Решение № 4805 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2015 г.

Решение № 4805 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба на И. Л. Х. от град Б. срещу заповед № 8121К-2398/16.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № 8121К-2398/16.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, на И. Л. Х. - старши разследващ полицай в П. Р. управление - Б. към отдел "Разследване" при Областна дирекция на МВР Б., е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Като нарушение на служебната дисциплина е посочено следното: за времето от 16.10.2014 г. до 08.05.2015 г. инспектор Х., в качеството си на разследващ полицай по досъдебно производство № 812/2011 г. по описа на първо РУ "Полиция"- Б. е държал делото необосновано дълго /почти 6 месеца/, без да проведе нито едно действие по разследването и е демонстрирал необвързаност с указанията на Районна прокуратура - Б., като не е изпълнил задължителните писмени указания на наблюдаващия прокурор за докладване на делото и изготвяне на план за разследване, което е довело до неоправдано забавяне на разследването и приключването му в определени срокове. Административнонаказващият орган е приел бездействието на Х. като нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗМВР, според който "писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК". Нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 201, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Производството пред административния орган е започнало по повод постановление от 12.05.2015 г. на прокурор от районна прокуратура Б., с което разследващият полицай И. Х. е отстранен от разследването на досъдебно производство № 2176/2011 г. по описа на Бургаска районна прокуратура, № 812/2011 г. по описа на 01 РУП Б. В ОДМВР - Б. е започнала проверка по постановлението, като на 18.06.2015 г. е изготвена справка до директора на ОДМВР Б., в която са направени констатации, че от възобновяването на досъдебното производство на 16.10.2014 г. до изпращането в БРП на 08.04.2015 г., в продължение на 6 месеца не е провеждано разследване от разследващия полицай; не са изпълнени задължителните писмени указания на наблюдаващия прокурор за докладване на делото и изготвяне на план за разследване и не е извършен доклад по чл. 226 от НПК преди изпращането на ДП със съответното мнение. Направено е предложение до министъра на вътрешните работи на разследващия полицай И. Ф. да бъде наложено дисциплинарно наказание"забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Жалбоподателят е запознат със справката на 24.06.2015 г. На 24.06.2015 г. е изготвено предложение от директора на ОДМВР Б. до министъра на вътрешните работи, в което са възприети констатациите от изготвената справка и е предложено на жалбоподателя да бъде наложено посоченото наказание. Х. е запознат с предложението на 29.06.2015 г. Същият е подал писмено възражение до министъра на вътрешните работи на 25.06.2015 г. На 16.07.2015 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед № 8121К-2398/16.07.2015 г. В хода на съдебното производство са приложени материалите по досъдебно производство № 812/2011 г. на 01 РУП Б., от които се установяват следните обстоятелства: ДП е образувано с постановление на прокурор от РПБ на 30.05.2011 г. за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител. След извършване на процесуално-следствени действия по установяване на извършителя на престъплението с постановление от 23.08.2011 г. на РПБ досъдебното производство е спряно. ДП е възобновено с постановление от 04.01.2012 г. и отново е спряно на 23.04.2012 г. Последвало е ново възобновяване на 26.04.2013 г. и ново спиране на 10.07.2013 г. Производството е възобновено на 16.10.2014 г., като същото е разпределено на И. Х. на 20.10.2014 г. С писмо от наблюдаващия прокурор до ръководителя на РПБ е направено искане за удължаване на срока на разследването с два месеца, считано от 17.12.2014 г. до 17.02.2015 г., който срок е продължен за посочения период. На 19.03.2015 г. разследващ полицай Х. е изготвил доклад по чл. 226 от НПК, в който е посочил, че лицето Р. Н. Н., който следва да бъде разпитан като свидетел е още в неизвестност и продължава издирването му, като в срока на възобновяване на ДП не са извършвани процесуално-следствени действия. На 20.03.2015 г. Х. е изготвил заключително мнение за спиране на ДП. На посочените два документа липсва отбелязване кога са изпратени до РПБ и дали са получени от наблюдаващия прокурор. След отстраняването на жалбоподателя от разследването му и определяне на нов разследващ полицай по ДП са започнали ПСД от 28.05.2015 г - очна ставка, 04.06.2015 г. - разпит на свидетел, назначаване на експертиза и изготвяне на такава, като производството е приключило с постановление за прекратяване от 24.07.2015 г. При така приетите и обсъдени писмени доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта", както и в съотвествие с материалноправната норма на чл. 201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, посочена като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Нормата на чл. 201, ал. 1, т. 6 предвижда две алтернативни хипотези на дисциплинарни нарушения, за които се налага наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", като нарушението на жалбоподателя е наложено за втората от тях, а именно - "неоправдано забавяне на наказателно производство". Посочени са конкретните нарушения, които е извършил жалбоподателят, конкретните фактически действия /в случая бездействие/, извършени от него, които се доказват от материалите по административната преписка и досъдебното производство, обсъдени от настоящия състав. Неснователни са доводите на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неуведомяването му за започване на дисциплинарното производство срещу него. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. По отношение на нарушението и неговия автор, данните се съдържат в постановлението на прокурора за отстраняването му от разследването. В ал. 2 на същата норма е предвидена възможност за участие на държавния служител в дисциплинарното производство самостоятелно или чрез посочен от него друг служител на МВР. Действително не са налице доказателства са уведомяването на Х. за започване на дисциплинарното производство срещу него, но той е запознат както с резултатите от обобщената справка, така и с предложението до административнонаказващия орган, като е дал писмени обяснения по тях. Х. не е представил доказателства, които да оспорят фактическите констатации, съдържащи се в административната преписка, като едиствено е твърдял, че не е бездействал при разследването. Поради това правото му на защита не е нарушено, и в този смисъл неуведомяването му за образуване на дисциплинарното производство не е съществено процесуално нарушение. Настоящият състав приема, че са спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който гласи че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По аргумент от нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а установяване на на нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган. В конкретния случай бездействието на жалбоподателя е продължило до отстраняването му от конкретното разследване, извършено с постановление на районния прокурор от 12.05.2015 г., материалите от проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган на 24.06.2015 г., а заповедта е издадена на 16.07.2015 г. ДНО е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, последиците от деянието, като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. С оглед на тези обстоятелства е наложен минимума на предвиденото в нормата на чл. 201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР наказание. Правилно ДНО е приел, че деянието на Я. следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението по т. 1 е правното основание, на което е издадена оспорената заповед - неизпълнение на законови задължения и разпореждания на наблюдаващия прокурор. Предвид на изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, при спазване разпоредбите на материалния закон и неговата цел и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същата е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Разноски от ответника за настоящата инстанция не са поискани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,