Решение № 4248 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10345/2010 г.

Решение № 4248 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10345/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "ИНСА" ЕООД, гр. Раковски, против Заповед на министъра на околната среда и водите (МЗ) № 547/31.05.2010 г. в частта й по т. 19, с която той е приел, че дружеството не следва да заплати продуктова такса за периода 20.11-31.12.2009 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната т. 19 от МЗ, на основание чл. 53, ал. 3 от Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (НИТТОМОН, Наредбата), във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), е освободил жалбоподателя "ИНСА" ЕООД от заплащане на продуктова такса поради това, че е доказало изпълнение на задълженията си за събиране и оползотворяване на отработени масла и са изпълнили целта по чл. 9, ал. 1 съгласно сроковете по § 2 от Заключителните разпоредби (ЗР) на Наредбата, за периода 20.11.2009 г. - 31.12.2009 г. Недоволен от решението, жалбоподателят го обжалва. Излага доводи, че за незаконосъобразност на МЗ, тъй като тя е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочва, че административният орган неправилно е приел датата, от която той не следва да се заплаща продуктова такса, както и липсата на мотиви за това. Твърди, че дружеството е изпълнило всички нормативни изисквания по събирането и третирането на отпадъци и следва да бъде освободено от продуктова такса за цялата 2009 г., а не само за посочения в заповедта период. Моли изменение на оспорената от него МЗ и постановяване на решение, с което дружеството да бъде освободено от заплащането на такса за цялата 2009 г. Ответникът - министърът на околната среда и водите (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: "ИНСА" ЕООД е търговско дружество, опериращо с масла, които след употребата им образуват масово разпространение на отпадъци по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗУО. То се явява лице, което е избрало да изпълнява индивидуално задължението си да отговаря за събирането и оползотворяването на отработените масла. Дружеството има издадено разрешение от директора на РИОСВ-Пловдив с № 09-ДО-125-01 от 1.02.2007 г. за дейностите събиране, временно съхраняване и третиране на отпадъци. "ИНСА" ЕООД е сключило договор с "ФУЛДА - България" ООД на 25.09.2009 г. за събиране, транспортиране и временно съхраняване на отработени масла. Оползотворяването на отпадъците се извършва на базата на сключен договор с "ИНСА ОЙЛ" ООД от 15.09.2009 г. В изпълнение на задълженията си по чл. 52 от НИТТОМОН, жалбоподателят е депозирал доклад за организацията по оползотворяване на маслата, изготвен от регистриран по Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) независим одитор. Видно от неговото становище, "ИНСА" ЕООД е изпълнило целта по чл. 9, във вр. с § 2, т. 4 от ЗР на НИТТОМОН. В доклада е посочено още, че данните отговарят на първичните счетоводни документи и са заведени коректно в съответните регистри. В отчета за 2009 г. жалбоподателят е декларирал, че е пуснал на пазара 737 тона масла, от които е оползотворил 240 тона чрез регенериране, т. е. 32,56% отработени масла при задължение съгласно § 2, т. 4 от ЗР на НИТТОМОН за количество не по-малко от 30% за 2009 г. Със заповед № РД - 413 от 28.04.2010 г. в упражнение на правомощията му по чл. 11, т. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във вр. с чл. 71 от ЗУО и чл. 56 от НИТТОМОН, министърът е назначил комисия, която да извърши проверка на представените доклади по чл. 52 от Наредбата. Комисията е представила доклад, който е одобрен от министъра. По отношение на жалбоподателя е констатирано, че "ИНСА" ЕООД притежава утвърдена програма за индивидуално изпълнение на задълженията си по чл. 11 от ЗУО и чл. 33 от Наредбата. Програмата е утвърдена от директора на РИОСВ-Пловдив чрез писмо с техен изх. № УО-1295/30.11.2009 г. Издадено е удостоверение № 1/20.11.2009 г., с което дружеството е освободено от представяне на платежно нареждане за паричен превод към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за платена продуктова такса - масла за периода 2009 - 2014 г. В заключение, комисията е приела и предложила на министъра на околната среда и водите да освободи