Решение № 8396 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2875/2025 г.

от Регламент (ЕО) 883/2004. Позовал се е на правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) 987/2009. Поискал е удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 14.04.2020 г. 30.09.2020 г.. На основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица със структурирани електронни документи (СЕД) СВ 49464 от 25.09.2020 г. и U003 50515 от 06.10.2020 г. е изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди. На 09.10.2020 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за Д. Б. М. са получени структурирани електронни документи U002 56841 и U004 56842 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост: от 14.04.2020 г. до 27.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - "неизвестна"; доход за периода: от 14.04.2020 г. до 27.08.2020 г. в размер на 10102 евро - брутен доход. На 24.02.2021 г. жалбоподателят М. е представил в ТП на НОИ Пазарджик копие на преносим документ U1, издаден на 16.11.2020 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени периоди на осигурена заетост: от 10.01.2019 г. до 17.07.2019 г.; от 14.04.2020 г. до 27.08.2020 г. и причина за прекратяване на заетостта - "изтичане срока на договора . Предвид новите данни в представения преносим документ чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) Н001 134138 от 24.02.2021 г. отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение на жалбоподателя по представения от Д. Б. М. трудов договор с работодателя "Keelings Softfruits UC". Получен е структуриран електронен документ (СЕД) Н002 141634, с който компетентната институция на Ирландия уведомява ТП на НОИ Пазарджик, че актуализира причината за прекратяване според U1 и актуализиран СЕД U002 56841 с потвърдена причина за прекратяване на заетостта - "изтичане срока на договора". Съобразно това с Разпореждане 122-00-1902-3 от 05.04.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал.1, вр. с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване е отпуснал парично обезщетение за безработица за периода 28.08.2020 г.-27.12.2020 г.(четири месеца) в размер на 74.29 лева дневно. При последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. 1029-12-862 от 21.06.2023 г. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Д. Б. М. е уведомен да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата му дейност считано от 28.08.2020 г., което не е било изпълнено. Органите на НОИ са изискали с писмо изх. 1030-12-1235 от 21.06.2023 г. от работодателя предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта във връзка, с което са получили документ, с който работодателят Keelings Softfruits UC ги е уведомил, че Д. Б. М., от гр. Ракитово е напуснал преди изтичането на срока на договора поради подадена оставка. В ТП на НОИ - Пазарджик е бил получен и структуриран електронен документ U002 729153/31.08.2023 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 14.04.2020 г. 27.08.2020 г. с причина за прекратяване на заетостта - напускане на служителя . Осигуреното лице не е приложило към заявлението си такъв акт, не го е представил и след като административният орган изрично го е изискал. Предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения структуриран електронен документ (СЕД) U002 729153/31.08.2023 г. Съобразно установеното ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане 122-00-1902-4 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане 122-00-1902-3 от 05.04.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. С Разпореждане 122-00-1902-6 от 17.11.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на Д. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2020 г. до 27.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9. 00 лв. дневно. Това разпореждане ( 122-00-1902-6 от 17.11.2023 г.) е изменено с Разпореждане 122-00-1902-7 от 20.11.2023 г., само по отношение на размера на обезщетението, като дневният размер на обезщетението е определен на 12. 00 лева дневно. Разпорежданията са оспорени по административен и след това по съдебен ред, като е налице влязло в сила съдебно решение 3902/15.10.2024 г. по адм. дело 147/2024 г. на Административен съд Пазарджик, което е потвърдило със СПН тяхната законосъобразност. За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик е издал Разпореждане 122-00-1902-5 от 17.11.2023 г., с което е разпоредил Д. М. да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода 28.08.2020 г. 27.12.2020 г. в размер на 5173,78 лева, главница и 1460,73 лева, лихви от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица (ПОБ) за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий при определяне размера на ПОБ. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното разпореждане, Д. М. е знаел, че трудовото му правоотношение с работодателя Keelings Softfruits UC е сключено като срочно и прекратяването му е станало преди изтичането на уговорения срок, поради подадена от него оставка. Съгласно чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица към заявлението за отпускане на ПОБ се прилага акт за прекратяване на правоотношението. Д. М. не е представил такъв пред ТП на НОИ Пазарджик, а впоследствие е депозирал преносим документ U1 с различна от действителната причина за прекратяване на трудовото правоотношение. Това налага извода, че Д. М. е действал недобросъвестно при получаването на ПОБ в първоначално определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина (изтичане на срока), съответно дължи връщане на сумата, която е получил в по-голям размер от нормативно предвиденото за неговия статут. Съгласно нормата на чл.6, ал.2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато по реда на чл. 54ж, ал. 2 КСО се определи ПОБ в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл. 114 и 115 от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в тежест на касационния жалбоподател следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,