена правилността на направените въз основа на тях изводи. Горестоящият административен орган е посочил в същото решение, че прихващането с претендираните за възстановяване суми е извършено за погасяване на установени и изискуеми суми по Ревизионен акт № 1000062 от 29.11.2010 г., във връзка с който се е позовал на разпореждане изх. № 1287/2012/222147 от 21.08.2013 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП - Бургас, в което е посочено, че подлежащата на разпределение сума от 40 779.30 лв. е постъпила съобразно АПВ от 7.06.2013 г. Неоснователен е довода на касатора, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не може изводът в решението на горестоящия орган, как е извършено прихващането като суми и срещу какъв вид задължение да се извежда въз основа на акт на публичния изпълнител, издаден след процесния АПВ. Разпореждането на публичния изпълнител при ТД на НАП - Бургас е издадено на 21.08.2013 г., а процесния АПВ е издаден на 7.06.2013 г., поради което същото разпореждане не може да служи като мотив в решението на директора на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП за издаване на АПВ. Съдът правилно е констатирал, че освен гореизложеното от разпореждането на публичния изпълнител не става ясно, въз основа на резултата от кой АПВ е извършено разпределението, защото на посочената дата са издадени 4 броя АПВ, поради което не става ясно как е обоснован извода, че постъпилата сума е тази, подлежаща на прихващане точно по спорния АПВ. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, при направено своевременно искане и представен списък на разноските (л. 18), на ответника по делото - "Свинекомплекс Брестак" АД, следва да му се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 2 316.24. По делото са представени Договор за правна помощ от 12.01.2015 г. (л. 20), фактура № 3033 от 12.01.2015 г. (л. 21) и извлечение по разплащателна сметка № 7 от 15.01.2015 г. (л. 22), от които е видно, че адвокатския хонорар е заплатен в претендирания размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,