от продуктова такса "ИНСА" ЕООД само за периода 20.11.2009 г. - 30.12.2009 г. за изпълнение на задълженията по оползотворяване на отработените масла и постигане на целта по чл. 9, ал. 1 и съгласно сроковете по § 2 от ЗР на Наредбата, т. е от датата на издаване на удостоверението. При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Обжалваната МЗ е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Именно министърът е компетентен по чл. 53 от НИТТОМОН да издаде заповед, с която определя лицата, които пускат на пазара масла и които заплащат продуктова такса въз основа на информацията, съдържаща се в доклада по чл. 52, ал. 1 от Наредбата, както и размера на дължимата такса при недоказано изпълнение на целта по чл. 9, ал. 1 съгласно сроковете по § 2 от НИТТОМОН. При постановяване на заповедта, министърът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон в обжалваната й част, които съставляват основание за отмяната й. Тези нарушения водят до незаконосъобразни негови изводи по въпроса дали жалбоподателя дължи продуктова такса за периода 01.01.-19.11.2009 г. и какъв е нейният размер. От представените по делото писмени бележки е видно, че ответникът при вземане на решението за периода, за който да освободи жалбоподателя от заплащане на продуктова такса, се е водил от датата на издаване на Удостоверение № 1/20.11.2009 г. от директора на РИОСВ-Пловдив. В удостоверението е посочено, че "ИНСА" ЕООД извършва индивидуално изпълнение на задълженията си по чл. 11 от ЗУО и по чл. 33, ал. 1 от НИТТОМОН и не представя платежно нареждане за паричен превод по сметка на ПУДООС за платена продуктова такса за масла. Удостоверението е издадено на база на утвърдена Програма за управление на дейностите с отпадъци - отработени масла за периода 2009-2014 г. (съгласно чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗУО). В нормативната уредба обаче липсва текст, в който да е посочено, че задълженията по чл. 9, ал. 1 от Наредбата се смятат за изпълнени само ако дружеството има утвърдена програма и издадено удостоверение. Последното не е факт, поставящ началото на период, за който да се счете, че започва изпълнението на задължението, вменено със закон. В случая дружеството-жалбоподател е изпълнило всичките си задължения за 2009 г., както е посочено от независимия одитор и в доклада на комисията, назначена от министъра. Последната не е оспорила фактите за преизпълнение на процентното количество на оползотворени отработени масла. От представените по делото доказателства е видно, че са спазени всички изисквания на закона и подзаконовите нормативни актове от "ИНСА" ЕООД. От друга страна, като доказателство за изпълнение на задълженията може да се приеме и факта, че ответникът е стигнал до извода, че дружеството е изпълнило задълженията си по чл. 9 от НИТТОМОН, но в същото време приема за първоначална дата за освобождаване от заплащане на продуктова такса, датата на издаденото удостоверение. Твърдението на ответника, че жалбоподателят попада в хипотезата на чл. 36, ал. 1 (стар) от ЗУО за заплащане на продуктова такса до момента на утвърждаване на програмата е неоснователно. В чл. 36, ал. 2 от ЗУО (обн. ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г., действал към момента на издаване на процесната заповед) е записано, че продуктови такси не се заплащат в случаите, когато лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците. Поради тази причина не би следвало да се приема за начален момент за освобождаване от продуктова такса датата на издаване на дадено посоченото удостоверение от директора на РИОСВ. След като са представени достатъчно доказателства и становището на независимия одитор и комисията, назначена от ответника, която не е отрекла изпълнението на задълженията по оползотворяване на отработени масла за 2009 г. следва да се приеме, че жалбоподателят не дължи продуктова такса за цялата 2009 г., поради изпълнение на заложените изисквания в нормативната уредба. По горните съображения обжалваната заповед се явява незаконосъобразна. Като такава тя следва да бъде отменена, а делото върнато на министъра на околната среда и водите като административна преписка, за ново произнасяне след съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2, Върховният административен съд, пето отделение: